أول 200 سطر.
Ще трябва да говорите с вашия съветник утре.
ако искате да промените тези класове.
Но аз не искам да ги променям.
Да,знам.
но по скромното ми мнение пет А.П. класове
е малко повече.
По-горен клас си за Бога.
Трябва да отделиш малко време за забавление.
Аз съм сигурна що за колеж е това,татко.
Ще довърша есето си.
Обичам те. Обичам те,също.
Да те събудя ли сутринта?
Не. Имам само още няколко дни повече,в които да поспя.
Ще посетя съветника утре,
Но не обещавам Махам всички А.П.С.
-Пране. -Разбрах.
-Хей. -Хей.
Познавам те.
Ти си полицаят,който ме доведе до болницата.
Др. Сълиман ми каза всичко за теб.
Настоявам да ви благодаря. Не...
Не е проблем.
-Тези са красиви. -За теб са.
Това за какво е?
-Това са няколко снимки. -На какво?
Мога ли да ти покажа?
Да. Да.
Как се чувстваш?
Аз просто искам да се махна от тук.
-Какво казаха докторите? -Не много.
Казаха,че изглеждам добре
за момиче,което е било в кома за три дни.
А какво да кажем за това одраскване?
Това одраскване от котка? Те май не мислят.
голяма работа.
Наистина не знам.
Е, какви са тези снимки?
Това сме аз и ти пред моята къща.
Да.
изглежда,че се познаваме доста добре.
Да
А това е Маргарет.
Тя работи в клиниката с мен.
И това е Бала. Аз доставих това куче.
Значи си спомняш къде работиш?
Да,разбира се.
Работех там 5 години.
Да, това беше заснето преди 2.
в къщата на Крис и Мелиса.
Крис и мелиса Бекър.
Да, предполагам се познаваме наистина добре.
Като...като много добре.
Като..
Като спим заедно?
Ние живеем заедно.
Ох.
За колко дълго?
Три години.
Не знам какво да кажа.
Няма нужда да казваш нищо.
Просто е..
може ли да подържа това за малко?
Абсолютно. Да.
Предполагам,че съм малко изморена, всъщност.
Ще се отбия после.
Имаше един мъж, който живееше живота толкова странно.
трябваше да бъде вярно.
Само той можеше да вижда това, което никой друг не може...
тъмнината отвътре.
Истинското чудовище.
И той е този,който трябва да ги спре.
Това е призванието му.
Това е задължението му.
Това е животът на Грим.
Не знаем причината за загубата на паметта на Жулиет.
дори кои части на мозъка са афектирани.
Е, тя изглежда си спомня доста неща.
Хора,места... Кучета.
Само не мен.
Има вероятност да е просопагносия.
Когато пациентът има няколко непознати лица.
Дори съм виждал случаи, когато майка не може да разпознае
нейните собствени деца, но, както казах,
няма да разберем докато не направим тестове.
Значи аз няма какво да направя?
За сега, това,което можеш да направиш,е да бъдеш търпелив.
и да се опиташ да ѝ помогнеш да си спомни.
Защо не мога да си те спомня?
Хайде.
-Хайде де. -Тя няма да излезе?
Ще дойда да те изведа.
Ето..Хайде.. *Приглушено* Не..Не..
Хайде де. Тя е доста възрастна.
Хей! Хей!
Хванах я,Тед!
Да, там отиваме. Точно така.
Ох, имаме перфектното място за теб, малка госпожичке.
Това ще ви разхлади.
-Хвала ли го? -Да,Хайде.
Всичко е наред.
Всичко е наред. Хвана го?
Ето ни. Всичко е наред.
Лесно го прави.
Спи сладко.
Лека нощ.
Ти каза,че си имала кошмари
и периоди на тревожност?
Да.
Да,вярно е
Колко дълго продължаваше?
Няколко седмици.
Можеш ли да опишеш чувствата?
Просто..нервно.
ъх..
Аз съм на ръба през цялото време.
Доста странни неща стават напоследък.
Като например?
Ох!
Трудно е за обяснение.
И кога защочнаха кошмарите?
Бях на случай на убийство.
Свидетелите имаха проблеми с това какво са видели.
Партньорът ми и аз защитавахме заподозрян в театъра.
Застрелях го.
Това трябва да е много шокиращо.
Това е това,което се случи след това.
Той..той се промени.
Какво имаш предвид?
След ... след като той се повали,
след като го прострелях...
Какво виждаш?
Какво си спомняш?
Детектив Грифин?
Той се промени.
Знам,че се промени. Видях го.
Детектив Грифин....
Детектив Грифин!
Детектив Грифин!
Съжалявам.
Толкова съжалявам. Нямах намерение да го правя.
Мисля,че трябва да го дадем по-бавно.
Защо не седнеш?
Да, добре. Ъх..
Стрелбата достигна до мен.
Е, има много повече за него от това.
Моля, седни обратно.
Виж, ъх, благодаря,
но ще се връщам на работа.
Е, все още имаме време.
Оценявам помощта ти..
Но трябва да тръгвам.
Всичко,което казвам е,шансовете са,
ако те не помни, тя няма да ме помни и мен.
Знам, но ние бяхме последните двама човека,които тя видя
преди да излезе.
Това, всъщност, може да не е добра идея.
Ох, забравих да ѝ взема цветя,също!
Ник,ти знаеш,
просто не се надявай, това е всичко.
Не се надявам. просто мисля
може би ако ни види заедно, това ще помогне да си ме спомни.
Това предполага, че тя ме помни,
което аз сериозно мисля,че няма да.....
Монро?
Какво правиш тук?
Ъх...какво..аз..
Исках да видя дали..
Имам предвид,ние, Ник и аз..
искахме да видим дали ти, знаеш, как я караш?
Ти си спомняш Ник?
Опитвам се.
Ти си спомняш Монро?
Да,разбира се. Той ми спаси живота.
Всъщност, Ник беше момчето,
което ти спаси живота.
-Ти беше? -Един вид.
Хей, аз имам.. просто..
спомняш ли си вечерята, която имаше у вас,
ти направи тази вкусна сьомга с мед,пипер,
кедър,веган?
Да. Дадох ти рецептата.
Да. Значи си спомняш кой беше там?
Аз и ти.
Е, аз ще тръгвам.
Защо не поговорим малко?
Знаеш ли, тъкмо навакса и всичко това.
Добре, разбира се. Исках да кажа, защо не?
Добре,чао.
Чао.
Радвам се,че намина. Как си?
-Ох,добре. Да. -Добре.
И ти си бил.. ти си бил тук.
Бях тук.
Как се държат с теб?
От къде знаеш,Ник?
Ох..ъм..
Предполагам,че тя се успокои, знаеш ли?
Кой си ти?
Не помниш ли,Карли?
Последния път,когато те видях, ти рисуваше с пръсти
No comments yet. Be the first to leave one.