The Family

Кой е?

Откъде да знам?

Татко!

Ало!

Ало!

Единственият въпрос, който трябва да си зададем е:

"Колко струва човешкият живот?"

Това е все едно да знаеш деня, в който ще умреш.

Аз ли? Струвам 20 милиона долара

и ще похарча всичко, за да върна стария си живот.

К О З А Н О С Т Р А

Скъпи, събуди се. Пристигнахме.

Време беше, мамка му! - Внимавай с езика, Уорън!

Пътуваме вече 11 часа, отзад мирише на пор вдовец!

Не говори като идиот. - Заради кучето.

Как иначе. Ако го бяхте къпали, нямаше да е така.

Търсим номер 10. - Следващата вляво.

Няма номера. - Стансфийлд каза, че е там.

Дай наляво, след това...

Ето го.

Спри тук.

Това е.

Няма ток. - Не, от предпазителите е.

Какво правиш, мамо? - Гоня плъховете.

Няма да живея тук, ако има. - Не започвай пак, Бел.

Баща ти ги мрази. До 24 часа ще ги е избил до крак.

Бел, стаята ти е горе вдясно. Уорън - срещуположната.

Голям студ...

Ще запаля камината.

Пак няма телевизор. - Обещаха за утре.

Това им е любимият израз. - Не се оплаквай на мен за това.

Вземи лично да говориш с тях! - Някой да знае как се казва мястото?

Да. Шалонг сур Авр, Нормандия. - Авр е река.

Това ли е прочутата Нормандия с нашия десант през 1944 г.?

Камамбер. - Калвадос.

На Ривиерата ги има и двете. И много слънчеви лъчи.

В Париж също! - Тъй като ще живеем тук,

където правят сирене, свиквайте с истинското.

Малавита.

Ела тук. Добро куче.

Да ти оправя ли багажа? - Не, аз ще се погрижа.

Кажи на децата да си лягат, утре са на училище.

Не беше заради теб, но нямаше как да кажа.

Къде беше?

Да видя имота. - Толкова ли е голям?

Изгубих се, докато помагах на кучето да си намери място.

Утре ще се оправя. - Хубаво.

Няма зърнени закуски, препечени филии и фъстъчено масло.

Трябва да се задоволите с ябълковите понички, които купих сутринта.

Къде се намира училището? - Начертах им карта.

Същите имена ли ще ползваме? - Не, сега сме сем. Блейк.

За всеки случай.

Косата ти е мокра. - Мамо...

Приятен ден. - Чао, татко.

Обичам ви. - И аз.

Ще разгледам градчето и ще напазарувам.

Не се разкарвай цял ден по халат.

Заради съседите? - Не, заради морала ти.

Нищо ми няма на морала. Просто ти се адаптираш по-добре.

Какво ще кажем на съседите? - Дай ми малко време да помисля.

Междувременно можеш да им се усмихваш приятно.

Стансфийлд искаше да не излизаш на улицата.

Докога? - Докато дойде.

Не бива да споменаваш Ривиерата. - Откъде сме тогава?

От САЩ, скъпи.

Не изглежда добре. - Вече сме в долната дивизия.

Да се видим на обяд? - Добре.

Добре...

Заповядайте. - Благодаря, г-це.

Има ли някакви забележителности? Музеи, паметници?

Има музей на машините във Верньой.

Също църквата "Санта Чечилия" с писани стъкла от XV век.

Може ли да се иде пеш? - Не. Съседното градче, на 20 км.

Съседното градче...

Ти янки ли си? - Какво искаш?

Щом си американец, трябва да си богат.

Явно си чел много сериозни книги с този потенциал.

Бъзика те. - Правиш се на интересен, а?

Да видим в какво си най-добър - заплаха, изнудване, рекет?

Монопол ли си или следваш пазара?

В какво инвестираш субсидиите си?

Добре дошъл в Шалонг, янки!

Извинете, какво обичате?

Фъстъчено масло. - Нямаме подобно нещо.

Само питам. А къде са ви спагетите?

В дъното вдясно, след кучешката храна.

Благодаря. - За нищо.

Фъстъчено масло!

Заради това 20% от американците са с наднормено тегло.

Само маймуните обичат фъстъци.

Не знам, но тук се държат все едно са господари.

През '44-а ни освободиха и решиха, че са си у дома.

Да не говорим за промиването на мозъци.

Внуците ми се обличат като тях, слушат същата музика,

гледат същите сериали. - Ядат постоянно хамбургери.

Затова нямат апетит.

Всичко 92 франка. - Задръжте рестото.

Видяхте ли? Никакви обноски, но поне са щедри.

Бива ли? - Става за ядене.

Как върви приобщаването? - Добре.

Четиримата идиоти, дето те зяпаха... Дванадесетокласници,

организират летния бал. - Напомни ми да не ходя.

Тиквата е капитан на отбора по ръгби.

Прави всичко за добри оценки по математика,

а дружката му, Джими Хендрикс, е влюбен в онази с розовата панделка.

Извадената от Готъм Сити продава цигарки в училище.

Клюкарката до прозореца е сестра на негодника в ъгъла.

Той ли ти насини окото? - Да. Споко, ще се оправя.

Знам слабото им място. Нуждаят се от озвучаване за едно парти.

Само един човек може да го осигури.

Синът на инженера, който стои сам ето там.

Не си губиш времето, а? - Няма за кога.

Да ти е сладко!

През 1931 г. дядо ми карал един от двестате кадилака,

наети от прочутия Вито Дженовезе за погребението на жена му.

През 1957 г. баща ми, Чезаре Манцони,

бил един от 107-те боса от цялата страна,

поканени за Срещата в Апалачин - сбъдната мечта.

Представяте ли си ме как пробивам работната си карта.

Можех да се опълча срещу баща си,

но това не се случи. Поех доброволно семейния бизнес.

Дори сега, когато ме издирват най-големите убийци в Америка,

за да вземат 20 млн. за главата ми, не съжалявам за абсолютно нищо.

Даже дълбоко в себе си се чувствам поласкан.

Добро куче!

Розите искат голямо внимание. - Да.

Скоро ли се нанесохте? - Да, вчера.

Американец?

Добре или зле? - Франция е чудесна за чужденци.

Ще останете ли задълго? - Не, местим се често.

Заради работата ми.

Какво работите?

Писател съм. - Така ли?

Романист?

Не, но някой ден може би.

Засега пиша само за десанта. Затова сме тук.

Десантът! Това е огромна тема. - Така е.

Какво мислите за това? - Аз ли? Ами...

Ами за героизма на морските.

Мислех, че десантът е извършен само от пехотинци.

Така е, но нали всичко е започнало от флота.

Нали са дошли с него. - Разбира се.

Дано всичко се изясни относно операция "Сюзерен".

Мисля, че там няма нищо секретно.

А 314-ти Пехотен полк в Таубенхоф...

Спомням си ги, все млади момчета...

Повечето от Тексас, нали?

А, да! Те са били истински каубои...

Точно така.

Боже, 16 ч. е! Прибирам се, децата ще си дойдат от училище.

Беше ми приятно. - На мен също.

Защо не казах, че съм романист?

Описва живота в Сен Мартен.

Писано стъкло от XV век.

Разглеждате забележителности?

Не, току-що се преместих със семейството си.

Недалеч от тук. - Добре сте дошли.

Винаги е удоволствие да приветствам нов член на паството.

Довиждане. - Довиждане.

Невероятно! И аз ги събирам.

Наистина ли? - Не като теб. Почнах наскоро.

Липсва ми осмицата на "Пари Сен Жермен".

Трябва да проверя, но май мога да ти помогна.

Ако можеш, бих направил всичко в замяна.

Имаме сделка!

Да те откараме? - Благодаря, искам да се разходя.

Така можем да се запознаем.

И да ти покажем градчето. - Нищо не губиш.

Хайде, мис Америка! Да те посрещнем подобаващо.

А и тези да си подобрят английския.

Изгуби ли се? - Май изпуснах отбивката.

Къде живееш? - Рю де Фаворитс.

Много е далеч. Докато стигнеш, ще се стъмни.

Отвори вратата.

Е?

Добре, но набързо. - Няма проблем.

Излизаме извън града, нали?

Трябва да видиш парка, всички ходят там.

Обичаш ли да плуваш? - Да.

Мисля, че на мис Америка ще й хареса басейна.

Какво правите? - Спираме за почивка.

По-добре да се прибирам. Първи ден ми е.

Спокойно. Само за 5 минути, за да се опознаем.

Иди да му помогнеш. - Иди ти!

Момчета! Ако така се отнасяте с жените, доникъде няма да стигнете.

Момичетата не са играчки, които да чукате в парка.

Бъдещето ви зависи от жените.

Не ви ли е грижа за бъдещето?

Грижете се за тях или няма да получите нищо.

Колата ми!

Мама е напазарувала за цяла година!

Има ли фъстъчено масло? - Шегуваш се.

Здрасти, татко.

Как мина денят ви?

Чудесно.

Хубаво.

Щатски затвор "Атика", Ню Йорк

Здравейте, дон Лукезе. Искали сте лед?

Не е той.

Ясно, продължавам да търся.