Going Postal

Винаги съм знаел, че боговете имат чувство за хумор.

Иначе защо са ни сложили на гърба на гигантска костенурка?

Естествено, реших, че ще спечеля от шегата.

Обаче се оказа, че аз -

Олян фон Ментелик, съм основната й цел.

П О Щ О Р Я В А Н Е

Ще го щракнеш ли до Генуа, драги?

Скъпи братовчеде, още чакам парите. Плати или умри.

ПЛАТИ ИЛИ УМРИ

Проклятие.

Кога ще вкарат малко пари в тази система?

Добър вечер, Джон Миличков.

Кой е там? - И лека нощ.

Винаги има изход.

Разбрах, че това е единственото, на което може да се разчита.

Номерът е да намериш този изход.

Събитията, които ще опиша, звучат необикновено,

коравосърдечно, дори престъпно.

Но предвид всичко, което се случи,

в много отношения се чувствам невинен.

Може би ще проявиш разбиране, ако започна от самото начало.

В деня, в който осиротях,

имах само две неща на свое име:

семейната кранта, като "кранта" е твърде ласкаво,

и моята хитрост.

Но хитростта и кутия вакса за обувки

превръщат крантата в кон...

...за двайсетина минути.

Повече не ми трябваха.

12 коня по-късно имах достатъчно пари,

за да търгувам с диаманти.

25 долара. - Само толкова?

Върза се. Видя диамант за 100 долара,

но купи стъкълце, на стойност само един.

Вярвам в поговорката: "Не можеш да измамиш честен човек."

На тази основа изградих кариерата си.

Кражби, измами, фалшификации, злоупотреби.

Не отричам, че съм извършил всяка машинация в историята.

А когато отметнах всички, започнах да измислям нови.

Новини!

Вести!

Кризата с облигациите продължава!

Албърт Искрометов - главен касиер на Гилдията на гробарите.

Проявявате ли интерес към новата компенсационна схема

за загуби, следствие от...

...скандала с фалшивите облигации?

Истински пари за фалшиви полици, фалшиви пари за истински полици.

Разменяш чантите, добавяш шепа дребни монети,

инвестираш в малко алчност...

Когато приключихме, забогатях с 200 долара.

Не са кой знае колко, но стигат за една хубава нощ в града.

Албърт Искрометов?

Не съм чувал за него. Но за теб,

мога да бъда всякакъв.

А ставаш ли за обяд?

Откъде да знам, че красавицата от Стражата е върколак?

И преди съм закъсвал. Хоросанът беше трошлив.

Със здрава метална лъжица, достатъчно време

и след няколко седмици дълбаене, щях да бъда свободен.

Браво, г-н Ментелик.

Вие сте го нагласили!

По заповед на лорд Ветинари. Вика му "трудова терапия".

Трудова... Аз му викам мъчение!

Не сте разстроен, нали? Наистина се вживяхте в играта.

Браво на вас. Не се отказахте.

Тъпчехте целия прах в дюшека.

Много прибрано.

А сега трябва да си починете.

Ще ви бесим след час и половина.

Моля? За една дребна измама?

Да, както и за тези.

Извършени са измами за най-малко 150000 долара.

И това са само онези, които можем да докажем.

Добро утро. Аз съм Трупър и ще бъда вашият палач днес.

Не се тревожете. Обесил съм стотици хора.

Ще приключим с вас за нула време.

Не се тревожа за това!

Сега, преди да започнем, да поговорим за въжето.

Звучи странно, но колекционерите специалисти са доста.

Ще го пусна на търг по щракса.

Напоследък е модерно.

Подписаните вървят по-скъпо.

Много съм ви задължен.

Остава само да кажете последните си думи.

Всъщност не очаквах да умра. - Браво.

Това не го бяхме чували. Готови ли сте?

Не и аз! - Голям образ сте, господине.

Нося указ от лорд Ветинари - патриций на Анкх-Морпорк.

Отменя присъдата! - Заповяда да я изпълните.

Последни думи, господине?

Предавам душата си на всеки бог, който съумее да я открие.

Отлично. И така става.

Г-н Ментелик, виждам, че сте буден.

И все още жив към настоящия момент.

Изтанцувахте кръшен танц на въже.

Обесването на човек е много точна наука.

А г-н Трупър е майстор.

Само експерт би забелязал, че висяхте на сантиметър от смъртта.

И този сантиметър е от ключово значение.

Разбирате ли, понякога,

когато човек е оплел конците и объркал живота си така,

че смъртта изглежда, е единственият изход,

се появява ангел,

който му предлага шанс за промяна.

Бих искал да мислите за мен като за такъв ангел.

Предлагам ви нов живот.

И работа.

На малки глътки. А сега може би...

...е редно да насоча вниманието ви към вратата зад вас.

Ако решите да си тръгнете, щом чуете предложението ми,

трябва само да прекрачите прага

и няма да ви потърся отново.

Вашата задача е да възстановите пощата на Анкх-Морпорк.

Пощенската служба?

Един момент.

Сигурна смърт или пощенската служба?

Това не е избор, а по-скоро - алтернатива.

Прекарах достатъчно време в ковчег за един ден.

А вероятно най-интересният факт за ангелите...

...е, че вашият ще ви се яви само веднъж.

Разбрахте ли всичко, г-н Ментелик?

Перфектно.

Добре дошли на държавна служба.

Надницата е по 20 долара седмично. Никак не е зле.

Заповядайте.

Замалко да забравя.

Надзорникът ще ви чака навън след 10 минути.

Надзорник?

Нали вече съм порядъчен член на обществото?

О, и той е много порядъчен надзорник.

Глупаците ми дадоха втори шанс.

Трябваше само да бягам по-бързо и по-надалече.

Полята се ширят пред мен. Довечера ще спя в пухено легло,

а до сутринта ще съм се върнал в играта.

Не можете да избягате и не можете да се скриете!

Ти така си мислиш.

Сигурно се шегуваш.

Правилата трябва да се спазват!

Питая само добри чувства към вас, г-н Ментелик.

Какво си ти, по дяволите?! - Аз съм вашият надзорник.

Безопасността ви е моя грижа.

За жалост се срещаме отново.

А аз специално изтъкнах, че ще ви се яви само един ангел.

Не споменахте, че ще пратите глинено чудовище по петите ми!

Колко грубо.

Г-н Помпа не е чудовище. Той е голем.

Не спря цяла нощ, а носеше мен и коня!

Така е. Вие се нуждаете от сън, а г-н Помпа - не.

Трябва да се храните, а г-н Помпа - не.

Няма спасение за вас.

Или ще възобновите пощенските услуги, или...

Но...

На кого му пука за Пощата?

Никой не пуска писма. Всичко минава по щракалките.

Играете ли Туп, г-н Ментелик?

Играта е удивителна.

Настоящият ми опонент е в Юбервалд и играем чрез щракса.

Поне на теория, но връзката се разпада твърде често.

Като недоволен клиент, би трябвало да сменя доставчика,

но без пощенска служба, нямам избор.

Много мразя да съм в такова положение, г-н Ментелик.

Но защо аз?

Защото колелата се завъртяха, г-н Ментелик.

А след тях и колелцата.

Ред е и на вашето да се задвижи.

Пощенският началник разполага с малък апартамент.

Убеден съм, че има и шапка.

Нямах избор, освен да приложа правило номер 13:

Ако те заловят, превърни враговете в приятели.

Може ли да поговорим открито?

Големите не са способни да лъжат.

Сериозно? Колко жалко.

Всъщност се тревожа.

Лорд Ветинари те натоварва твърде много.

Никак не е редно. - Създаден съм за работа.

Никога ли не ти се иска да спреш и да си вземеш почивен ден?

Не ме разбрахте. Аз не се казвам "Помпа".

Това е характеристиката ми - Помпа 19.

Бях на дъното на дупка, дълбока 30 м.

Помпих вода за града

в продължение на два века.

Но сега се разхождам на слънце, усещам полъха на вятъра.

Тук е по-добре.

Проблемът е, че рано или късно,

все ще се появи някой, който ще ти закрие слънцето.

Какво ще правиш тогава, г-н Помпа?

Не изглежда толкова зле.

Това не е Пощата.

Ето я.

"И ракът... още н...

...не мож да сре тез вест...

...носци, които пляват дъга сой."

Това пък какво означава?

Значи, че ви чака работа.

Сериозно, откъде ги намират такива?

Дали не е време да тръгваме, Гепи?

Видя ли го, Конскипръж?

Явно са забаламосали поредния глупак,

който ще оглави Пощенските служби.

Ако закъснеем за Ветинари, много ще загазим.