Downton Abbey

АБАТСТВО ДАУНТЪН

Мисля, че всички сме тук. Очаквам го с нетърпение.

Трябва да идеш на срещата. Ти си в управителния съвет и патрон.

Защо ще идват? - Сигурно искат да ни кажат нещо.

Очевидно искат още пари.

Добре, тръгваме. Ще се видим по-късно.

Кой е това? Жена на някой от фермерите?

Не, не мисля. Наистина ли искаш да яздиш така?

С дамско седло е много по-грациозно. - И много по-опасно.

Права ли е мама? Избягваш срещата на болницата?

Само мъничко.

Мога ли да помогна с нещо? - Не, благодаря.

Предполагам, ще искате да тръгвате. - Закъде?

След ловците. Ще ви покажат откъде да видите как прескачат потока.

Разбирам, благодаря много.

Може ли да оближа купата? - Да, и двамата можете.

Много ми хареса.

За първи път ли ти е? - Не ловуват много в Бейсуотър.

Анди, провери дали всичко е свалено. - Мисля, че е свалено, г-жо Хюз.

Не вреди да провериш. - Той е мило момче.

Така е. И смятам, че му показвам как е редно да работи.

Аз бих го оставила сам да прецени, г-н Бароу.

Може ли да ме носиш на гръб? - Добре, но за кратко.

И аз искам да ида на лов. - Качвай се!

Потегляме! - По-бързо!

Всичко ли върви гладко? - Така мисля.

Но е трудно без кухненска помощница. - Определихте ли вече дата?

Имаш предвид за сватбата?

Не, не още.

Какво правите тук горе? - Копчето на маншета ми се скъса.

Мислех да го оправя, преди да стане натоварено.

Ще слизаме ли? - Преди това...

Ще ми се да ми кажете какво не е наред.

Защо смятате, че нещо не е наред?

Ще кажете, че се държа глупаво. - Може би е така.

Може би.

Разбирате ли, когато приех г-н Карсън...

Не сте го мислели наистина? - Напротив, мислех го.

Той е много мил мъж. - Тогава какъв е проблемът?

Не обмислих напълно

всички аспекти на брака.

С какво точно се захващам. - Какви аспекти?

Познавате се по-добре от повечето двойки, които се женят.

Боже мой, имате предвид...

Да, точно това имам предвид.

Няма нищо толкова ужасно, нали?

Така поне казват. Аз няма как да знам.

Г-жо Патмор, вижте ме. Жена в края на средната възраст.

Не казвайте "в края". - Не изглеждах зле като момиче.

Напълно го вярвам. - Но сега?

Не съм уверена, че мога да му позволя да ме види такава.

Вероятно можете да загасите лампата. - Това не помага, г-жо Патмор.

Няма ли и той да се чувства така?

Никой не го е зървал без дрехите му, освен лекаря.

Така е, напълно сте права.

Може той самият да предпочете да не се занимаваме с това.

Тоест да живеете като брат и сестра?

Силно обичащи се брат и сестра.

Това ли искате? - Не знам какво искам.

Освен да не се чувствам засрамена и смешна.

Затова ли не сте уточнили датата? - Трябва да изясним какво ще правим.

Или няма да правите. - Благодаря ви, г-жо Патмор.

Но не мисля, че ще мога да проведа този разговор с него...

Нали не предлагате аз да го сторя? - Ще го направите ли?

По дяволите!

Възлагали са ми разни задачи, но... - Ще ме освободите от голяма грижа.

Ана, какво е станало?

Нищо, настинала съм. По-добре да се кача горе.

Добре ли си?

Разбира се, няма счупени кости. Благодарение на г-н Феърклаф.

Благодаря, Феърклаф. Радвам се да те видя тук.

Не обичам да пропускам лова, когато е близо до дома ми.

Да ви заведа ли в къщата, милейди? - Не, само ми помогни да се кача.

Не ви държа никакъв "тон".

Просто ви напомням за крайния срок.

Благодаря ви. Дочуване.

Проблеми в работата? - Пак редакторът ми г-н Скинър.

Какъв е проблемът? - Всичко е проблем.

Не, не е съвсем вярно. Мисля, че проблемът съм аз.

Просто не му харесва да работи за жена.

Вероятно си права да не продаваш и да вземеш парите.

Мисля, че съм права.

Андрю, помоли г-жа Хюз да приготвят чай за...

Може ли да ги преброите, като дойдат? - Добре, милейди.

Кога разбрахте за това? - Какво имате предвид?

Явно знаете всички факти, а ние ги чуваме за първи път.

Има ли значение?

Кралската болница на графство Йоркшър

иска да вземе контрола над малката ни болница.

А това е възмутително!

Не е толкова просто. - Защо не?

Може да има ползи за селото.

При такова съдружие пациентите ни ще имат достъп

до по-модерна апаратура и по-напреднало лечение.

Ще имаме повече средства.

И цената за това ще е да изгубим контрола

и да станем инструменти на безлична комисия в Йорк.

Кое е по-важно - здравето или властта?

Да имаме власт да поддържаме собственото си здраве!

Дами, моля ви... - Лейди Грантъм е права.

Не можем просто така да изоставим своята независимост.

Как разбрахте за това? - Писаха ми.

Кой? Аз се грижа за болницата, а никой не ми е писал.

Говорите така, сякаш управлявате болницата.

Наистина я управлявам! Или поне знам как функционира.

Трябва да ми казват за евентуални промени.

Сега ви казват. - Щом държите да знаете,

подшушна ми го приятел в управителния съвет в Йорк.

Искате да защитите властта си за сметка на пациентите?

Аз искам да защитя пациентите за сметка на властта си.

Нека по-добрият победи.

Радвам се, че сме съгласни по този въпрос.

Да не отдаваме голямо значение на това.

Добре съм.

Добър ден!

Ще влизам вътре.

Напълно съм изтощен. Не казвай на майка си.

Ще се погрижиш ли да го разтрият добре?

Да, милейди.

Коя сте вие? - Рита Бевън. Не ме ли познавате?

Защото аз ви познавам. - Не, не ви познавам.

Предполагам, че сте забравили и Гранд хотел в Ливърпул?

И нощите си с виконт Гилингам?

Бях камериерка. Но сигурно сме невидими за хора като вас.

Пълни глупости. Нямате доказателство.

Не знаете какво имам. Първо, имам страница от регистъра.

Тогава сте крадец. - Да, крадец съм.

И искам 1 000 лири, за да си държа устата затворена.

Това е нелепо. - Ще видим колко е нелепо.

Сега си тръгвам, но ще се върна.

Не си правете труда. Не сте първата, която пробва да ме изнудва.

Радвам се, че знаете как става. Както казах - ще се върна.

Давам пени за мислите ти. - Не струват чак толкова.

За мен струват. - Капнал съм, дайте малко чай.

Позволяваш на децата да те изтощят. - Нося на гръб г-ца Мариголд от обяд.

Какъв късмет има това дете. - Защо го казвате?

Каква беше? Дъщеря на фермер. Докато не я видя лейди Едит.

Сега ще расте в благородно семейство и ще живее съобразно с това.

Не вярвам, че това е по-голяма гаранция за щастие.

Това е лейди Мери. Върнала се е от лова.

Знам, че не одобряваш, но вече е обичайно в Лондон.

Това ли ще е всичко, милорд? - Да, благодаря ти.

Всъщност... има още нещо.

Част е от по-обширен разговор, но в даден момент трябва да обсъдим

изискванията за персонала в Даунтън. - Намалихме го малко, милорд.

Имаме едно момче-помощник и две прислужнички.

И не заменихме кухненския персонал, който напусна.

Да, не са нужни драстични мерки. Имението е в добро състояние.

Но не искам да изоставам от останалите.

Всъщност и двете прислужнички връчиха предизвестие за напускане.

Тъкмо щях да ви кажа. - Надявам се, че не са били нещастни.

Не, едната напуска, за да се омъжи,

а Мадж си е намерила работа в магазин.

Което е по-добре от работата тук?

Приятелят й искал да е свободна през вечерите.

Ще ви помоля да си припомните, милорд,

че имаше шест лакея и пет прислужнички, когато дойдох.

Сега имаме по двама от всеки и никакви кухненски помощнички.

Трябва да ръководим дома подобаващо. - Няма да искам да косиш,

но кой в наши дни има помощник-иконом?

Ако можех да спра хода на историята, бих го сторил.

Но не мога, Карсън. Не можем да върнем времето назад.

За нещастие.

Вдовстващата графиня пристигна, милорд.

И без съмнение ви е прислужвала?

Видяла ме е там с лорд Гилингам. - Ще й платите ли?

Хиляда лири?! Ако й платя, пак ще се върне.

Какво ще правите? - Нищо, докато не ми се наложи.

Защо пресата ще я интересува?

"Графска дъщеря се среща с женен виконт"?

Не бе женен тогава, нито пък аз. - Пак е добра история.

А какво става с твоята история? Има ли новини?

Сигурно още си под гаранция. - В известен смисъл, и двамата сме.

Той стои на тръни дали ще заведат дело срещу някой от нас.

Какво казва серж. Уилис? - Нищо.

Той не е нелюбезен. Би ни казал, ако е приключило.

Нищо чудно, че си угрижена. - Защо го казвате?

Изглеждаше малко тъжна. - Не ме мислете.

Така, какво да сторим с косата ви? Ще закъснеете много.

Нямаше да я мия, но паднах и цялата се изкаля.

Трябва да се постараеш.

Много сте мълчалива. - Много неща са ми на главата.

Споделен проблем - половин проблем. - Или двоен.

Ето ви и вас.

Слязоха долу. Ще обявя вечерята, щом сте готова.

Готова съм. Първото блюдо е студено, затова вече е горе.

Може ли да поговорим? Когато приключите за вечерта?

Мога ли да знам за какво? - Ще ви кажа после.

Не е нищо лошо, поне...

Не, ще ви кажа после.

Не мисля, че г-н Моулзли искаше да обиди г-ца Мариголд.

Сигурна съм. - Но си в особено настроение.

Така ли? - Иронично е.

Толкова деца се нуждаят от дом и толкова домове се нуждаят от деца.

Боже мой, какво казах?

Скъпа, какво казах?

Вината не е твоя.

Но мислех, че съм бременна.

А после, тази сутрин...

Във всеки случай, не съм.