The Medusa Touch

Мисля, че ще изгубят радиовръзка от другата страна на луната.

Въпреки сериозността на положението, американският народ

успява да запази спокойствието, с което се слави...

Отключено е, влезте.

Знаех, че ще дойдете. Почакайте. Не искам да изпусна това.

Има раздвижване. Имаме отговор от Фергюсън.

Той отговаря за управлението.

Налях ви питие. Трябва да се държим цивилизовано.

Това бяха последните им думи, изгубиха радиовръзка.

"Ахил 6", които трябваше да сложат началото

на първата човешка станция на луната, са затворени в орбита

и само чудо би могло да ги спаси от първата катастрофа в космоса.

Най-после повярвахте.

РИЧАРД БЪРТЪН

ЛИНО ВЕНТУРА

и ЛИЙ РЕМИК във филма:

ДОКОСВАНЕТО НА МЕДУЗАТА

Участват още: ХАРИ АНДРЮС, АЛЪН БЕЙДЪЛ, МАРИ-КРИСТИН БАРО,

ДЖЕРЕМИ БРЕТ, МАЙКЪЛ ХОРДЪН, ГОРДЪН ДЖАКСЪН, ДЕРЕК ДЖЕЙКЪБИ,

РОБЪРТ ЛАНГ, МАЙКЪЛ БЪРН, РОБЪРТ ФЛЕМИНГ и др.

Оператор: АРТЪР АЙБЪТСЪН

Музика: МАЙКЪЛ ДЖ. ЛУИС

Сценарий: ДЖОН БРАЙЛИ По романа на ПИТЪР ВАН ГРИЙНАУЕЙ

Режисьор: ДЖАК ГОЛД

Бих казал от два часа. Тялото още е меко.

Щом се стигне до насилие, тук става като на пазар.

Не бих ти прекъснал закуската.

Божичко.

Главата му е разбита.

Бил е писател.

В Англия така ли постъпвате с писателите?

Би ли...

Първият, за когото чувам. - Кого?

Писател. Първи стъпки към книгите.

Извинете, сър.

Какво открихте? - Съсед е повикал нощния портиер,

а портиерът повика нас. - Да поговорим със съседа.

Сержант Дъф.

Телевизорът работеше ли, когато са открили тялото?

Да, сър. Работеше, когато влязох.

"Няма знак от Л"

"Зонфелд"

"Западната стена"

Видях, че вратата беше отворена, не е много умно в наши дни.

Повиках портиера. - Не видяхте ли тялото, г-н Пенингтън?

Добре ли познавахте г-н Морлър? - Бяхме просто съседи.

Типично по английски. - Аз съм англичанин.

Някакви посетители, приятелки?

Не съм виждал такива. - Приятел?

Не. Беше странен тип, но не чак толкова.

Щяхте ли да разберете, ако е имал посетители?

Какво имате предвид? - Чувам телевизора ви доста ясно.

Можете да чуете всичко в тази стая - смях, спор, висок глас.

Не и ако моят телевизор работи, притъпява другия шум.

Разбирам. Как разбрахте какво е станало?

По време на рекламите отидох да си взема мляко.

Видях, че вратата му е отворена и повиках портиера.

Изпуснахте ли някое предаване?

А жена ви?

Жена ми почина. - Извинете.

Благодаря ви, г-н Пенингтън.

Какво пиете?

Моля? Уиски. Защо питате?

Без причина.

Телевизията ще сложи край на разкриването на престъпленията.

Какво значи това? - Никой не е чул нищо.

Мога ли да поговоря с портиера?

Чуйте това.

"Има повече сълзи отколкото усмивки. Водата е повече от сушата.

Някой ден нетърпимият човешки гняв ще се стовари върху земята

и само ковчегът на Ной ще се носи над нещастието от сълзи".

Какво ще кажеш за това? - Не си падам по модерната литература.

Изключил е телевизора, имаме малък напредък.

Не може да бъде...

Боже мой.

Повикай линейка и се обади в болницата.

Как ще се борим срещу това...

Твърде заети са, някакъв самолет се е разбил.

Това е сержант Хюс, той ще пази пръв.

Ако каже нещо, искам да знам какво. - Да, сър.

А портиерът? - Дошъл, когато Пенингтън го повикал,

и открил мъртвеца. Тогава слязъл долу и ни се обадил.

Има ли причина да не му вярваме? - Не виждам, но го проверяваме.

Посетители? - Според Пенингтън - никакви.

Тази вечер го е посетил един.

Зонфелд? - Не съм чувал за него.

Вземи ме утре в 9:30 часа.

Влизаш при него веднага щом те пуснат.

Значи телевизорът не е бил включен? - Така изглежда.

Портиерът го е включил, докато ни е чакал и е гледал космонавтите.

Ясно, но за това не можем да го пратим на гилотината.

Някакви отпечатъци? - Върху статуята, но твърде размазани.

Единствените ясни са по телевизора и са на портиера.

Тъкмо си мислех, че ще си тръгна мирно и кротко

и започна да вони на един от онези случаи.

Не съм сигурен, инспекторе. Открихме Зонфелд.

Минаха 12 часа, не е зле.

Пристигнахме, номер 44.

Д-р Зонфелд, моля. - Първия етаж, по коридора вляво.

Добро утро. - Добро утро. Инспектор Брюнел...

Докторът знае за вас, инспектор Борнел. - Брюнел.

Докторе, инспектор Брюнел е тук.

"СМЪРТ НА ЛУНАТА" "САМОЛЕТ СЕ РАЗБИВА, 722-МА ЗАГИНАЛИ"

Няма много хора с име Зонфелд в телефонния указател.

Вие сте французин. - Да.

Дано г-н Морлър се оправи.

Д-р Зонфелд ще ви приеме. - Благодаря.

Очаквах да сте мъж. - Не знаех, че ще се родя жена.

А аз очаквах английски инспектор.

В момента в Париж един английски инспектор се прави на французин

и също като мен се чуди. - Разбирам.

Учим се от недостатъците на другия.

Седнете - Благодаря.

Става дума за Джон Морлър. - Секретарката ми обясни.

Нека ви попитам какви бяха отношенията ви с г-н Морлър -

лични или професионални?

Напълно професионални, пациент е. - Открихме го в апартамента му снощи.

Мъртъв ли е? - Не съвсем, но е жестоко пребит.

Много съжалявам.

Предполагам той ще се оправи. - Никога няма да се оправи.

Каква трагедия.

Изглежда никой не знае нищо за него.

Аз знам хубави неща за него. Нямаше врагове, нямаше и приятели.

Това беше един от проблемите му. - Вероятно е имал един враг.

Човек може да бъде нападнат от друг, напълно непознат.

Имаше две чаши с питиета.

Едната с бренди, другата с уиски.

Как мога да ви помогна? - Защо идваше при вас?

Имам способност за бедствия.

Изглежда сте оцелели. - Не говоря за мен, а за другите.

И идвате при мен, за да потвърдя тази способност,

или да ви помогна да я отхвърлите? Той имаше халюцинации.

Повечето пациенти идват, защото усещат, че светът е преголям за тях.

Г-н Морлър усещаше, че е твърде голям за света.

Всичко започнало, когато бавачката, която ненавиждал, умряла от шарка.

Смяташе, че е причинил смъртта й. - Тя беше ирландска кучка,

изчукала свещеник, загърбила молитвите, отчаяно търсеща утеха от прокълнатите.

Махай се оттук. Бог ще се отрече от теб.

Ще се луташ като скиталец. Но Нечестивия няма да победи,

защото Бог е всемогъщ и страшен,

и в гнева си ще изсипе огън и жупел, и ще накаже развратните,

които вършат злини, а месата им ще бъдат изпепелени.

Той води проклетниците в мрака. - Всяка вечер тя ме изпълваше

с видения за кървави реки, които ще залеят земята.

Една вечер, докато горях от треска,

затворих очи и се помолих на Дявола.

"Скъпи Нечестиви, накарай я да изгори в ада, така както изгаряш мен".

На другия ден тя легна и умря.

Беше писател и писанията му клоняха към страховитото.

За това не може да бъде арестуван.

Но е имало и друго.

За нещастие халюцинациите му се засилиха.

Потискащо място със западнали хотели,

носещи имена като "Атлантис", "Феървю" и "Уелкъм".

Майка ми беше същата като хотелите, отдавна отминала младост,

дебел слой боя, скриващ пукнатините и все се оплакваше, че не е добре.

Джон, свърши нещо полезно...

Баща ми имаше мустак, обличаше се в сака

и носеше титлата "майор", придобита в полк, когато Англия е воювала.

Но баща ми и майка ми не си подхождаха.

Само си одраскай обувките и ще ходиш на училище по чехли.

Божичко, ама че фантазьор.

Не прилича на никого от двама ни -

широки очи и глупава полуотворена уста.

Не възразявам, ако имитира някого. - Много си строга към него,

той се самонаблюдава.

Не се опитвай да ме объркаш, Хенри Морлър.

Той е малоумен и знам от кого го е наследил. А това е факт...

Джон, махни се оттам, глупак такъв...

Хенри, не можеш ли да го контролираш? - Махни се оттам.

Остави го да се забавлява. - Нима го защитаваш от мен?

Всичко сама ли трябва да правя? Сервирам обяда, опаковам багажа.

Така е откакто се роди това дете... - Джон, ела и помогни на майка си.

Пипахте ли спирачките? - Не.

Не сте викали, за да ги предупредите?

Още докато ги наблюдавах от хотелския прозорец, знаех, че това е неизбежно.

Мислите ли, че това не е оправдание? - Това е опростено тълкуване.

Де да беше само тази злополука...

Имало е и други ли? - Няколко.

Всичките еднакво неизбежни.

Така ги усещах.

Живял е с това убеждение цял живот?

Да.

Да, може и така да се каже.

Докторе, г-жа Харисън е тук.

Извинете, очаква ме пациент.

Ако мога да ви помогна с друго... - Можете.

Искам да чуя за останалите злополуки.

Ако е вярвал, че причинява бедствия,

може би е убедил и други хора. А те са искали да му отмъстят.

Силно се съмнявам. Щом стане дума за халюцинации, хората стават разумни.

Заблуждават единствено себе си, за да впечатлят другите.

Мога да дойда в шест, след като приключите.

Тази вечер ли? - Имаме убиец,

или поне е опитал да убие, и броди някъде из Лондон.

Искам да го хвана.

Очаквам някого за вечеря.

Добре, инспекторе, в шест часа. - Благодаря ви.

Говори ли ви нещо изразът "Западна стена"?

Написал го е в дневника си до вашето име.