5 Fingers

На 18 октомври 1950 г.

депутат от английския парламент

зададе въпрос на външния министър.

Тази книга претендира да е истински учебник по шпионаж.

Тя е написана от бившия германски военен аташе,

и разкрива удивителни детайли от един случай,

протекъл в посолството на Негово величество в Турция през 1944 г.,

където стотици строго секретни данни, включително и плана за десанта

в Нормандия, са били откраднати и предадени на немците.

Ще започне ли разследване на тези невероятни обвинения?

Взети са мерки за предотвратяване на всякакво изтичане на тайни.

Със съжаление трябва да призная, че в основата си,

историята, за която уважаемият колега разказа, е вярна.

Това е истинска история.

Всички външни сцени са заснети на местата, където са се случили.

ПЕТ ПРЪСТА

Участват: ДЖЕЙМС МЕЙСЪН, ДАНИЕЛ ДАРИЙО, МАЙКЪЛ РЕНИ,

УОЛТЪР ХАМПДЪН, ОСКАР КАРЛЮИС, ХЪРБЪРТ БЕРГОФ,

ДЖОН УЕЙНГРАФ, А. БЕН АСТЕР, РОДЖЪР ПЛОУДЪН

Сценарий МАЙКЪЛ УИЛСЪН

Музика - БЪРНАРД ХЪРМАН Оператор - НОРБЪРТ БОРДАЙН

Продуцент ОТО ЛАНГ

Режисьор ДЖОУЗЕФ МАНКЕВИЧ

За да сме точни, нашата история започна на 4 март 1944 г.

Бяха дни на изтощителна борба през Втората световна война,

но над неутрална Турция слънцето грееше мирно.

Вечерта на същия ден,

турският външен министър даде прием на дипломатическия корпус.

Мястото е Анкара, столицата на неутрална Турция.

Моля да ме извините, но получих внезапен пристъп на мигрена.

И аз получавам понякога. - Вероятно от много стоене?

От прекалено слушане. Вагнер ме поболява.

Хер Фон Папен, надявам се вашата страна да ви оцени.

Вие сте единственият непредубеден немец, който съм срещал.

Не си спомням да съм виждал толкова хубава жена

да се храни така добре.

Още малко салата, моля.

Няма по-голям почитател на турската кухня от мен.

Очакванията за вечеря по време на дипломатически прием е...

Актуалната бройка на вечерите

е равна на бройката на приемите, на които съм поканена.

Шампанско? - На бира съм, благодаря.

Често съм се питал, графиньо, защо напуснахте Варшава?

Имаше бомбардировки, почувствах се неудобно.

Защо дойдохте тук? Вие и покойният ви съпруг

сте живели толкова дълго в Англия. - Да те бомбардират в Лондон

не е по-приятно отколкото във Варшава.

Но бихте могла да се върнете в родината си, Франция.

Като разорена вдовица на прогермански граф?

За това се иска кураж, а аз го нямам.

Можете да разчитате на нашата протекция.

Разбирам, че сега вие пазите моите имоти

и другата ми собственост в Полша.

Кой ги притежава?

Предполагам, че е фелдмаршал Гьоринг.

Бон апети, мадам. Беше ми приятно, както винаги.

Хер фон Папен? Хер фон Папен, трябват ми пари.

Знам, че сега за вас времената са тежки.

Оставете дипломатичния тон за малко. Можете да ми помогнете.

Нямаше да има нищо по-приятно, стига да можех.

Искам само това, което ми принадлежи.

За съжаление, сега е война. - След войната.

Мога да ви уверя в това.

Мога да съм ви от полза, на вас и на Германия,

Ако го докажа, после би било лесно. - Как ще го докажете?

Дайте ми средства за живот тук, в Анкара.

Авансирайте ме. След време ще ви върна много повече.

Трябва да знаете какъв трезор на знания

може да бъде една метреса. - Графиньо Стависка,

да не предлагате немското правителство да ви използва като шпионин?

Предлагам това, което мога да доставя.

Това е мръсна и неизгодна работа.

Мръсна, но не е неизгодна. - Вероятно от парична гледна точка.

Каква друга гледна точка има? - Съжалявам.

Боя се, че е напълно невъзможно. - Тогава какво ще правя?

Обадете се на вашите приятели. - Нямам такива.

А онези, които са напълно откровени, не могат да си го позволят.

Прощавайте. Английският посланик току-що пристигна.

Толкова скоро?

Ще поговорим по-дълго на следващия прием, мадам.

Мой ред е да си тръгна за останалата половина от вечерта.

Това е да си неутрален. Мога да дойда рано и да остана до късно.

И вероятно да продължите разговора с английския посланик?

Хер Мойзиш, не гледайте на мен като на източник на доходи,

различен от заплатата ви.

Ваше превъзходителство. - Да?

Графиня Стависка. - Какво за нея?

Въз основа на това, което тя ми каза,

смятам, че тя се нуждае от пари. - И вие ли, Мойзиш?

Уверявам ви, че не аз я доближих.

Както и да е, струва ми се, че... - Не.

Тя има много приятели, достъп до много източници.

Определено не. Лека нощ, Мойзиш. - Лека нощ, ваше превъзходителство.

Не викайте, отведете ме до кабинета ви.

Какво искате? - Изгасете светлината.

Не ставайте глупак, Мойзиш. Това е шансът на живота ви.

Избирайте веднага! Може да сте гордостта на немската дипломация,

или до края на живота си да останете дипломатически слуга.

Ами ако бях крадец? Какво бих могъл да открадна от вас?

Да ви предупредя, не казвате и думичка

на някой друг, освен на шефа ви.

Животът ми зависи от дискретността ви.

Отговорност, която не искам да поемам.

Нямате избор. И вашият живот е заложен.

Изложете предложението си.

Много добре. Английски документи, класифицирани като строго секретни,

попаднаха в мое владение.

Военни и политически документи, с изключителна стойност за вас.

Готов съм да ви ги продам.

Цената е 20 000 лири Английски лири.

20 000 лири. Кой сте вие? - Очевидно съм шпионин.

И с това си изкарвате хляба?

Не съвсем.

Но съм живял дълго време, подготвяйки се за този ден.

На никой шпионин в историята не му е било плащано 20 000 за информация.

Никой шпионин не може да ви продаде това, което ви давам аз.

Освен това, известно е, че шпионите са лоши търговци.

Те са патриоти, разочаровани либерали или жертви на шантаж,

чиято емоционална слабост

те разменят, разваляйки бизнес средата.

Считате ли, че звучи изгодно на немското правителство

да плати 20 000 лири на неидентифициран аматьор,

за покупката на т. нар. "секретни" документи?

Не са т. нар., и не са секретни.

Те са строго секретни. - Сигурен съм, че са такива.

А сега имам още по-сериозни причини да ви помоля да си тръгнете.

Мойзиш.

Изходът ще е и за двама ни.

Информирайте фон Папен. Той ще се свърже с Берлин.

Давам ви три дни да обсъдите предложението ми.

На 7 март, в 15 ч., ще ви се обадя и ще ви попитам

дали сте получил писмо от мен. Ще се представя като Пиер.

Отговор "не" - няма да ме видите.

"Да", значи, че сте приел офертата ми.

Ще ми е нужна повече информация. - Ако приемете,

аз ще се поява в 22 ч. на същия ден.

Тогава ще получите две филмови ленти с документите.

Ще получа от вас сумата от 20 000 лири,

в дребни английски банкноти.

Ако одобрите първата ми доставка, ще можете да получите още.

За всеки последващ филм цената ще е 15 000 лири.

Всичко ли е ясно? - Не всичко е ясно.

Какви са документите, какво съдържат?

Не се досетих да ги донеса с мен. Например, загрижеността на турците

от влизането във войната. - Само предположение.

Имам всичките им протоколи. Фон Папен ще бъде осведомен...

и изплашен. - Какво друго?

Последните графици на съюзниците за бомбардировки на Балканите.

Къде, кога, от кого и колко.

Протоколи от конференцията в Техеран. - Какво друго?

Не ставайте алчен. Какво очаквате за 20 000 лири?

Как сте получил тази информация? - Това не е ваша грижа.

Нито пък моята самоличност. И не ме проследявайте.

Вие, немците, нямате такъв талант, понякога изпреварвате обекта си.

Съдбата ви е протегнала ръка тази нощ.

Поемете я. Лека нощ, Мойзиш.

Добър вечер, Диело. - Как беше приемът, сър?

Тези приеми никога не са приятни. Необходими или не, успешни или не,

или прикрити. Лицата може и да са приятни, но...

никога и мотивите. - Нека да ви помогна, сър.

Говорейки за приятни лица,

не бяхте ли на служба при графиня Стависка?

Бях камериер на покойния й съпруг,

когато беше аташе в полското посолство.

Тя беше на приема тази вечер.

Не съм я виждал от години. - Тя добре ли е?

Очарователна както винаги, но като цяло не е добре.

Изглежда нацистите са конфискували цялата й собственост.

Съжалявам да го науча. Тя беше много богата дама.

Добре се справяше със състоянието си.

Щедра и перфектна домакиня, графиня Стависка.

По-добре от всеки, когото съм познавал,

символизираше светът, в който живееше и обичаше.

Свят на безкрайна хубост, лукс и глезотия.

Бяха хубави дни, сър. - Боя се, че са отминали завинаги.

Да се надяваме, че не са. Оставил съм ви

турската преса и списанието на бюрото ви.

Благодаря. - Един момент, хапчето.

Обмислял ли сте възможността, че бихте могъл, поне веднъж,

да забравите нещо? - Често, сър.

Не мисля, че бихте могъл да го преживеете.

Нито пък аз, сър.

Лека нощ, Диело. - Лека нощ, ваше превъзходителство.

Депешата от Берлин пристигна току-що.

Сделката е одобрена. Вземете предпазни мерки.

Основното е да определите самоличността на агента.

Очакваме незабавен доклад след получаване на документите.

Подпис: Калтенбрунер. - Какво имате предвид, сър?

Не бива да предавате парите, преди да изследвате фотолентата,

и да установите дали са истински и са ценни.

Това е много отговорно. - Така е.

Парите пристигнаха тази сутрин от Берлин.

20 000 лири.

Няма да ви ги взема, Мойзиш. Пребройте ги във вашия кабинет.

Нямах намерението, повярвайте ми...

Ще се справите ли сам? Ами проявяването на филмите?

Фотографията ми е хоби. Често използвам тъмната стая.

Колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре.

Особено ако ни изиграе.

Лично аз усещам нещо фалшиво в цялата тази афера.