Ghost Whisperer

Казвам се Мелинда Гордън.

Омъжена съм и живея в малко градче. Притежавам антикварен магазин.

Бих могла да съм точно като теб.

С изключение на това, че още когато бях малка, можех да говоря с мъртвите.

Земни духове - така ги наричаше баба.

Тези, които не са преминали от другата страна, защото имат недовършени дела с живите.

И затова идват при мен за помощ.

За да ти разкажа своята история, трябва да ти разкажа тяхната.

Помогни ми.

Можеш ли да ме извадиш оттук? Чува ли ме някой?

Чувам те.

Знам за твоята тайна.

Каква тайна?

Че постоянно говориш с детето в теб.

Какво да ти кажа? Разкрита съм.

Това харесвам у теб.

Големи обувки, червен нос и съм готова.

- Къде изчезна Нед? - Хей, Худини.

Защо не се покажеш?

Нали каза, че може да не оставам.

Да. Също така казах...

че ще трябва да обясниш и защо.

Имам много важно домашно по математика за утре.

Всъщност, разчитах на помощта ти за днес.

Аз върша ли ти работа? Ще остана.

Дано не се сърдиш.

Стига ти да си съгласна.

Супер. Мерси, мамо. Мерси, Мелинда.

Ако му пишат дори тройка на това домашно

съгласна съм да ми пишат и на мен като родител.

И така, какво да правя?

Затваряй. Отиваме на пазар.

...цели двадесет години. Никога не съм мислила, че ще се махна.

Толкова ли е зле бизнеса?

От ebay насам - да.

Ти също би могла да продаваш онлайн...

или да вземеш някой да ти помага

и да продаваш от вкъщи.

Не, не. Обичам да говоря с хората, това ще ми липсва.

Мелинда, ела да ги видиш.

Виждаш ли?

Не знаех, че съм ги извадила и тях.

Не се ли продават?

О, не. Продават се, всичко се продава.

Разбирам защо не искаш да се разделяш с тях.

Страхотни са.

Отпред са ръчно изрисувани.

Това християнски икони ли са?

Май че да. Или каквото друго ти харесва.

Ако не ги вземеш ти, аз ще ги купя за магазина.

Добре, взимаме ги.

Имаш набито око, Дилия. Ще те водя на пазар с мен всеки път.

Ще съжаляваш, че си го казала.

Дженифър ЛАВ ХЮИТ

Дейвид КОНРАД

и Кемрин МЕНХАЙМ

в създадения от Джон ГРЕЙ

Ghost Whisperer Сезон 2, Епизод 4 "Духът отвътре"

Къде да ги сложа?

Не е речено да го правим сега.

Шегуваш ли се?

Не съм била толкова ентусиазирана откакто продадох първата къща.

Имам чувството, че е било преди сто години.

И, моля те, не казвай на Нед.

Нека си мисли, че съм направила голяма жертва, като го замествам.

Струва ми се, че тази лавица не е равна.

Трябва да подложим някаква дъска от едната страна.

Нека да ги оставим в кашона засега.

ПНП - Принцип на предлагането.

Винаги трябва да вадиш една част на витрината за да се виждат.

- Ще си помисля. - Това е идеята.

Не искаш да мислиш, искаш да си го купиш.

Били ги върнала обратно в кашона, моля?

Разбира се.

Не исках да...

просто понякога, когато купувам нови неща,

изчаквам малко, докато се уверя, че искам да ги изложа.

Разбирам.

Извинявай. Просто...

Понякога се увличам.

Аз също. Предполагам, че съм малко напрегната.

Знам, не е лесно сам да си си шеф.

Преди и аз си мислех,

да си отворя подобен магазин.

Мислех да го нарека Украсите на Дилия.

А защо не го направи?

Омъжих се, родих Нед и постепенно идеите ми за

близкото бъдеще малко се попромениха.

А как попадна в недвижимите имоти?

След като мъжът ми почина.

Бързо трябваше да измисля план „Б“.

Нямаше време тепърва да развивам бизнес.

Трябваше да измисля нещо за да изкарам някакви пари...

и така си извадих разрешителното.

Дали би могла да прегледаш обявите за имоти за мен?

Разбира се. Няма проблем.

Колкото е възможно по-скоро?

Тръгвам още сега. Нещо друго?

- Не. Благодаря. - ОК.

Кой си ти?

Какво става?

Какво става? Кажи ми. Мога да ти помогна.

Престани. Недей.

Моля те, спри.

Моля те, спри. Спри. Моля те.

Виждаш ли ме?

Значи ти можеш да го виждаш и чуваш, но той теб - не?

Да. Не е ли странна ирония?

Може да е глух и сляп.

Изглежда, като че ли е заклещен,

и измъчван в коледната окраса.

Не вички харесват празниците.

Определено се опитва да се измъкне. Все едно са живи и дишат.

Никога не съм виждала подобно нещо.

В момента къде са?

Надявах се да ми отговориш, че са

скрити, заровени някъде в магазина.

- Е, красиви са. - Да можеше да го видиш.

Нека те прегърна.

- Не може ли да те докосна? - Не!

Недей. Не. Спри!

Остави ме на мира! Не. Спри!

Спокойно. Поеми си въздух.

- Изправи се. Добре си. - Какво стана?

Ти ми кажи. Изведнъж се отнесе на някъде.

Почувствах се много изплашена и разгневена. Беше съкрушително.

- Я по-добре седни. - Не, не мога.

Трябва да се поразтъпча.

- Видя ли нещо? - Да, двама души се удряха.

Беше като скандал.

ОК, искам да се разкара от тук.

Ако той иска да ги унищожи,

но не може да го направи сам, огънят е най-доброто средство,

което ми е известно, за да унищожиш нещо дървено.

Ако му помогна, той ще премине от другата страна.

- Отиде ли си? - Да.

Хайде.

Умирам от глад.

Пак са тук.

Той също.

Професор Пейн?

- Професор Пейн. - Махай се!

Промених си решението! Никакви консултации днес!

Аз не съм студент, аз съм Мелинда Гордън. Преди ми помогна.

Бележка:

да спра да помагам на хората.

Какво търсиш?

Преди да си шибна главата, си търсех обяда.

В хартиен плик е.

Храна от вкъщи. Не звучи в твоя стил.

Госпожица Гордън. Така. Какво имаш за мен?

Купчина сложни въпроси, на които вероятно

- вече знаеш отговора? - Надценяваш ме.

А може би те подценявам?

В твоите изследвания, някога сблъсквал ли си се със

случай, в който дух може да накара предмет да се появи в нашия свят?

- Материализация? - Предполагам.

Става въпрос за предмет, който духът може да види и пипне,

и хората също могат да го видят и пипнат.

Да се надяваме, че е бижу или пари.

Да или не?

Чувал съм за такива случаи, но не го вярвам.

- Защо не? - Защото не вярвам в духове!

Как може да не вярваш в това, което изучаваш?

Аз не ги изучавам, г-це Гордън.

Аз изучавам нуждата на хората да вярват в тях.

Хора като теб, които стоят пред мен и изглеждат...

Прекрасно. И миришат приятно - какъв е този парфюм, френски ли е?

Дай да помириша.

Нека да предположим за момент, че духовете съществуват и носят предмети.

Добре, наричат се „ейпорт“.

Идва от френското „apporter“. Означава „да донеса“.

Какво да донесат?

Още от този парфюм, щото направо ме кара да се чувствам бабмбуча.

Шегувам се. Или не се?

ОК, шегувам се. Нещо внасящо яснота,

и по-задълбочено разбиране. Настрани от буквалната

интерпретация, че ейпорт

е предмет, донесен от отвъдното,

може би е показване на нещо, което е много важно,

нещо, което носи определен смисъл.

Значи ако един дух не може да говори,

би могъл да донесе предмети, чрез които да опита да комуникира.

- А могат ли ейпортите да се движат? - Да, колкото котките карат водни ски.

- Затова ли сияят? - Котките не сияят!

- Ейпортите. - Знам, че говориш за ейпортите!

- Недей да крещиш?! - Не крещя.

Аз крещя, нали?! Понякога ми се случва.

Съжалявам. Понякога малко се развълнувам.

- Да бе, меко казано. - Какво искаш?

Какво правим тук? Да не би вкъщи да имаш ейпорт,

с призрачно сияние?

Ако е така, защо не го доведеш, да го изследваме?

Откъде накъде да имам ейпорт вкъщи?

Пък и това са измислици, те не съществуват, нали?

Ах ти! Изработи ме! Хитруша такава.

Знаех си, че ще се върнеш.

- Наистина? - Мога да позная редовния клиент щом го видя.

- Останаха още някои неща. - Още плочки?

Не, не се притеснявай. У вас са единствените.