Les Misérables

Юни, 1815 г. След двадесет годишна война, Франция е победена.

Наполеон е заточен, а новият крал очаква да бъде коронован.

Старият ред ще бъде възстановен, а революцията - забравена.

ВАТЕРЛО

Денят след битката.

По романа на Виктор Юго

Превод и субтитри Gushifly

УНАКС ТИЙМ © 2019

Тук има доста ценности. Да видим.

Не си мъртъв, приятелче.

Кой спечели битката?

Англичаните, жалко.

Значи, всичко свърши.

В джоба ми ще намериш часовник и портмоне.

Вземи ги, твои са. - Много ти благодаря.

Няма нищо.

Сигурно са ме ограбили. Съжалявам.

Идват, махам се оттук.

Ти спаси живота ми. Кой си?

Французин като вас, и ако ме хванат, ще ме застрелят.

Какво е името и ранга ти? - Тенардие, сър.

Сержант.

Ще те запомня. Помни ме и ти - полковник Понмерси.

Ако оцелеем и двамата, може да ме посетиш, обещавам.

Ето там, бяга.

К Л Е Т Н И Ц И Т Е

ПАРИЖ

Полковник Барон Понмерси за г-н Жиленорманд.

Понмерси жив ли е още?

Мислех, че умря при Ватерло.

Ще го видя.

Ще го видя дори и ще го смъмря.

Как смеете да дойдете тук.

Добър ден, свекърю.

Не ме наричайте така, сър!

Проклинам деня, в който дъщеря ми ви видя.

Сега, горкото момиче е мъртво.

Благодаря на Бога, че не трябва да ви виждам, но ето ви пак тук.

Надявах се, че бихме могли да изгладим различията си.

Така ли? Чудя се на наглостта ви.

Да изгладим различията си? Предадохте всяка надежда,

когато се съюзихте с онзи корсикански разбойник Бонапарт!

Сражавах се за Франция, сър. Наполеон беше велик човек.

Все още има верността ми. - По-добре не го казвайте високо.

Франция отново има крал, слава на Бога.

Вашите хора обесват сега по-уличните лампи.

Какво ще кажете сега, нещата май се обърнаха?

Бонапартска измет! Вие сте предател на класата си.

Сър! Ще ми позволите ли да прекарам време със сина ми?

Никога няма да го видите и ви обещавам,

че ако нарушите забраната ми, ще го лиша от наследство.

Уморявам ви, заради Мариус, не заради мен.

Никога!

Ще бъде възпитан да проклина името Понтмерси.

Сега напуснете дома ми. Махайте се!

Г-не, водя детето на църква всяка неделя в 10 часа.

Може да го видите там. - Благодаря. В коя църква?

"Сен Сюлпис."

"Сен Сюлпис."

Благодаря.

Моля те, Фаворит!

Не е нужно да се грижиш за мен, мога да го правя и сама.

Добър ден, сър. - Добър ден, г-це.

Моля те!

Не, Фантин, млада си, не ти позволявам.

Но съм достатъчно голяма да работя с вас.

Хайде, позволи й да дойде. - Какво ще кажеш?

Предполагам, че да. - Благодаря.

Стойте мърши!

Каторги в затвора Тулон

Връщай се в редицата!

Казах да гледаш напред!

Продължавайте да вървите!

Връщай се на работа! Чу ли ме?

Казах да ги вдигнеш! Хайде!

Вдигни кофите!

Мръсно куче!

Ти какво гледаш?

Измъкнете го оттам! - Да, г-н Жавер!

Помощ!

Използвайте въжета да го измъкнете от скалата!

Хайде, четирима сте!

Върнете хората обратно на работа!

Използвайте въжета!

Пуснете го. Той ще опита.

Хайде, връщайте се на работа!

Какво гледаш? Връщай се на работа!

Освободите 24601 и го заведете в стаята на стражите.

24601, хайде!

Сега, 24601.

За какво беше всичко това днес?

Спаси живота на онзи страж. Защо?

Ако се опита да се освободиш по-рано, било е напразно.

Няма надежда затова. Никаква.

Съжалявам да те разочаровам.

Това ли се опита да постигнеш?

Твоята силна постъпка.

За какво?

Да ме направиш на глупак?

Прав съм, нали?

Нека ти кажа нещо, което може да те изненада.

Можех да бъда престъпник.

Роден съм в затвор.

Родителите ми бяха престъпници.

Хора като нас имат два избора.

Да ограбват обществото или да го пазят.

Ти избра първия, а аз втория.

Мога да ти кажа, ако бях избрал да бъда престъпник,

щях да съм дяволски по-добър от това, което се оказа ти.

19 години за парче хляб.

Остават ти 12 месеца служба.

Обзалагам се, че ще се върнеш тук, преди да е минала и година.

А следващият път ще бъде за цял живот.

Каквото и да мислиш, не можеш да спечелиш.

Стража!

Върнете го.

Богати момчета на лов, точно като нас.

Виж русия в синьо.

Изглежда сякаш иска да те изяде, Фантин.

Мисля, че е хубав.

Русокоско, това е щастливата ти вечер.

Какво ще кажете, господа? Ще се навият ли?

Бих казал, че са достатъчно узрели.

Едната или двете със сигурност не са девствени.

Харесвам жената, която знае как да се държи с един мъж.

Заплювам си малката брюнетка. Очарователна е.

Ами ако предпочита някой от нас? - Вместо мен, невъзможно.

Сериозен съм, господа. Стойте настрана, тя е моя.

Не се срамувай.

Мъже! Може да чакаш вечно.

Хайде, Фантин.

Боя се, че не може да ви позволим да танцувате без партньори.

Мислех, че няма да попитате.

Може ли да попитам за името ви, г-це?

Фантин, г-не. - Фантин.

Ще отидем ли пак другата седмица?

Доколкото разбрах, плащат всичко, ще ни заведат и ще ни върнат обратно.

Защо не, Фантин? - Да, разбира се.

Погледни я, вече е влюбена. - Не съм.

Ела тук, дете.

Трябва да запомниш, че тези мъже не са сериозни.

Само се забавляват.

Идват в Париж да се учат да бъдат джентълмени,

а после си отиват и се женят за тази, което баща им е избрал.

Невинаги е така. - Винаги е така.

Ние не сме като тях.

Не сме благороднички, а работнички.

Земята, по която ходим не е твърда. Може да паднем по всяко време.

Да се окажем в калта и никой няма да го е грижа.

Има много като нас. - Защо трябва винаги да е така?

Защото е.

Това не става. Шевът е крив. Разший го и го направи пак.

Постоянните усилия водят до успех!

Хайде, Филикс, изоставаме.

Не ми пука.

Искам само да те гледам.

Значи съм хубава?

Приличаш на ангел.

Фаворит казва, да не вярвам на нито една твоя дума.

Разбира се.

Тя иска да те предпази, добра приятелка е.

Знаеш, че тя няма нужда да се тревожи, Фантин.

Ти си тази, която владее ситуацията. Аз съм под твой контрол.

Не ти вярвам. - Нека ти го докажа.

Как ще го направиш? - Ще видиш.

Преди да те срещна,

не виждах нищо,

освен собствените си егоистични удоволствия.

Сега искам да ти посветя живота си.

Виж, аз съм поет.

Надявам се някой ден да стана известен.

Ти ще бъдеш моята муза.

Чудя се, дали знаеш как страдам.

Ще бъдеш ли милостива?

Ще се смелиш ли над мен?

Не искам да си тъжен.

Тогава?

Ти обеща да бъдеш добър с мен.

Кълна се.

Добре.

Движете се!

Какво направи той? - Удари ме, сър.

Добре, издърпай го.

На колене, отрепки! Всички долу!

Не ме гледайте! Стойте на колене!

Дисциплината трябва да се поддържа.

Или цивилизацията ще се разруши.

Стрелци!

Вземете оръжия!

Заемете позиция.

Огън!

С възстановения ред, сега всеки си знае мястото.

Кралят. - Кралят!

Добро момче.

Наполеон беше подлец.

Какъв беше? - Подлец.

Баща ти, съжалявам, че го казвам,

но и той беше такъв.

Не ме гледай така, казвам истината. Предател на класата си.

Затова няма да е добре дошъл на тази маса.