Vukovar Poste Restante (Vukovar, jedna priča)

VVV-

Дали мога да се сетя началото?

Заобичах момиче, което познавах от детството си.

Обикновена история, като хиляди други от това време.

Как позволихме това да се случи.

Любовта да се изгуби в ирационалната омраза.

ВУКОВАР, ЕДНА ИСТОРИЯ

С усилията на двете семейства, завършвахме изграждането на къща.

И в бъдещето виждахме по-добри дни. Зависещи само от нас.

Берлинската стена се разрушава! - Това е добър знак.

Мамо, берлинската стена се разрушава. - Слава богу!

Най-после.

Мамо!

Винаги ме омагьосваш, като ме целуваш.

Края на века и на голямата утопия. Берлинската стена е разрушена!

Ленинград пак се казва Санкт Петербург.

Европа мечтае за обединение. Нова надежда изпълва света.

Край! - Завършихме!

Наздраве!

Като си готов, и слънцето след теб бърза.

Нова рокля от Швеция, а?

Бруно, върна се!

Домъчня ми за свойте. - Наздраве!

Навсякъде е добре, но в къщи е най-добре, а?

Па като кацам в родината,

гледам през прозореца, и се питам. Какво е това под самолета.

Страниците на историята, или вие.

Нека в новата къща да се изпълнят всички желания!

И с много деца!

Горещо ми е, Тома.

Ще изчакаме да отминат.

Отвори вратата. - Ана!

Жените се, а тук се пише историята!

Ама гърми Белград!

Погледни какво говори Загреб.

Ще изчакаме това да отмине.

И тук е същото.

Както обикновено, свири!

Остави ги. Наслаждават се на тишината.

Погледни Дунав, днес как интелигентно тече.

Няма повече... черни или руси.

Дебели или слаби.

Умни или тайнствени.

Сега всички са само хървати или сърби.

Преувеличаваш, Ана. - Не преувеличавам.

Учихме една и съща история и география.

Възпитаваха ни, че сме еднакви.

Нашето поколение не се замисляше, дали сме сърби или хървати.

Православни или католици.

Празнуваме два пъти Коледа, два пъти Нова година.

Два пъти Великден.

Правим смесени бракове.

Хайде, да направим нашето бебе.

Обичам те!

За пръв път се разделяме за толкова дълго време.

Войската само ще ме раздвижи малко.

Не се притеснявай.

Виждаш ли какво става.

Европа няма да позволи страната ни да се разпадне.

Пусни нашата плоча.

Ще закъснея.

Пази се!

Започва да вали.

Мамо. Защо сте станали?

Отивам войник, не на край света.

Пази се!

Пазете Ана.

СЪРБИ - ВЪН

Тате, ела!

Гонят ни от родната къща. - Изхвърлиха ни от конституцията.

В собствената си страна, за една нощ, ставаш гражданин второ качество.

Аз това няма да позволя.

Тръгвай сине, тръгвай, ще закъснееш.

Не се притеснявай, не сме сами.

Какво е това, хора? Какво става тук?

Какво е виновно кучето? - Какво чакате, свалете това.

Свали го сама.

Как всичко бързо се променя.

Тревожността стана главното чувство в града.

Довчерашни приятели си промениха отношенията.

Много си отиват.

А Вуковар през май е градина.

Помня деня, когато Тома нарисува цвете около мен,

и повдигна лицето си омазано с боя. "Омагьосана си!"

Но и празника на цветята не е същият.

Намерих превоз за Швеция. Няма за какво повече да се чака.

Този път отиваме всички заедно. Винаги съм желаел това.

Какво става тук, деца? - Коляме го!

Защото не е наш. - И затова го коляме.

Ваше ли е това дете? - Не е.

Знам чие е. - Отнесете го на лекар.

Личната карта, моля.

Къде работите? - В Швеция.

Познавам ви.

Регистрирахте ли се във военния отдел? - Да, да.

Благодаря.

И какво сега?

Все по-малко разбирах случващото се в родината и извън нея.

Абсурд след абсурд!

Външните граници се рушат, а вътрешните стават стени.

И успоредно с регулярната войска, в която всички са дали клетва,

се създава паралелна войска.

Тасевски! - Аз! Леле, пак ще се съберем!

Горанц! - Опа.

Фадил!

Пристигна!

Босненска пита! Виж я!

Пази си пръстите, да не ги изядеш.

Гора! Прочутите сухи смокини.

Далматинец! Пробвай, може да ти е за последен път.

Ще ядеш банани от Хондурас, а Черногорските смокини ще са далече.

Колкото по-далеч, толкова по-добре!

Нещо не ми харесва тонът ти.

Не се притеснявай майко, важното е, че останахме живи.

Ана!

Това ще им се върне двойно.

Знаете ли всички, какво ни очаква? Лошо!

"Няма смърт, има изселване".

Аз никъде не отивам! Със синовете, ще браня къщата си.

Утре нашата къща ще хвръкне във въздуха.

Ти дъще, тръгваш с нас.

Тя никъде няма да ходи.

А и вие двамата.

Тук сте между свои, в своето си.

Хърватска става държава, и в нея за всеки има място.

Пак се отваря пропаст, в която през 41-ва, ни блъснаха "братята".

Това не са го правили хърватите, а изродите.

Страхът, приятелю мой, страхът. Всеки се бои от всеки.

Много вече си отидоха. - Има малко пресилено бързане,

но всичко ще си дойде на мястото. - Не искам да предизвиквам съдбата,

като моя баща в предишната война.

Струва ми се, че убитите в Ясеновац, пак плуват по Дунав.

Нощем се стреля, кой когото стигне, а през деня, работят заедно,

като че нищо не е било. И едните и другите се правят на луди.

Това са само малки пукотевици! - Пукотевици!?

Всички ще ни глътне братоубийствена война, Степане.

Света това няма да позволи. - Кой свят?

Какъв е света на нас? Какви сме му ние на света?

Ловно поле! - Не знаем нито къде, нито при кого.

Или в Сърбия, или на небето!

Помислих си, че ще натовари цялата градина.

За кого си изградил това! Бягаш!

Ще се върна. - Знам куме, че ще се върнеш,

когато друг опази твоята къща.

Защо не ги спреш?

Фамилна реликва! - Знам, от 1687-ма.

Когато от Вуковар, след палеж, останали 106 жители и 44 къщи.

Ще я пазя заедно с къщата.

Дъще!

Не би ли било по-сигурно да отидеш при вашите?

Когато колата, с която обиколихме цялата ни страна, тръгна.

Усетих непоносима празнина.

Света никога повече няма да бъде същият.

Ей, дай топката.

Какво става?

Не можеш да се освестиш от последните новини?

Заспал си в своята страна, а се будиш в чужбина!

А аз се питам,

къде ще осъмне моето Сараево.

"Няма смърт, има изселване!" - Баща ми обича да цитира.

"А сега, драги слушатели, може всички, едни други да си целунем задниците".

Не можех да проумея какво става.

Една чужда,

подтискаща мисъл, не ме напуска.

Как днес, като се знае, че всеки човек има около 20 милиона предци.

Някой може да вярва, че във вените му няма нито капка чужда кръв.

Добро утро, съседке.

Как спа?

Ана!

Наглеждай ми къщата, Йоване.

Ела.

Мамо, празничният сервиз! Какво означава това?

Днес, най-хубавата дунавска риба!

А запазил съм и вино от Елцовото мазе.

Всичко е като някога, а всичко ни липсва!

Хайде! Горе главата!

Все едно, че не си се отделяла от вкъщи.

Тома!

Тома!

Не се чува. Говори по-силно.

Къде си?

Добре е, прехвърлят го. Къде?

Къде?

Прибрах се при родителите си.

Не се притеснявай, не сме в Бейрут.

А сега ти ме слушай!

Ще ставаш баща!

Баща.

Чу ли?

Ама сигурна съм!

И аз теб.

Прав си, ще имаме много, много деца.

Връзката прекъсна.

Не знае къде ще го прехвърлят.

Ще се обади, когато пристигне.

Най-важното е да е жив и здрав.

Наздраве! - Наздраве.

О-о, добър вечер. Петре, ти от къде... - Задължението зове!

Е па Степане, време е да се присъединиш.

Не мислиш ли, че съм малко старичък за това.