The Violent Men

ГЛЕН ФОРД

БАРБАРА СТЕНУИК

ЕДУАРД Дж. РОБИНСЪН

ДАЯН ФОСТЪР

БРАЙАН КИЙТ

и МЕЙ УИН във филма

ЖЕСТОКИ ХОРА

Сценарий ХАРИ КЛАЙНЪР

Музика МАКС ЩАЙНЕР

Продуцент ЛЮИС РАХМИЛ

Режисьор РУДОЛФ МЕЙТ

ЛОГОСА

Джед, ще погледнеш ли лявата задна подкова?

Добро утро, шерифе. - Добро утро.

Г-н Париш. - Да?

На ваше място бих се дръпнал от пътя.

И ще стоя настрани, докато хората от Анкър са в града.

ШЕРИФ

Как е, Елена? - Коул ще идва ли в града?

Съмнявам се. Но аз съм тук.

Кога ще дойде? - Кой знае? Може би утре.

Какво ще правиш днес?

Като видиш Коул, кажи му...

Не, нищо не му казвай. Ще почакам, докато дойде.

Значи нямате търпение да се ожените и да заминете на меден месец.

За мен сватбените пътешествия са варварски обичай.

Да пратиш двама души на път, преди да са се опознали както трябва.

Имате късмет, че южняшкият куршум не е заседнал.

Няма нищо по-смъртоносно от това да те оперира лекар-янки.

Войната свърши, докторе. - Можете да се обличате.

Мъжете все си намират оправдание да не живеят в мир.

Например тази долина.

Човек би казал, че нищо не може да я удави в кръв, нали?

Това не е моята война.

Забелязал съм, че апетитът на човек расте от това, което го изхранва.

А няма по-голям глад от глада за земя.

Поглъща всичко и всички.

Хора като Уилкисън: земеядци.

Разбрах, че сте загубили още един съсед.

Приятелят ви Махони е принуден да продава, като всички останали.

Май идва вашият ред.

Ще трябва или да избягате като тях, или да останете и да се биете.

Не затова дойдох тук, докторе.

Ако се тревожите за здравето си, няма причина.

Ако се грижите за себе си, ще ни надживеете.

Значи вече мога да се върна на Изток?

Кажи на Карълайн Вейл, че нищо не пречи на женитбата.

Колко често ме питаше дали се оправяте.

Не съм виждал по-загрижено момиче.

Значи тръгвате на изток? - Да, заминавам си.

Какво ще правите с ранчото?

Лу Уилкисън иска да поговорим по въпроса.

Значи и вас ще ви изгони.

Никой не ме гони, докторе. Заминавам, защото аз го искам.

Не мога да прекарам живота си като гледам добитък. Не е за мен.

А и не съм тукашен. Никога не съм бил и няма да стана.

През последните три години тревата и пясъкът бяха място,

където да възстановя здравето си.

Вече съм добре и нищо не ме задържа тук.

Освен дължимото на земята и на съседите.

На никого нищо не дължа.

Пристигнахте тук умиращ човек, Париш. Тази земя ви върна към живот.

И казвате, че нищо не й дължите?

Това, което става в долината, не е моя грижа.

Благодаря, докторе. - Довиждане, г-н Париш.

Не, пошегувах се.

Не исках да кажа, че г-н Уилкисън ми е откраднал земята.

Не ни харесват тези шеги, Махони.

Честна дума, не исках да кажа това. Наистина.

Не се оплаквам. Г-н Уилкисън ми даде добра цена.

Не се оплаквам. - Не особено.

Недей.

Г-н Париш, по-добре не се месете.

Нищо не можете да направите без оръжие.

Достатъчно, Матлок.

Не се бъркай. Това е работа на Анкър.

Всичко, ставащо в този град, е моя работа.

Връщайте се към картите и пиенето или се махайте от града.

Големи хора, а си избирате доста странно място за пиене.

Махайте се.

Ти не мърдай. - Просиш си белята, а?

Давай, извади пистолета или ми го дай.

Аз съм търпелив човек, но не ме карай да чакам много.

Поздрави г-н Уилкисън от мен.

Кажи му, че препоръчвам да ви разкара. Иначе аз ще го сторя.

Махони, махай се оттук.

Стойте и не мърдайте.

Стойте на място, докато свидетелите си кажат всичко.

Смятам бързо да уредя въпроса.

Кой видя какво стана?

Не гонеха Махони.

Използваха го като примамка, за да убият шерифа.

Не приказвай много-много такива неща за хората на Уилкисън.

Карълайн е права. - Белята ли си търсиш?

Заместник-шерифът Магрудър пусна убиеца, защото работи за Уилкисън.

Може би шерифът го е предизвикал, както се говори.

За първи път виждам човек да застреля друг човек в гърба

като самозащита.

А аз стоях и гледах.

Джон, разстроил си се, като си видял как убиват човек.

Г-н Вейл, през войната се нагледах на смърт, та да се разстройвам от това.

В тази долина се готви нещо.

В армията му викахме вражески натиск.

Пристига Коул, братът на Уилкисън, да му помага с ранчото Анкър.

После Уилкисън наема въоръжен до зъби здравеняк.

След това дребните собственици са изгонени един по един.

Работниците от Анкър махат огради, тъпчат, стрелят.

Това е нормално за животновъден район.

Фермерите на юг от мен са под същия натиск.

Същите предложения, земята им отива на безценица.

След като изгониха Махони, а шерифът е мъртъв,

ме канят в Анкър да говорим по работа.

Г-н Уилкисън иска да купи ранчото ти ли?

Чудесно, скъпи. Можем да се оженим и веднага да заминем на изток.

Не се преговаря с човек, пратил шестима убийци да застрелят старец в гърба.

Но това няма нищо общо с нас. - Разбира се.

Това не бива да пречи на вашето щастие с Карълайн.

Уилкисън е единственият, който може да предложи прилична цена.

Това не му дава правото да притиска хората.

Не се спори с човек, започнал с няколко акра земя,

а сега притежава цялата долина. Трябва да се срещнеш с него.

Моля те, Джон, заради нас.

Съжалявам, Карълайн. Не мога.

Ще се връщам в ранчото. - Няма ли да преспиш тук?

Не, искам да се уверя, че хората ми са добре.

Имам неколцина кибритлии, които биха застреляли човек на Уилкисън.

Лека нощ.

Лека нощ. - Лека нощ.

По-добре премисли.

Аз бих продал веднага, няма да чакам да ме принудят.

Вече го премислих, г-н Вейл.

Джон.

Извинявай, дори не казах довиждане.

Скъпи, засегна мама, като си тръгна така.

Но и те се държат глупаво, нали? Само ни наставляват.

Вече съм загубил навика да приемам съвети.

Оправям се сам, откакто влязох в армията.

Армията.

Говориш така, сякаш е най-значимото нещо в живота ти.

Беше, докато не те срещнах.

Обичам да говориш така, дори и когато не си искрен.

Искрен съм.

Скъпи, срещни се с г-н Уилкисън. Моля те.

Знам какво чувстваш, но разбери и ти.

Не мислиш ли, че искам да продам, да се оженим и да заминем на изток?

Не разбираш.

Страх ме е от това, което може да ти се случи, ако останеш тук.

Веднъж каза, че си се уморил да се биеш.

Няма да преговарям с Уилкисън.

Моля те, заради мен.

Не искам да те изгубя.

Обичам те. Какво да направя?

Обещай ми да отидеш в Анкър. Обещай ми.

Добър вечер, г-це Вейл.

Или по-скоро добро утро.

Пак си пиян, Джордж.

Човек трябва да се утеши, когато момичето му изчезва с друг

в конюшнята.

Не съм твое момиче и ме остави.

Върни се в бара, където ти е мястото.

Почтените хора не те искат тук. - Почтеност? Карълайн?

Не съм длъжна да ти се обяснявам.

Имаше възможност, но я проигра.

Ще намеря още пари.

Ще се изненадаш колко много богати роднини имам в Бостън.

Не те искат тук, а и аз - също.

Така ли? - Не можеш да ме измъкнеш от града.

Какво искаш - мъж или железопътен билет?

Искам да се махна оттук. И нищо няма да ми попречи.

Мартин, Дейвис и Тони карат добитъка, капитане.

Казах на Маклауд да ви повика, защото искам да ви кажа отсега,

че продавам ранчото и заминавам на изток.

Докторът ви пуска? - Точно така, Джим.

Който иска може да си търси друга работа,

ще има допълнителна заплата, като съберем животните.

Няма нужда да чакате новия собственик.

Защо? Няма ли да ни иска?

Може вие да не го искате. Продавам на Уилкисън.

Давате земята си на Лу Уилкисън?

Не я давам. Той иска да я купи, а аз да я продам.

Явно г-н Париш свърши. - Още не.

Сделката може да се забави.

Междувременно не искам никой да рискува.

Не ми трябват герои.

Може да не разбирам от добитък, но работниците ми са живи и здрави.

Искам нещата да си останат така. Ясно?

Никой не иска да загази, г-н Париш.

Но няма да се крия, ако бандити от Анкър ме предизвикат.

Разбирам те, Бъд.

Помня как прегазиха оградите на баща ми и искаха да го унищожат.

Баща ми казва да се пазим от проблеми, да ги решаваме мирно.

Но не става така с хората на Уилкисън.

Знам, Бъд, но искам да действам посвоему.

Добре, г-н Париш.

Оседлай ми коня. Отивам в Анкър. - Дано извадите късмет.

Благодаря, Бъд.

Г-н Пардю.

Дойдох да питам дали наистина продавате на лешоядите от Анкър.

Да знаете по-добър купувач? - Само Уилкисън има парите.

Г-н Париш, струва си да ви напомня,