Sleepers

Това е истинска история за приятелство, по-силно от кръвта.

Това е история за мен и за тримата мои най-добри приятели.

Двама от тях бяха убийци и не доживяха до 30 години.

Третият е адвокат, но не практикува, а живее с болката от миналото

и се страхува да се изправи лице в лице с нея.

Аз съм единственият, който може да разкаже за детството ни.

ХЕЛС КИТЧЪН - ЛЯТОТО НА 1966 г.

Аз и тримата ми приятели бяхме неразделни,

живеехме си щастливо в затворения свят на Хелс Китчън.

Улиците на Уест Сайд в Манхатън бяха нашата детска площадка,

царство от цимент, в което ние бяхме единствените господари.

Хелс Китчън беше населен

с ирландци, италианци, пуерториканци и източноевропейци.

Корави мъже, които водеха тежък живот.

Живеехме в тесни апартаменти в блокове от червена тухла.

Малко от жените работеха и всичките имаха проблеми с мъжете си.

Затваряй си устата!

Вече погребах една жена, мога да погреба и друга.

Домашното насилие беше обичайно явление в Хелс Китчън,

но въпреки това разводи нямаше.

Волята на църквата беше закон.

За да се прекрати един брак, някой трябваше да умре.

Въпреки суровия живот

Хелс Китчън предлагаше безопасни улици на децата си,

нещо, което рядко се срещаше в други квартали.

Престъпленията срещу хора от махалата не бяха позволени.

Когато това се случеше, наказанията бяха сурови,

а в някои случаи и крайни.

Наркодилър от съседен квартал започна

да продава хероин в Хелс Китчън.

Едно пакетче стана причина за смъртта на 12-годишен пуерториканец.

Това беше последното пакетче, продадено от дилъра.

Хелс Китчън беше невинно място, управлявано от корупцията.

С приятелите ми прекарвахме доста време в църквата.

Прислугвахме при олтара.

Всички искаха да работят на погребение, защото тогава плащаха по $3.

Дори повече, ако изглеждаш наистина опечален.

И четиримата водехме доста активно съревнование за това

кой ще направи най-добрата и най-дръзка лудория.

Малко след началото на учебната година

намерих в коридора хлопката на монахините

и бях готов за подвизи.

Хлопката се използваше в църквата,

за да знаят момичетата кога да стават, сядат и коленичат

в зависимост от броя на потракванията.

В моя джоб можеше да причини само бъркотия.

Вие ще бъдете защитници на вярата, войници на Христа,

и ще получите дара на Светия дух.

Ще бъде велик ден и родителите ви ще се гордеят с вас.

Когато са ви кръщавали, вашите кръстници са дали обещания.

Сега е ваш ред да ги изпълните.

Дай ми хлопката.

Каква хлопка? - Веднага.

Нека всички да станат.

Да се помолим.

Монахините са лесна плячка.

С Джон прекарвахме в църквата повече време от другите.

И двамата обмисляхме сериозно възможността да станем свещеници.

Бяхме привлечени от властта, която даваше това.

Таен свят на предателства и измами,

в който хората открито си признаваха злодеянията и изневерите.

Изповедта беше нещо по-добро от книга

или от филм, защото греховете бяха истински,

извършени от хора, които познавахме.

Изкушението беше твърде голямо, за да устоим.

Ако ни хванат, ще ни изгорят.

Ами ако дойдат майките ни?

Ами ако чуем техните изповеди?

Ами ако чуем нещо още по-лошо?

Какво?

Нещо за убийство. Ако някой си признае, че е убил?

Спокойно. Трябва само да седим, да слушаме и да не се смеем.

Секунди по-късно в стаичката влезе някой.

Спя с женени мъже.

Мъже, които имат семейства.

На сутринта си казвам, че е за последно, но никога не става така.

Да?

Бременна съм.

Бащата?

Може да е всеки.

Какво ще правиш?

Знам какво искате да направя.

И аз знам какво трябва да направя.

Само не знам как ще го направя.

Трябва да вървя.

Благодаря, че ме изслушахте, момчета. Оценявам го.

Знам, че няма да кажете на никого.

Тя е знаела.

Да.

Защо ни каза всичко това?

Не знам. Сигурно е искала да го сподели с някого.

Отец Робърт Карило беше син на докер,

който се чувстваше като у дома си и в съмнителен бар,

и на олтара по време на литургия.

Флиртувал с престъпния свят, преди да намери призванието си.

Той беше приятел. Приятел, който беше свещеник.

Знаеш ли какво прави това с тялото ти?

По-добро е от цигарите. И е по-евтино.

Може би. Чул ли си нещо?

Не.

Чух, че искаш да станеш свещеник.

Кой го каза?

Също така си искал да видиш как стоят нещата в изповедалнята.

Не знам за какво говорите.

Не знаеш?

Може би съм получил невярна информация.

Може би.

Ще се видим довечера.

Какво има довечера?

Трябва да разнеса малко книги и списания на възрастните и инвалидите в квартала.

Майка ти каза, че искаш да помогнеш. - Не се съмнявам.

Шейкс, не искам да се забъркваш в неприятности.

Стига, отче. Знаете, че не го правя.

Само това желая на теб и приятелите ти.

Само това? - Нищо друго, кълна се.

Един свещеник не трябва да кълне.

А децата не бива да слушат изповедите на хората.

Ще се видим довечера. - Добре.

Майкъл имаше най-голям сексуален опит в групата,

тоест беше целувал момиче повече от един път.

Но голямата му любов беше Каръл Мартинес,

половин пуерториканка, половин ирландка,

отгледана от баща си. Майка й беше починала при раждането.

Каръл странеше от другите, но винаги се чувстваше добре в компанията ни.

Разчитахме на нея да стои на пост по време на откриването на Леденото шоу.

Докато тълпата чакаше пред Медисън Скуеър Гардън, за да види танцьорките,

всеки от нас беше вперил очи,

за да види как две дузини красиви полуголи жени

се обличат в кънкьорските си костюми.

Ето това трябва да е раят.

Господи.

Каръл, не искаш ли да погледнеш? - Все едно не съм виждала.

Щастливка.

Толкова е красива.

Сега мога да умра и няма да съм тъжен.

Когато бяхме малки,

Хелс Китчън се управляваше от човек на име Крал Бени.

Като млад Крал Бени е бил поръчков убиец за Лъки Лучано.

Лучано направи добри неща за страната по време на Втората световна.

Но това го няма в никоя история.

Говореше се, че Крал Бени е гръмнал Лудото куче Кол,

онзи негодник от 23-а улица. Бил е в контрабандата с алкохол с Дъч Шулц

и е имал общи клубове с "Коравия" Тони Анастазия.

Бях на 14, когато чух за първи път за него. Като хлапе не е бил нищо особено.

Винаги са го спуквали от бой на улицата. Един ден, никой не знае защо,

някакъв ирландец, около 25-годишен,

хвърля Крал Бени по някакво стълбище.

Крал Бени си чупи всичките предни зъби. И знаете ли какво прави?

Чака.

Чака цели осем години, за да си върне.

Влиза в градската баня.

Онзи се кисне във ваната.

Крал Бени си маха предните зъби и ги слага на мивката.

После се обръща към онзи и му казва:

"Когато се погледна в огледалото, виждам твоето лице."

После изважда пистолета си

и го прострелва два пъти в краката.

След това му казва:

"Когато се къпеш, ще виждаш моето лице."

И никой повече не е закачал Крал Бени.

Отмъщение.

Може ли да говоря с вас?

Искам да работя за вас. Да ви помагам, каквото поискате.

Ти си момчето на касапина, нали? - Да.

Какво искаш да работиш? - Каквото и да е, няма значение.

Няма значение?

Всички казват, че за работа трябва да дойдеш тук.

Кои са тези всички?

Хората от квартала. - Те значи.

Нека те питам нещо. Какво, по дяволите, знаят те?

Знаят, че при вас има работа.

Съжалявам, че ви загубих времето.

Чакай малко.

Да?

Щом искаш да работиш, ела утре.

По кое време? - По всяко време.

Вие тук ли ще бъдете? - Винаги съм тук.

Работата ми за Крал Бени ми осигуряваше $25 седмично

и отнемаше само 40 минути от времето ми.

В тъмния клуб някой ми даваше смачкана хартиена торба,

и ми казваше в кой от двата полицейски участъка да я оставя.

Беше идеален начин да си плащаш подкупите.

Хайде, тръгвай. Ето тук. Да видим какви пари има в тази торба.

Трябва да сте луди. Знаете ли кого обирате?

Да, знаем, и се насираме от страх.

Дай ми скапаната торба!

Какво правите там? Отговорете! - Успокой се.

Спряха ме и ми взеха парите. - Взели сте парите на момчето?

Парите са в торбата. - Дайте я насам.

Върви на майната си! - Така ли?

Ами сега? - Добре, успокой се.

Вече не сте толкова отворени. Това ли ви запуши устата?

Дайте ми торбата.

Сега тръгвай. - Ами те?

Грижа ли те е? - Не.

Тогава бягай! Хайде!

Искам да има някой с мен. Ами ако старецът не се беше показал?

Кой ти трябва? - Приятелите ми.

Това да не е детски лагер?

Можеш да им вярваш. Познавам ги от малък.