No Longer 17 (Lo Bat 17)

Шмулик Шило

Идит Цур

Дина Дорон

Далия Шимко

Мая Марон

Рони Буксбаум

Рут Фархи Йеуда Ефрони

Йеуда Фукс Дудик Смадар

Шарон Малки-Шемеш Ули Стенберг

Вече не на 17

Оператор: Амнон Соломон

Сценарист: Даниела Йешурун

Асистент: Шабтай Ицхак

Продуцент: Ави Клинбергер

Редактор: Това Ашер

Продуцент и режисьор: Ицхак Цефел Йешурун

Уважаеми членове на кибуца. Приятели.

Трудно ми е да говоря.

На път за тук, мислех как да ви кажа за това.

Реших да говоря с вас откровено.

Не е тайна,

че нашият кибуц е в трудно положение.

Дълговете ни достигнаха 40 млн.

Опитахме се за съживим селското стопанство, но нищо не помогна.

Има само една възможност,

и тя е да се влее нова, млада кръв в кибуца.

Затова сме ви събрали и отново ви молим,

да направите жертва в името на кибуца.

В безизходно положение сме.

Това е единствената възможност

за спасяването на нашето общо дело.

Трябва да приемем болезнено решение,

членовете на кибуца на пенсионна възраст

ще се наложи да напуснат кибуца.

Има няколко възможности.

Има стабилни кибуци, дори и в тази област,

които са склонни да предприемат няколко човека,

или двойки.

Втората възможност е дом за възрастни хора.

Нов и съвременно устроен.

Третият вариант е за тези, които имат роднини в града.

Деца и внуци.

Ние ще помогнем на тези хора...

Прости им, Бог да е с тях, те не разбират нищо.

Не ви е срам! Вие сте като едно стадо!

На крак о парии презрени...

ний старий свят ще разрушим...

Засрамете се!

Да не си дошла да ми четеш морал? Да се караш с мен?

Не. Дойдох да ти кажа лека нощ.

Преди обичаше да спориш с мен.

Само да кажех една дума, и веднага ме нападаше.

Остър език имаше.

Но на мен ми харесваше.

Но сега мълчеше. Видях те на събранието.

Какво да кажа? Никой няма да ни слуша нас.

Вече нито знаят нас, нито делата ни. - Ето защо пеех.

Браво, че се разпя. Беше въздействащо.

Хареса ми. - Благодаря ти.

Веднага си спомних младият Шрага, Шрага които викаше:

"Няма да позволим да се развали кибуца. Само през трупа ми".

Той се бореше и не отстъпваше.

Аз се борех само заради теб, Браха.

Къде изчезна?

Отидох да видя Бренер. - Толкова дълго?

Седях тук на пейката и те чаках. - Да вървим.

Не те разбирам, защо се ядосваш за най-малкото нещо?

Сега ще дойда.

С Браха ли беше?

Клара видя ли те? - Нека си пее неговата си песен.

Трябва да тръгвам. - Лека нощ.

Внимавай да не се одраскаш.

Палатков протест не е зле, но не е достатъчно.

Няма нито да ядем или пием, нито да мръднем оттук.

Нехемия, моля те преместете палатката в кибуца.

Няма кой да ви пази тук, вдигате много шум,

репортерите ще пишат лоши неща за нас.

Не сме направили нищо лошо.

Нехемия кибуца ще рухне, няма пари.

Ти ли му каза да вземе телевизора? - Не не съм.

Веднага го върнете на мястото му! - Слушай, Нехемия.

Кибуца се разпада, кибуцното движение ще се погрижи за вас,

Вие няма да сте бездомни. Ще ви приемат в други кибуци.

Чуй ме, замълчи! - Няма да замълча! Това е нашата палатка.

Знам, ще трябва да я развалим. - Не, няма!

Аз ли съм виновен за всичко според вас? - Замълчи!

Не разбирате ли, че вредите на кибуца?

Не ние му вредим.

Ако продължавате с това, няма да има кибуц.

Добре ще поговорим тази вечер. Моля те, излез от палатката.

Никой мухльо няма да ми казва какво да правя. Аз съм построила този кибуц.

Може и да съм мухльо, но банките ми дишат във врата.

Защо се водите по ръководството на движението и правите каквото ви кажат?

Защото те са прави.

Искаш ли нещо за пиене, лошо ли ти е? - Не, всичко е наред.

Всичко е наред.

Искат да умрем като ескимоси...

Нехемия, какво става с теб - Има нужда от лекар.

Нали каза, че си с кола? Докарай я.

Нехемия, какво става? - Нищо, остави ме.

Ще те закарам. Лошо ли ти е?

Ще те закарам до лечебницата, след това ще те върна пак тук.

Шрага, направи ми една услуга. - Нещо случило ли се е?

Не говори с него за събранието, става ли? - Всичко ще бъде наред.

Той взема нещата така присърце, искам да бъде спокоен.

Знам. Знам как да разговарям с него. - Добре, след малко се връщам.

Добре, ще се видим.

Тя ти каза да не ми казваш нищо.

Няма значение. Всичко свърши.

Бренер, местят ни.

В крайна сметка ти можеш да отидеш където си искаш.

За мен децата търсят старчески дом в Хайфа,

така, че да им бъде по-лесно за посещения.

Това е добре, ще имаш посетители.

Ще те сложат в стая с други непознати, който ще пърдят по цяла нощ,

докато не можеш да дишаш.

Спри да се оплакваш, мисли позитивно.

Спомни си как след теб тичаха всички хубави момичета.

След мен? Ти летеше от цвят на цвят като пеперуда.

Ти имаше приятелка с прическа, като Айфеловата кула.

Ница. - Ница. - Тя беше медицинска сестра.

Ница... - Ница...

Клара?

Какво се e случило? Защо си на пода?

Харесва ми да лежа на пода, пречи ли ти? - Дай ръка.

Върна се най-накрая. Какво става, от чисто бельо ли имаш нужда?

Какво е това? - Златната възраст.

Старчески дом? - Шуламит живее там.

И е много доволна.

За това ли си мислиш? - Не, и за други неща.

А, да за старчески дом и пак за старчески дом.

Мисля за нашето бъдеще. Не разбираш ли? - Не.

Тежко ми е, но ще ти го кажа,

с любов или без любов, ние сме заедно и трябва да продължим.

Слушаш ли ме какво говоря? - Слушам те, не съм глух.

На нашата възраст не трябва да оставаме сами.

Виждаш паднах на пода и без помощ не мога да стана.

Добре, че не се случи в банята.

А ако някой беше дошъл и ме бе видял да лежа на пода, какво щеше да каже?

Това ли те вълнува, какво ще кажат?

Да, вълнува ме. Два пъти в седмицата прекарваш нощта

в тази твоя квартира в Тел Авив, а аз оставам тук сама.

Това не е моя лична квартира, а на цялото кибуцно движение.

Не мога да живея в старчески дом с всички тези стари хора. Не мога.

Клара, не се притеснявай. Обещавам ви да ви заведа да видите

няколко домове за пенсионери. Ще видиш, че ще ви хареса.

Имаме наши собствени средства, Рувен ги изпрати от Америка.

Можете да пазите парите си за други неща.

Аз искам най-доброто място.

Вие ще изберете мястото, което най-много харесате.

Трябва да убедиш Шрага. - Ще говоря с него.

Не прави планове за мен, Клара.

Нищо няма да се получи.

Ало? Бабо? Да.

Слушай, имам нужда спешно да ми изпратиш малко пари.

1500 долара. Искам да се върна вкъщи.

Шери мила, това не е толкова просто.

Кибуца се разпада, хората останаха без пари,

Може би трябва да се обадиш на майка си. - Недей да казваш на мама.

Обещай ми, че няма да й казваш. - Ще поискам от Шрага.

Рувен им праща пари. - Не искай от него. Само не и от него.

Ще се опитам да измисля нещо.

Добре, няма значение, ще се справя и сама?

Ако измислиш нещо, моля те изпрати ги чрез Америкън експрес, става ли?

До който и да е клон в Делхи. Аз съм в Делхи, не в Бомбай.

Запиши ми номера на паспорта, холандския паспорт.

7-8-7-6-4-3-1.

Благодаря ти, бабо.

Добро утро. Мамо.

Как си? Какво е станало?

Всичко е наред.

На път за работата съм, на път към болницата. Изплаши ме.

Закъснявам.

Шери? - Не.

Позвъня ми, но лошо се чуваше, не можах да разбера какво каза,

но всичко е наред. - Кое е наред?

Каква дъщеря е тя щом не се обажда на майка си 3 седмици?

И аз й нямам телефона. - Тя каза, че се е опитвала да ти се обади,

но не е могла да се свърже.

Нямам представа какво става с нея.

Добре Ноа, ще закъснея за автобуса, чао. - Чао.

Искам нещо да ти кажа.

Клара планира зад гърба ми да ме отведе в старчески дом.

Защото си стар.

Така е Шрага.

Тя иска да бъде някъде на север.

Как ще се срещаме?

Няма да се срещаме.

Така ли мислиш?

Такъв е живота.

Как ще живея без твоите очи? От тях си губя акъла.

Стига Шрага. По-добре гледай през прозореца.

Виж колко е красиво, колко е зелено.

Да.

Израел е красив и през зимата.

Ало?

Клара, как си?

Какво? Клара?

Не, не съм в Америка, в Токио съм за няколко дни.

Не знам какво да правя с него, Рувен. Как да го придумам?