أول 151 سطر.
Когато хората изоставят склада си в щата Тексас,
съкровищата вътре... - Това е наградата.
се обявяват на търг. - Да!
Следва...
Нещо в този склад ме привлича.
Какво е това? - Леле, боже!
Невероятно е. - Ако ще го продам, сега ще е.
Колко би платил? - 300 - 400 долара.
О, я стига.
75 първи път, втори път... - Шшт, не ти трябва това.
В това тук няма никакви антики...
Това ще са лесни пари. - Нямаш си идея какво открихме.
Джери! Магазинът ми зависи от това.
Чиста печалба е. Невероятно!
НАДПРЕВАРА ЗА НАХОДКИ ТЕКСАС
ЪРВИНГ, ТЕКСАС
Днес сме в Ървинг, съчетаващ лукса на Далас с каубойските нрави.
Истинска смесица от двата свята е. Кой знае на какво ще попаднем.
Нещата са различни при мен. Имам достатъчно скъпи стоки в магазина.
Търся по-обикновени вещи, за клиентите ми в Тексас.
Как сте? - Добре.
Търся нещо уникално и забавно за моята галерия.
Падам си по дървените предмети. Обожавам тиково дърво.
Обичам колекционерски вещи, но стига да е от дърво - вземам го.
Конкуренцията се ожесточава. - Да.
Уважават те, знаеш си работата. - Правилно постъпват.
Момчетата смятат, че щом съм жена, съм лесна.
Ще докажа, че се справям с големи мъже.
Вдигнат ли вратата, разполагаш със секунди да огледаш и прецениш.
Ако нямаш набито око, си прецакан.
Мнозина приказват как имали "усещане" за вещите в склада.
Пълни тъпотии. С Рики разчитаме на наученото досега.
Опитът ни подсказва какво е дадения склад си струва.
Ето ги Лиса и Джери. Не ме плашат.
Лиса и Джери ни трябват. - За да купят боклучавите складове.
Дами и господа, най-важното: отваряме вратите, оглеждате.
Имате пет минути да прецените. Наддаването е отвън.
Предлагайте само суми, които можете да платите в брой.
Готови ли сте? Да действаме!
Виждам "Властелинът на пръстените". Куп игри.
Щом е продажба на игри, участвам.
Стикове за голф, две лампи.
Кашоните са грижливо опаковани.
Човекът явно е бил колекционер. Мисля да участвам.
Ако стъклените бутилки са стари,
може да са по 100 долара едната. При антикварите са по 50.
Ако другите не знаят стойността им, ще отмъкна този склад под носа им.
И така... - Нищо не виждам.
Дай да огледам по-отблизо. - Добре.
Нещо в този склад ме привлича.
Виждам всякакви нещица, които може да са колекционерски.
Не ми се вярва, че ще го кажа аз, но имам "усещане" за този склад.
Започвам. - Аз казвам 100.
Двеста. Вече са триста. Вие сте отново.
Триста. Четиристотин.
Давай, Лиса. Ще се справиш.
425. - Вече 450. А сега - 475?
Кой ще даде още 75? Да, вече 475!
А сега - 500. Вече 525.
За това говорех - момчетата се обединяват срещу мен.
Кой дава още 50? А 75?
Вече е 600, 625, 650. Стигнахме 675.
Уважавам ли Лиса като участник в търга? Не.
Седемстотин. Имахме 675, вече е 700.
700. Сега - 725, 750. Вече 775.
Сега - 800. Вече 825.
Стигнахме 850. Вече - 875. А 900?
Деветстотин? 875 веднъж, два пъти...
Вече е 900, 925. 925 веднъж, втори път, трети път.
Продадено за 925 долара на Бъба.
Сега да видим дали "интуицията" му не го е подвела.
Чанта. Кутии. Ама че смахнато.
Ще загубя самоуважение, ако купя подобен склад. Вътре няма нищо.
Дървен диван. И аз продавам такива. Ще видим.
Като лотариен билет е - ако го купя евтино, може да ударя джакпота.
Няма антики тук. Виждам брезентови чували, вестници, прогнили кашони.
Не е за мен.
Неплатени сметки и други боклуци. - Не е за нас.
С колко да започнем? Давате ли 25? Добре, десет.
А двадесет? Или поне 15?
Петнадесет.
15 веднъж, два пъти, три пъти. Какво?
Осемнадесет долара! - Аз давам 20.
Скъпи подпалки ще се окажат.
А сега - кой дава 25? Още е на 20. - О, да, твой е.
Веднъж, два пъти, продаден за 20. - Дай го насам.
Още боклуци за магазина ти.
Интересно какво купих за 20 долара. Оставям търга, да огледам склада.
Дадох им урок какво представлява добро хранилище.
Добро, масивно дърво е. Само от него ще взема 50 кинта.
Смяха се, като купих склада. Да се смеят.
Кожено яке "Дженуин ледър", 3Х. Като за Бъба. Но ще му е малко.
Ще му взема 30 - 40 кинта. Не е за изхвърляне.
Кожените якета се продават лесно в Тексас.
Смятат го за официално облекло.
Нечий сак за спорт.
ЪРВИНГ, ТЕКСАС
Нечий сак за спорт.
Леле, вижте го само този комплект.
Швейцарско джобно ножче. Никога обаче не съм виждал такова.
Диванът е страхотен, но ножчето е истински удар.
Трионче, лупичка, а това, мисля, е...
Да му се не види! Ама че е остро.
На кого му притрябвали толкова остриета в джобно ножче?
Трябва да разбера що за експеримент е този нож.
Връщам го обратно, на сигурно място.
Виждам кашон със закачалки, т.е. има много дрехи.
Шевната машина може би става.
Човекът явно е бил шивачка или шивач.
Не очаквам да има дървени вещи, но шивачите разполагат с пари.
Всичко е като от "Стоки за 1 долар". - Този склад май не е за нас.
Маса от композитен материал.
Прахосмукачка "Кърби" - ценена от мнозина.
Ежедневните вещи от бита се търсят в наши дни. Ще наддавам.
Колко предлагате за този? С каква сума да започнем? 100?
100. Вече 200. Стигнахме 300.
400. 425.
Имаме 425. 450. Сега - 475.
Тези вещи са от благотворителност. Мо няма капка ум в главата си.
Те ти пречи. 475. - Не е достатъчно висока.
475. Засега е неин, за 475 долара.
Кой знае къде е била тази ръка.
Вече имаме 475. А 500? 525?
Качвай! - 525. Гоним 550.
550? Още 50?
На 525 сме. - 550.
550! Гоним 575! - Вземи го, Мо!
Мо! - Какво?
550. Гоним 575. - Не ти трябва това.
Вече имаме 575, А 600? 575 първи път, втори...
600. - Шестстотин! А още 25?
625? - Качвай.
Вече е 625. Гоним 650.
625 първи път, втори... - 650.
Вече е 650. Гоним 675. 675? - Качвай.
Търсим 700. Сега е 675, първи път...
Седемстотин. - Имаме 700. А 725?
Някой 725? Сега е 700 първи път... - Качвай!
Спокойно, Лиса, в твои ръце е.
750? Сега е 725 първи път, втори...
750. - Халал да му е.
Не може да бъде. Там няма антики!
750 трети път... Продаден за 750!
Лично аз мисля, че тя греши.
Тук има антики. Ала-бала-портокала.
Предаде се. - Не е вярно!
Какви ги говориш? Тръгвам си без нищо, но поне го подлудих.
Не съм се... - Май му вдигна кръвното.
Искаш да се прибираш ли?
Бъба обичайно не действа по интуиция,
но сега... Може би заради такосите, които яде.
No comments yet. Be the first to leave one.