Casablanca, Nest of Spies (Noches de Casablanca)

НОЩИ В КАЗАБЛАНКА

КАЗАБЛАНКА, 1942 година

Какво става? - Спокойно.

Какво има? - Нищо.

Тогава тръгвам... - Разбрах.

Ей, ти, направи път.

Добре, приятел,... аз ли съм виновен, ако там се стрелят?

Какво има? Станало ли е нещо?

Нищо. Само още едно убийство... Обичайното в Казабланка.

Чух изстрели?

Да, скъпа. Но не се тревожи, всичко свърши.

Седем ли е вече? - Без десет.

Отново закъснявам. Както винаги.

Шефът се сърди, ако... Така ми отговаря.

Знаеш ли какво ми каза вчера?

Андре, скъпи, чуваш ли? - Разбира се, скъпа.

Какво гледаш? Побързай, че закъснявам.

Защо не отидеш сама? Ще дойда по-късно.

Сама ли да отида, когато се стреля?

За Бога, не е опасно. Случва се всеки ден.

Роджър те чака долу. Пет минути - и си в Ел Дорадо.

Аз ще дойда после. - Добре.

А ако ме убият? - Не говори глупости.

За теб това са глупости, нали?

Смъртта ми ще тежи на съвестта ти.

Няма да спиш спокойно и ще те измъчват кошмари.

Обичам те.

Чао. - Чао.

Да. О, това сте вие. От къде се обаждате?

Не знаех, че сте в Казабланка.

Защо не ми се обадихте по-рано? - Не безпокоя приятелите си,

когато няма нищо за казване. - А днес има ли?

Интересни новини, много интересни.

Да, скъпи ми бароне... Цялата банда, цялата.

Имам добър бинокъл. Видях всичко.

Побързайте. Ало, ало, чувате ли?

Имам нов адрес. Запишете го.

Давайте.

37, Би Мани мор.

Добре, не ходете никъде. Веднага идвам.

Защо ме арестувахте? - Хайде, качвай се.

Задръжте всички, включително и жените.

Хайде, всички, по-бързо.

Инспекторе. - Добро утро, сеньор Щауфен.

Какво се е случило? - Стрелба в пристанището.

Неизвестен мъж. - И убиецът, разбира се, изчезнал?

Точно така. Хората от съпротивата са ужасно хитри.

Задържам всички, надявайки се да открия главатаря им.

А ти беше ли при убийството? - Всичко изглеждаше спокойно.

За теб всичко винаги е спокойно. Тогава какво правиш в полицията?

Обичам приключенията.

Кажи да махнат бариерата. - С удоволствие. Махнете бариерата.

Чакам доклад за нападението. Искам да знам името на жертвата

и причината за убийството. Тръгвай.

Причината за убийството? Добре, ще изясним причината.

Ало.

РЕЗЕРВИРАНА ЗА АНДРЕ КУН.

Благодаря.

Благодаря ви.

Вземи.

Хуан, виждал ли си Андре Кун? - Не, сеньорита, не съм.

Кой сте вие? Какво правите тук?

Добър вечер. Познавате ли човек с име Андре Кун?

Да, какво има?

Трябва да ви съобщя...

Мъртъв е. - Не може да бъде.

Само преди няколко часа...

Мъртъв ли?! - Бил е убит.

Кой го е направил? - Френските копелета от съпротивата.

Тези мръсни убийци.

Андре.

Не може да бъде... Боже.

За какво? Защо?

Извинете, сеньорита, сега момента е неподходящ...

но трябва да ви разпитам.

Сеньорита Вилар, ваш ред е.

Кой сте вие? - Андре ми беше приятел.

Кой сте вие? - Готов съм да отмъстя за него.

Искате ли помощ? Ако помогнете,

обещавам, че отмъщението ще бъде жестоко.

Сеньорита Вилар.

Заедно ни обединява едно... Да намерим убиеца.

Затова искам да ми помогнете.

Какво трябва да направя?

Първо да скриете болката и да продължите да пеете.

Невъзможно... не мога.

Трябва. Трябва да пеете, сякаш нищо не се е случило.

Заради него.

О, Боже... Все още не си се преоблякла.

Тереза, Тереза, ще ме разориш.

Излез и ще се преоблека. - Дa, добре, разбира се... Оставям те.

Няма проблем... Само се облечи, облечи се.

И побързай.

Разбрах... След като свърши песента.

Не, нищо не ми обяснявай... Аз ще ти се обадя.

Всичко е станало бързо, нали?

И е мъртъв. - Неприятно...

Кой е организирал убийството? - Не знам, но скоро ще разбера.

Ти? Сам?

Предлагаш три уискита и си развързват езиците.

Вероятно французите са се постарали. - Точно така.

И всичко заради една папка? - Но с документи.

Налей ми едно. - Да, сър.

Чудесно.

Позволете. - Извинете, сеньорита, заповед.

Каква заповед? - Тази.

Задържате ме? За какво?

Скоро ще разберете.

Позволете да се преоблека. - Няма време.

Но... - Да вървим.

Разбирате ли какво правите? Къде ме водите?

Пуснете ме. - Тихо, сеньорита.

Не ме докосвайте.

Тръгваме.

Не.

Мога ли да запаля? - Чувствайте се като у дома си.

Къде съм? - Скоро ще разберете.

Какво искате? - Просто формалност.

Къде ме водят?

Благодаря ви, инспекторе. - За нищо, сеньор Щауфен.

Беше ми заповядано да задържа синьорита и сега...

Поздравления, сеньор Дежарден. - Не съм заслужил поздравления.

Наистина ли? Защо? - Очарователна жена.

В моя апартамент би се чувствала по-уютно. Нали така?

Заподозряна е в сътрудничество със съпротивата

и може би ще я обвинят в убийството на човека... моят агент.

Не ми харесва, когато убиват мои агенти.

Добре. Гутен нахт, хер фон Щауфен.

Андерсен... забравяте, че съм датчанин.

Извинете, случва се...

Не ме докосвайте.

Влизайте. - Пуснете ме.

И не смейте да ме докосвате.

Ей... ей... пуснете ме.

Отворете... отворете вратата.

Искам в Испания... не искам да комуникирам с идиоти.

Копелета, не мога да ви понасям.

Какво съм направила?

Нищо... абсолютно нищо.

Убиха Андре... А мен вкарахте в затвора.

Това е тирания.

Ей... на вас говоря, глупаци.

Кретени... истински кретени.

Всички немци - магарета.

Страхливци... страхливци.

Влез...

Изпрати ли доклада в Берлин? - Току-що.

Кой беше човекът в пристанището? - Швед, пристигнал от Америка.

И защо са го убили?

Твърде много свобода. След като ни застрелят тук...

Достатъчно, майоре. Познавам метода ви на работа.

И не позволявам да ми нареждате. Тук аз съм началник. Ясно ли е?

Не си мислете, че ще дойдат приятелите ви от СС.

Напомням ви, че съм офицер от военноморския флот.

Както и вие.

Сигурен ли сте?

Какво имате предвид? - Свободен сте.

Хайл Хитлер. - Хайл Хитлер.

Излезте.

Сеньорита, моля ви.

Успокойте се.

Каква любезност.

Моля.

Донесохме ви рокля. Преоблечете се... чакат ви.

Влез.

Човекът, убит в пристанището, е бил свръзка от Берлин.

Какво е известно за папката?

Нищо. Адмирал Канарис и приятелите ми от гестапо

в Берлин ни мислят за неграмотни.

Скъпи ми приятелю, Ако тайните служби не съобщят

за пристигането на агента, аз няма да съм виновен, ако го убият. Ясно?

Да, изглежда в Берлин не ви се доверяват, фон Щауфен.

Френската съпротива се разраства и в Берлин това го знаят.

Случайно или от вашите усилия?

Правят каквото си искат тук.

И какво ще правим? Знаете ли? - Да.

Полицията трябва да ги накара да говорят.

Да ги накара. Ясно ли ви е?

Тук не е Берлин. И дори не е окупационна зона.

Тази страна е подписала мирен договор с Германия.

Какво трябва да направим? Да наблюдаваме изяви?

Не можете ли да разберете. Тук не е щабът на СС.

Това е кабинетът на датския търговец в Казабланка.

Повече няма да повтарям.

Нещо друго? - Не.

Хайл Хитлер.

Хайл Хитлер.

Вие? - Добър ден, сеньорита Вилар.

Какво желаете? Вие ли се бяхте развикал?

Не... малка дискусия.

Радвам се да ви видя, сеньорита. Нуждаете ли се от нещо?

Да се махна оттук. И искам да знам

защо ме принудихте да нощувам тук?

Елате в кабинета ми, всичко ще ви обясня.

Моля.

Седнете, моля.

Кажете ми истината, кой сте?

Капитан Макс фон Щауфен, барон фон Щауфен.

Немец? - Да...

Шеф на Абвера в Казабланка.