The Mend

Хей. - Хей.

Как е... - Кое?

Какво става... Пропускам ли нещо? Какво?

Ще си взема душ. Пет минути.

Мисли си как се сапунисвам.

Ще се изкъпя с теб. Рони е тук.

На кого му пука? - Хей.

Нуждая се понякога от помощта ти, а ти от моята. Само ме попитай...

Искаш да ти кажа да си затвориш устата?

Ще ти кажа да я затвориш.

Махай се! Разкарай се, по дяволите! Тръгвай!

За кого се мислиш?! Върви си!

Събирай си боклуците и се махай от тук!

Пръсни си главата... И го направи отзад

та да изчезне лицето ти...

Махай се от тук! Върви си!

Разкарай се!

Тръгвай!

Хей... Не може да спиш тук.

Имате ли склад?

Какво правиш, човече?

Не може да правиш това.

Не е толкова сериозно.

Прекалено смущаващо.

Ставаш нелеп, това е нелепо.

Ти си лъжкиня! - Просто исках да си взема душ.

Преди час, когато хората дойдоха, ти

трябваха 25 минути да си обуеш чорапите.

Не, не сменяй темата. Говорим за друго.

И какво, имах много неща в глава си.

Съжалявам, че не реагирах правилно,

като се опита да свършиш върху лицето ми.

Да реагираш правилно? Отдръпна се все едно е кошер оси.

Не се опитвай да го правиш сякаш е нещо, на което съм се съгласила.

Не се опитах... Насочих го... Аз

насочих го срещу гърдите ти... Ти каза,

"свърши на циците ми", затова аз...

Знаеш ме... Когато съм близо, обичам да гледам в очите ти

да видя чувството, знаеш... Че ти харесва... 10 минути забава.

Излъжи ме, убеди ме, че може да си

възбудена от пениса ми.

Е, в момента не бях, защото... Не ме слушаш.

Имам много задължения. Нали знаеш,

имам списък,

Чистя с прахосмукачка и купувам лимони,

а ти го раздаваш спокойно в сенките като Ейбрахам Линкълн.

Какво правиш? Алан!

Алан, искаш да ме гледаш в очите и да свършиш в тях? Виж...

когато утре пристигнем...

И се настаним в прекрасния хотел, който уреди,

Ще напълня една гореща вана... Ще пуснем любимите ти песни...

Ще запалим свещи и ти може да свършиш

където решиш по тялото ми, а аз ще се смея,

като шибан лунатик, окей?

Избираш да не ме разбереш, а можеше.

Дай ми почивка. Съжалявам, скъпи, но това е доста глупаво, нали?

Хей... О Боже.

Ти си толкова... Готина.

Искахме да те поздравим преди да си тръгнем.

Тръгвате ли си? Току-що дойдохте, нямаше време да...

Тя е уморена.

По дяволите. Готино.

Два блока нагоре и два надолу. - В тази посока?

Да, сър. - И тогава наляво?

"Трябва да ме вземе и да ми покаже."

"Повдигни главата си, вдигни ръка.." - Да, толкова е буквално.

Благодаря много, че дойдохте и доведохте малката.

Нека отворя. - Разбира се.

Добре, чао. До нови срещи! - Довиждане.

Пропусна бебето.

Съкрушен съм.

Ето така, просто трябва...

Къде го научи? - Правното училище.

Човекът сякаш зяпаше в пода, знаеш,

но тогава се изправи и започна да говори...

Че трябва да сме партийни,

да имаме свобода за рани неща. Беше някак си диво.

Защо не седнеш? - Няма проблем, добре съм.

Както и да е, опяваше само за това, как всички сме един народ.

Тогава един мъж стана и му изкрещя да смени песента...

Но до това време, договорът беше разтрогнат.

Забавлението свърши напълно.

Ужас! - Съжалявам!

Защо го направи? Винаги разливаш нещо.

Всичко наред ли е? - По дяволите, откриха ме.

Всички са впечатлени от хеликоптера. - Да.

Хеликоптер.

Ами момичетата там? Дребнави ли са? Като дребнави балерини?

Те са жени, не момичета. - Искам да прокарам пръсти

през кока й. Прилича на малка боулинг топка.

Копнежът ти, става малко гнусен.

Това не ти е списание. Не може да си завреш пръстите

в малка боулинг топка. - Извинете ме.

Това е глупаво. И Фара си тръгна.

Мат е тук? - Моля?

Мат е на дивана.

Фара!

Здрасти! Хора, виждала съм ви от далече...

Хубава рокля. - Мерси! Приятел я направи за мен.

Вземете си напитки!

Мисля, че носиш една и същата риза

откакто последно те видях. - Не знам.

Минаха три месеца. Трябва да я смениш.

Това на роклята ти, риби ли са?

Имаш риби по роклята. - Сардини.

Сардини са. - Сардини... интересно.

Ей, кое е момичето ето там, това с... пъпеша на главата?

Ще ми дадеш ли възглавниците? Искам на всички да им е удобно.

Имаш ли скоч? - Казва се Елинор...

И мрази тялото си. Това ти стига.

Мирувате ли? - Така смятам, наистина?

Извинявай, може ли чантата? Това е чантата ми.

Да, извинявай.

Супер, тъкмо щях да кажа здрасти.

Върна се от Чикаго? Сега в Ню Йорк ли си?

Извини ме, аз съм Дейвид. Срещали сме се преди.

Стара позната съм на Алан. - О, да. Здрасти.

Как е уебсайтът? - Кой точно?

Забравил си, няма проблем.

Щеше да ми направиш сайт за анимационния ми клас в Колумбийския.

Смятах, че ще е забавно. Обсъждахме го по имейла.

И ти отиде в... Чикаго, нали?

И нямаше достъп до нещо. - Да, точно така.

Разбира се. - Да, няма нищо.

Вложих доста пари... Всъщност бяха май лични.

Не искам да те притискам... - Знаеш ли, това дори...

Първоначална вноска е. - Да.

Да, ще ти изпратя нещо.

Не знам дали ще ни трябва още, защото се отказахме...

Да? - Окей.

Да, как си?

Не, не всъщност.

Дълбоко в себе си, вярвам че светът ни е

доста голям, огромен, монументален,

симфоничен оркестър.

Що за музика е това?

И е в началната си форма, всичко е в звука.

Не е случаен звук.

Това е музика.

Кой го е казал това? Майкъл Джексън.

Това ли ми казваш? - Въобще не казвам това.

Не притеснявай хората, окей?

Не го притеснявам. Мислих, че може да ментол,

а той, че може да имам кокаин.

Проклета мишка!

Сериозно ли, мишка? Смятах, че тук е чисто.

Да, защото ти знаеш кое е чисто, Мат.

Да отидем в хола. - Може ли цигара? Благодаря.

Късметлия е, че не държим оръжията си тук.

Мразя мишките. - Да, аз също.

Нещо напротив ако аз..?

Странен е въздухът тук.

Да, хора за танци и малко познати.

Забавна комбинация. Да, мога да кажа, кои са ти приятели.

Хей.

Хора, тази вечер сте очарователни. - Очарователни?

Приключиха сезона си тази вечер. Майки беше в този дует,

където приличаше на мустанг, който се опитват да опитомят, беше...

Звучи като мъчение. - Да.

Не е за всички. - Да, защото чукам филистер.

Забавно ли ти е? - Да, много ми е забавно.

Сигурна ли си? - Да, да.

Тревожех се за теб. - Всички са толкова мили.

Много добре. - Изглежда студена.

Фара? Добре е. - Упорита е.

Да. Времето е малко неподходящо.

Трябва да стягаме багажа.

Отивате някъде? - Канада.

Ще бъдем в Нова Скотиа. - Ще ви помагат ли?

Квебек... Какво? Не, сами ще си платим.

Така ще мога да й предложа.

Моля?

Планирахме го.

Пътуването е за да мога да й предложа.

Планирали сте го? Заедно?

Да. Премислихме го. Доста подробно.

Звучи болезнено.

Радвам се, че дойде. Не знаех дали...

Бях тук. - Да...

Не получих имейл, затова решиш, че си ядосан;

три месеца да крещиш по стена. - Не.

Това място е уютно.

Хора, имате ли бисквити? - Бисквити?

Фара, имаме ли бисквити? - Какво?

Имаме ли бисквити? - Погледна ли?

Знаеш ли дали има останали? - Погледна ли?

За бисквитите?

Просто те питам дали случайно знаех дали...

Съжалявам. Съжалявам.

Това е Джон, живяхме заедно в колежа. Джон, Мат. Брат ми.

Сближавате се на Джамиракуаит? - Тази вечер музиката е хубава, нали?

Добра е за лош вкус. Удържа на музиката ми толкова много години.

Твоята музика. - Дори не знаех, че е пусната музика.

Та, Джон, в отбора по скуош ли беше? Или при комиците?

Бях в групата, където се пееха мадригали.

Разбира се, че си бил. - Джон беше магнит за момичета.

Ще ни изпееш ли нещо? Хайде, изпей ни нещо!

Той иска. - Да, така е.

Не, не. Ти не искаш.

Ехо?