Brief Encounter

Благодаря.

Когато не слушам баща ми винаги ме изпраща в стаята ми.

Шест минути по-късно идва и ми прощава.

Трябва ми хронометър, за да му засека времето.

Стани от пода, Меган! Хайде, ставайте!

Успокойте се всички!

Седни!

Това влакът за Борнмун ли е? - Крайно време беше!

Обещах и си удържах на думата.

Извинете, това влакът за Борнмун ли е?

Не, не, това е експресът. Той не спира тук.

Благодаря. Благодаря много.

Добре, успокойте се. Това е експресът, не спира тук.

Къде е Адам? - Отиде за шоколад.

Защо не го спряхте. Не може денонощно

да се яде шоколад.

Не се заставай много близо.

Имате ли вода? - Да.

Обикновена или минерална? - Нещо ми влезе в окото.

Мисля, че е прашинка от експреса. - Тогава обикновена вода.

Добре, обикновена. - Няма нужда да е минерална.

Добре.

Познавам един човек, който си загуби окото от песъчинка.

Да ви обърна ли клепача? - Не, не, всичко е наред.

Ето, мадам, водата. - Измийте се в чашата.

Не мислете за пода. Той може да се избърше.

Забравих този кашон. Къде да го сложа?

Тук. - Когато ме хвана за ръката

не знаех какво да правя. - Храната ще ви стигне ли?

По-добре ли сте? - Боя се, че... не.

Опитайте да издухате носа си и да разтриете другото око.

Да издухам носа си?

Мога ли да ви помогна? Дайте да видя.

Не, не. - Моля ви, елате тук.

Ще се оправя. - Погледнете нагоре.

Ако можете. - Не мога.

Сега надолу. Ето я. Стойте неподвижно.

Ето. Ето, това беше.

Може да ви се струва, че още е там, но не е.

Много сте любезен. - Не съм.

Това е моят влак, довиждане.

Бай.

Повече няма да му помагам, казвам ви.

Този глупак не можа да излезе сам от телефонната кабина.

Бай. - Бай, мадам.

КРАТКА СРЕЩА

Благодаря, сър. - Благодаря.

Благодаря, мис. - Лека нощ, Джордж.

Лека нощ, мисис Джесън.

Здравей. - Здравей, любов моя.

Още две жертви на вчерашния инцидент...

Здравей. Добро момиче.

Сега излизай.

Излизай.

Влез, Джейми, ела, ела.

В къщи съм!

Чухме те. Ние сме в стаята за игра!

Кой печели? Аз, затова Алистър е кисел.

Купи ли ми нещо? - Губим само защото Илзе

няма представа как да играе!

Алистър, не бъди толкова груб!

Вярно е, мисис Джесън, нямам никаква представа.

Тя не е толкова лоша. Просто не може да подава.

Спечелих!

21-15!

Татко, знаеш ли, че Джефри Бароуклаф има брадавица на палеца си?

На мен никой не ми казва нищо, нали? Здравей.

Какво искаш, татко? - Разказваш всичко само на мама.

Всеки може да се зарази, ако се ръкува с него.

Глупости! - Време е за лягане!

Може да лепнеш всичко, ако не се наспиш добре.

Ако не го поправя бензинът няма да върви.

Сега си лягайте и двамата.

Сред 15 мин ще дойда да ти прочета приказка, Доминик.

Добре, сега ми трябва това и това.

Елате тук.

Хайде, Илзе, само още една игра!

Здравей, удачен ден? - Както обикновено, изморителен.

Хората не достигат, докато Луси Парфит е на почивка.

Искат да работя два дни в седмицата. - Надявам се, че си отказала.

Да, казах, че не мога.

Нещо ми влезе в окото на гарата. - Социалната работа може

да те направи зависима като наркотик.

В окото ли, къде? - В Уинчестър, не тук.

Експресът минаваше и песъчинка ми влезе в окото.

Това е болезнено. Сега добре ли си?

Да.

В бюфета имаше един мил мъж и я извади.

Това може да е много опасно и дори да загубиш окото си.

Сигурна ли си, че си добре?

По-добре да отида при момчетата.

Мисис Бакстър! О, мисис Бакстър.

Извинете, забравих да ви дам тези документи.

Ако нещо се случи попълвате този формуляр

и го изпращате на Девъншир Стрийт 30,

и те ще ви върнат картите.

Аз се казвам Грейс Смедли. Ако има някакви проблеми,

да ми се обадят тук, в социалната служба

и аз ще ги оправя.

Той не се прибра вкъщи в петък вечер. Тогава им дават заплатите.

Какво? - И в събота не се прибра.

И в неделя. - Извинете за секунда.

Извинете. - Само една секунда.

Грейс!

Да? - Вкъщи няма храна, нищо.

И пари ли нямате? - Нищо.

В петък ми дава парите.

В петък вечер ми дава парите,

ако първо не е ходил в кръчмата.

Често ли ги изпива?

Той никога не изпива всичко и аз се справям.

Извинете, мисис Гейнс, но...

мъжът ви досега напускал ли е дома ви?

Може да не е нощувал вкъщи, но не ме е напускал.

Чайникът. - О, извинете!

Значи не е напускал? - Не, никога!

Може би за една нощ.

Не се е прибирал в петък, ако се е запивал до късно.

Понякога не си идва... и през уикенда.

Да?

Веднъж го нямаше цяла седмица.

Ходил на борбите с една курва от Нортхемптън.

Леля му Мей живее в Нортхемптън и затова ги познава.

Как изкарахте седмицата?

Продадох мебелите и така преживях.

След това купихме други на кредит.

Добре е, че този път дойдохте при нас.

Вие сте направо и наляво, сър? - Много благодаря.

Оттук ли? - Да.

Колко деца имате? - Шест.

Шест деца. - Чаят ви.

Шест деца. - С бебето.

На колко години сте? - На 28.

Приблизително на вашата възраст, мис. - Аз съм на 37.

Мисля, че първото нещо са парите, нали?

Да видим и дали съпруга ви ще се върне.

О, ще се върне.

Може ли следобед да отидете до социалното осигуряване?

Ще говоря с тях и ще им кажа да ви очакват.

Това е адресът.

Заповядайте. - Благодаря.

Здравейте.

Здравейте. - Помните ли ме?

Извадих ви една песъчинка... - Помня ви.

Беше едва миналата седмица. В Уинчестър ли живеете?

Не, не, живея в... мога ли да седна?

Разбира се.

Живея в Бейзингстоук, аз съм доктор,

но идвам тук веднъж седмично, за да...

Искаш ли? - Не.

Веднъж седмично идвам в гръдната клиника.

Моите пациенти са доста болнави.

Сигурно щяха да са още по-болни, ако ви нямаше вас.

А... какво е това, което ядете?

Искате ли опитате? - Не, но какво е?

Това е прошуто, сурова шунка.

Как се пише?

П-р-о-ш-у-т-о.

Жалко, че обещах да обядвам

с колегите в болничната столова.

Сигурно ще е месо с картофи.

Не е нещо много вкусно.

Купих нещо за един от пациентите си.

Всеки ден ли обядвате тук?

О, не, и аз като вас идвам в Уинчестър веднъж седмично.

Работя в социалната сфера.

Обичам да седя тук по обяд,

но ако вали ходя до кафе "Свети Георги"

на салата със сирене и чаша вино.

Колко вълнуващ живот водите.

Мисля, че е време да вървя.

Беше удоволствие да ви видя отново. - И за мен.

Мисля, че ще се срещнем в бюфета на гарата, нали?

Това ми звучи като среща. - Така ли, не исках.

Оскърбително ли беше? - Не, ще го очаквам с нетърпение.

Довиждане, доктор... - Харви.

Харви. - Довиждане.

Извинете. - Довиждане.

Живея в Англия от 17 години.

Съпругът ми е англичанин и децата ми...

са истински англичани.

И аз вече се чувствам англичанка.

Как се казват децата ви? - Алистър и Доминик.

Типично английски имена. - Всъщност са шотландски

и трябва да казвате... британски. - Няма да се върна в Италия.

Вече нямам роднини там. Всички измряха.

Какво стана? - Войната.

Съжалявам. - Беше отдавна.

Ще бъде ли нахално ако ви попитам как стана,

че се омъжихте за...

Англичанин ли? - Да.

Ами защото го обичах.

Срещнахме се в момент, когато бях много самотна.

Той беше несигурен и неуверен в себе си.

Нали знаете, че англичаните порастват бавно.

Да, това го знам. - Обидих ли ви?

Нищо подобно, на мен ми отне 25 години да порасна,

ако въобще може да се каже, че съм пораснал.

Разкажете ми още. - Нямам друго за разказване.

Може да се разкажат милиони неща.