Emotional Arithmetic

"Ако ме попитате, дали вярвам в Бог?

"Простете ми, ако отговоря, "Бог вярва ли в мен?"

Димски.

Гарбов.

Лимнит.

Фогел.

Тарнов.

Давидовски.

Паскет.

Дерндел.

Дерндел. Дерндел.

Димпел.

Гарновиц.

Вечерята е готова!

Вечерята е готова.

Идвам.

Ами да.

Идва буря.

Не че някой слуша, но аз ги предупредих.

Translation ZALMEN BEHAR

ЕМОЦИОНАЛНА АРИТМЕТИКА

Септември 1985г.

Истърн Тауншипс, Квебек

"Полицията в Салвадор прави хайки по къщите издирвайки дъщерята на Дуарте"

Дранси 1940-42г.

Здрасти, мамо. - Извинявай, забрави нещо.

Добро утро, мамо. - Добро утро, скъпи.

Виждал ли си баща ти наоколо?

Той отиде в града. Има обяд в университета, не помниш ли?

Не, той не ми каза.

Ах...

Чудя се с коя ласкаеща го от неговите студентки си ляга този път?

Мамо, моля те.

О, Бенджамин. Бенджамин, съжалявам.

Винаги си между лудата кучка и един развратник.

Това не е честно. Наистина съжалявам, скъпи.

Какво?

Изглеждаш страхотно.

Наистина ли? - Ами, всъщност, мамо, аз...

Кое е това, което ти харесва най-много у мен днес? А?

Не мога да реша със затворени очи. - О, да, можеш.

Твоят хаплив език.

Много добре.

О, Боже мой.

Това е Джейкъб. Това е моят Джейкъб.

Той е отговорил на писмото ми.

"Мелани. Да, Джейкъб Бронски

"за когото си прочела, е мъжът, който си мислиш.

"Аз съм твоят Джейкъб, както казваш. За моя изненада, все още съм жив.

"По-стар от мъжа, когото някога си познавала,

но не мога да си представя да не те видя отново

"мое малко американско момиче от Кливланд."

Джейкъб, Джейкъб. Тя е американка.

Тя е от едно място, наречено Кливланд.

И американката има ли си име? - Мелани Лансинг.

Как си, Мелани? Аз съм Джейкъб Бронски, от...

Е, твърде много места, за да се споменат.

Надявам се, че и двамата ще живеем още една седмица,

така че можеш да ме научиш да говоря истински американски английски, а?

Тази жена не би трябвало да шофира, не и с лекарството, което взема.

Добре. За Бога, бъди внимателен! Това е антика.

Сега я вдигни, можеш ли?

Какво е станало, слабак ли си или какво?

Така достатъчно високо ли е? - Така е по-добре.

Благодаря.

Справяш се чудесно. Да.

Тук, тук!

Добре ли си? - Разбира се, че съм добре.

Можем да починем малко. Не бързаме.

Не, тук е добре.

Мама обича мястото там.

Тя си помисли, че ще е по-тържествено за първата вечер на Джейкъб.

Добре.

Колко време ще остане? - Не знам повече от теб.

Това е типично. Тя не го е виждала от дете,

разменят си няколко писма, и кани чужденеца в дома ни.

Искам да кажа, той може да има, Бог знае какви медицински проблеми,

да не говорим за психическото му състояние.

Звучеше добре в писмата. Освен това, не е напълно непознат.

Тридесет и пет години в Гулаг, той е непознат, повярвай ми.

Това ще бъде добре за нея, татко.

Д-р Левин каза... - Не ми излизай с "Д-р Левин".

Д-р Левин и неговите добри намерения. Мразя най-много добрите му намерения.

Джейкъб?

Джейкъб. - Мелани.

О, Боже, ти си великан.

Не бях сигурна, дали съм си го измислила, или нещо такова.

О, Боже. Какво е станало с ръката ти?

О, от много отдавна.

Не е нищо. Наказание за кражба на храна.

Нали не те плаши? - Не, не.

Джейкъб.

Беше толкова отдавна.

Да. Донесох ти подарък.

Кристофър?

Мелани.

Здравей, Мелани.

Щях да те разпозная навсякъде.

Какво правиш тук? - Е, чух, че Джейкъб Бронски,

Поета на Гулаг, е бил освободен.

Свързах се с него в Париж.

Реших да дойда с него, нещо в последния момент.

Надявам се, не съм нежелан.

Не знам какво да кажа.

Косата ти е по-червена, отколкото си спомням.

Е, ти също изглеждаш различно.

Отива ти. - Благодаря.

Ще си говорим по-късно. Хайде.

Как е сега? - Ами...

А!

Успяхме.

По дяволите.

Майсторски направено.

Точно на време.

Кой, по дяволите, е това? - Не знам.

Изглежда майка ти е прибрала скитник.

Нека ти помогна, ела.

Г-н Бронски.

Джейкъб, моля.

Не, не се притеснявай, не се притеснявай.

Дейвид Уинтърс. Добре дошъл.

Благодаря.

Това е Кристофър. Кристофър Луис.

Е, добре. Легендарният Кристофър Луис.

Бях започнал да мисля, че си просто плод на въображението на Мелани.

Надявам се, не се натрапвам.

Не, разбира се. Добре си дошъл. - Благодаря.

О, и това е Бенджамин. Нашият син.

Добре дошли. - Благодаря.

Приятно ми е, Бенджамин. - Приятно ми е да се запознаем.

Живеете в рая. - Само не се вглеждай.

Трябват пари да се стегне. Проклетото място се разпада.

Интересно изглеждащи животни.

Доите ли ги? - Едва ли. Те са мъжки.

Просто ги храним и ги продаваме за клане.

Може би да настаним Кристофър в къщата за гости.

Това е добра идея.

Ще те настаня. Това ли е целият ти багаж?

Да. Страхувам се, че не мога да остана.

Просто не мога да повярвам, че всички сте тук.

Не съм мислила, че ще ви видя отново. - Свърших!

Свърших!

Моят син. Тими.

О...

И какво по-точно свърши, Тими?

Морковите, обелих ги.

Значи ти си човекът, който отговаря за храната, а?

Значи сме спасени.

Е, да ходим ли?

Мамо, нека да взема това. - О, благодаря.

Те руснаци ли са? - Нещо такова.

Би ли искал да видиш езерото? - Да.

Мислиш ли, че той знае да плува? - Сигурен съм, че знае.

Къде са родителите ти? - Когато се прибрах вкъщи

тях ги нямаше, и тогава ме отведоха тук.

Ами твоите родители?

Виждаш ли?

Това е магия.

Вече си официално една от Богоизбраните.

А.

Избрани за какво, ще попиташ?

Един интересен въпрос.

Баща му винаги ходеше след властите, да разпитва всички.

Опитвайки се да намери причина, защо бяха там. "Защо, защо, защо?"

"Защо той? Защо ние, защо всички тези хора? Така че, защо?"

Една сутрин, той беше изчезнал.

Без обяснение. Просто изчезна, нали знаеш.

Кристофър си седеше там в ъгъла, беше кожа и кости. Просто чакаше.

Не се движеше, нито говореше.

Накарах го да яде и да ме последва.

И тогава един ден, ти пристигна

и очите му отново светнаха.

Той просто трябваше да дойде тук, да те види.

И си се превърнала в красива жена. Предполагам, че знаеш това.

Не. - Да.

Вътре също. Ти си много смела и красива. Мога да видя това.

Вътре?

Мислиш ли, че ни направиха нещо?

О, да.

Банята е там, и има още одеала в килера, ако ти стане студено.

Страхувам се, че не е много изискано.

Доста различно от Англия, нали?

Не, не, наистина е... красиво тук, благодаря.

Всъщност, аз живея в Париж. - Париж! О!

И с какво се занимаваш?

Аз съм ентомолог. - Бубулечки?

Насекоми. - Насекоми. Някои по-специални?

Оси. - Оси, добре.

Ще намериш доста оси наоколо.

И защо Париж?

След всичкото случило се, бих си помислил, че ще искаш

да бъдеш възможно най-далеч.

Това е добър въпрос. Заради моята работа, най-вече.

Върнах се веднъж в Дранси.

Сега е...

Сега е жилищен комплекс. Пране, висящо от прозорците,

деца, които играят футбол.

Предполагам, че хората трябва да живеят някъде.

Значи вече си загърбил всичко това. Дранси, цялото това преживяване?

Какво искаш да кажеш? - Ами, без трагична аура,