Devil in a Blue Dress

Дензъл УОШИНГТЪН

ДЯВОЛ В СИНЯ РОКЛЯ

Том САЙЗМОР

Дженифър БИЙЛС

Дон ЧИЙДЪЛ

Мори ЧЕЙКИН

Тери КИНИ

Мел ВИНКЛЕР Албърт ХОЛ

Лиса Никол КАРСЪН Дейвид ВОЛОС-ФОНТЕНО

Бо СТАР Ники КОРЕЛО

музика Елмер БЪРНСТЕЙН

костюми Шарън ДЕЙВИС

монтаж Карол КРАВИЦ

оператор Так ФУДЖИМОТО

по романа на Уолтър МОЗЛИ

сценарий Карл ФРАНКЛИН

режисьор Карл ФРАНКЛИН

Беше лятото на 1948 г. и имах нужда от пари.

Обикалях от врата на врата цял ден, а накрая пак съм в бара на Джопи,

опитвайки се да измисля къде да потърся работа утре.

Във вестниците пишат само за изборите,

сякаш щяха да променят живота ни.

Животът ми се промени, когато загубих работата си преди 3 седмици.

Ако на някой от белите му се падне двойна смяна и той се оплаче,

че е прекалено изморен за извънредна работа, няма да го уволниш.

Това ли е всичко, което имаш да кажеш?

Не, не е всичко. Трябва...

да си платя ипотеката, да се храня.

Имам нужда от покрив над главата, дрехи на гърба си и ми трябва работа.

Съжалявам, друже, трябва да се връщам на работа.

Не се казвам Друже.

Името ми не е Друже. Името ми е Езекил Ролинс.

До после, Джопи.

Внимавай с мрамора! Какво ти казах?

Колко плащат на Дъглас Еъркрафт според теб?

Не знам.

Ела насам. Искам да те запозная с един човек.

Ела, той ми е приятел.

Изи, това е г-н Олбрайт.

Викай ми Дюит, Изи. - Как си?

Сядай.

Г-н Олбрайт и аз се познаваме още отпреди войната.

Когато все още се боксирах.

Някога виждал ли си го да се бие?

Всеки път когато Джопи стъпеше на ринга, знаехме, че ще видим

зрелищен двубой с нокаут.

Откъде си, Изи? - Хюстън.

Родният град на Джопи.

Значи си търсиш работа? - Изи винаги търси нещо по-добро.

Изи е един от малкото цветнокожи наоколо, които имат собствена къща.

Изплаща ипотека всеки месец, както всички останали.

Собственик на земя, а?

На големите компании не им пука. Аз се отървах от това отдавна.

Ако искаш работа, ела на този адрес.

Довечера в 7. Каква работа вършиш?

Извършвам услуги. Услуги за разни приятели.

Отбий се.

Кой беше това? - Просто един познат. Бизнесмен.

Бизнесмен, а? - Да, бизнесмен.

Няма за какво да се притесняваш.

Когато ми кажат да не се притеснявам,

обикновено поглеждам дали не ми е разкопчан ципа.

През целия път за вкъщи мислех за възможност да изкарам малко пари.

Дойдох в Лос Анджелис след като се прибрах от войната в Европа.

С 300 долара в джоба и една година военна издръжка.

Много цветнокожи момчета от Тексас и Луизиана се пренесоха в Калифорния.

в търсене на по-добра работа по пристанищата и летищата.

Сега аз самият съм машинист.

Първото, което направих, щом събрах малко пари, бе да си купя къща.

Човече, обичах да се прибирам вкъщи. Не знам...

Предполагам, че просто ми харесваше, че си имам нещо мое.

Ще отсека дърветата отзад. - Остави дърветата ми на мира.

Остави ми... махай се!

Бях много отчаян тази вечер.

След седмица вече щях да изоставам с две месечни ипотечни вноски.

Нямах намерение да загубя къщата си.

Но ледените тръпки по гърба ми ми подсказваха,

че ще взема лошо решение.

Да, Олбрайт ме изнерви.

Напомни ми за един в Тексас, който се казваше Маус.

Дай да я зарежем. - Колата не е ли на приятелят ти?

Ти какво би направил? - Просто бих карал.

Какво правиш?

Искаш ли работата? - Зависи.

Не искам да се забъркам в нещо.

Всяка сутрин като излезеш навън,

вече си забъркан в нещо.

Важното е ако се забъркаш, поне да си забъркан изцяло.

Просто търся някого. За един приятел.

Дафни Моне.

Годеница на Тод Картър. Няма я от две седмици.

Човекът е толкова разстроен, че се отказва от изборите.

Никога не съм я виждал. - Срамота.

Дафни има склонност към чернокожа компания.

Пада си по джаз и черно месо.

Склонност.

Бих я потърсил и сам,

но съм от неподходяща раса.

Какво искаш от мен? - В какъв смисъл?

Какво трябва да направя? - Разбери къде е.

Г-н Картър иска да говори с нея.

100 долара. Това е аванс.

100 долара. За да ти кажа къде е?

Точно така. - И това е всичко?

Това е всичко.

Джопи ми каза, че посещаваш един нелегален клуб.

„При Джон“. - Дафни е била там преди няколко дни.

Започваш тази вечер.

Ще се видим по-късно. - Добре.

Казвам ти, това е бакалия.

Как си, скъпи?

Господине, не можете да стоите тук и да притеснявате народа.

Платих на проклетите ченгета, а те тормозят клиентите.

Така става, като се занася с бели жени.

Не му обръщай внимание. Джуниър ще се погрижи за това.

Горе са само Дюси и останалите.

В четвъртък имах празник. Пропусна го.

Изчакай ченгетата да си тръгнат. Качи Изи горе.

Ако след това още е тук, ела да го изхвърлиш.

Като сляза, по-добре да те няма.

Ще те чакам. - Да, почакай. Стой и си чакай.

Г-н Макгий, горе няма нищо.

Имаш ли една цигара? - Разбира се.

Запатас. Как ги пушиш тия?

Ти си единственото негро в Америка, което пуши мексикански цигари.

Това за последно го чух една вечер в Хюстън.

Онази нощ, когато Маус ме спря да не ти счупя главата.

Така ли го помниш? - Така си беше.

Признай, че ти помогна на Маус да убие Навроше.

Я остави. Знаеш, че нямам нищо общо с това.

Къде са белите жени?

Нямам никаква представа. - Да бе, сигурно.

Колкото и ти не помогна на Маус да убие пастрока си.

А помогна ли му да убие и завареният си брат?

Една порция и една кола.

Виждал ли си момиче на име Далия, Дилайла или нещо подобно?

Бяло момиче, хваща окото.

Ако я видя, ще я запазя за себе си.

Задръж рестото.

Дийкън Одел.

Как си тази вечер? - Всичко е наред, както винаги.

Изи Ролинс, това ти ли си?

Не си ли скочил от някой прозорец? - Все още не съм, Дюпре.

Познаваш Корета, нали? - Разбира се, как си, Корета?

Добре съм. - Това е Одел.

Може ли да седнем при вас? - Разбира се.

Липсваш ни във фабриката.

Бени щеше да ти върне работата.

Трябваше да му кажеш, че съжаляваш.

Аз съжалявам. Давай бърбъна.

Всеки човек без заплата съжалява.

Чакай, аз съм. Ти нямаш пари.

Това е от мен. - Сигурен ли си?

Ти си този дето няма работа. - А ти си този, дето няма пари.

Виждали ли сте момиче на има Далия,

или Дилайла? Първото й име започва с „Д“.

Корета започна работа в телефонната компания.

Поздравления. Там не взимат ли и мъже на работа?

Добре ли си, Одел?

Преди не спираше до първи петли.

Но петелът вече никакъв го няма.

Аз по-добре да си вървя.

Ще съжаляваш, ако си тръгнеш. - Ще съжалявам и ако остана.

Приятна вечер.

Дафни вече си е легнала.

Така че няма закъде да бързаш.

Да обикаляш наоколо и да търсиш Далия.

Името й е Дафни.

Познаваш ли я?

Къде да го оставя? - Това не е моята къща!

Това не е моята къща. - Хвърли го на леглото.

Млъквай.

Внимавай, врата.

Изхвърлиха го от тях, защото не си плащаше наема.

Не трябваше да го оставям тук.

Проклетото негро е тежко. - Знам.

Имам нужда от цигара.

Само от това ли имаш нужда?

Какво ще помислят съседите като ме видят да се измъквам на зазоряване?

Добре, Изи.

Дюпре откърти, а ти ще ме зарежеш просто така?

Какви ги говориш, момиче?

Хайде стига.

Корета, мъжът ти е в съседната стая.

Разкажи ми за Дафни.

Защо само разпитваш за нея?

Цветнокожите жени вече не ти ли стигат?

Не е това.

Ами ако чуе нещо?

Той спи.

Давай.

А така.

Точно там. Това ми е точката.

Изи.. Изи... Не те обичам чак толкова много.

Не и при това положение. - Какво положение?

Той е в съседната стая.

Забрави за Дюпре. Недей да ме прекъсваш така.

Не е правилно да го правим в съседната стая.

Интересуваш се само от Дафни.

Не, скъпа.