Six Degrees of Separation

СТОКАРД ЧАНИНГ

УИЛ СМИТ

и ДОНАЛД СЪДЪРЛАНД в американския филм

ШЕСТ СТЕПЕНИ НА РАЗДЕЛЕНИЕТО

С участието на МАРИ БЕТ ХЪРТ

БРУС ДЕЙВИСЪН

ХЕДЪР ГРЕЪМ

АНТЪНИ МАЙКЪЛ ХОЛ

ЕРИК ТАЛ

РИЧАРД МЕЙЗЪР

и ЙЪН МАКЕЛЪН

Музика ДЖЕРИ ГОЛДСМИТ

Оператор ЙЪН БЕЙКЪР

По пиесата на Джон Гар

Сценарий ДЖОН ГАР

Режисьор ФРЕД ШЕПИЗИ

Господи! – Липсва ли нещо?

Как да видя, треперя! – Искам да знам!

Успокой се. – Можеше да ни убият. Кандински!

Кандински?! – Няма го! Викай полиция!

Ето я. Викторианската мастилница!

Как можеш да мислиш за това? – Ето го.

Можеше да ни убият! – Сребърният ягуар.

Защо? – Можеше да сме с прерязани гърла!

Ето го и Дега. – Лягаш си щастлив и те убиват!

Щяхме ли да се събудим? – Живи сме.

Това е кучето. Кучето е.

Господи! – Какво?

Сватбата. Трябва да ходим на сватба.

Нямам настроение. – Трябва да отидем.

Те са твои приятели. – По-скоро са твои... Ехо?

Какво? Ти не казваш "ехо", освен ако...

Личи си, че е имало и друг човек. – Цяла нощ не разбрахме. Господи!

Не вдигай! Това е той! – Здравейте.

Здравейте.

Здравейте. От страна на булката или на младоженеца?

Все едно. Дори не помня как се запознахме. Защо сме тук?

Не прави сцени.

Най-страховитите думи на света –

"Ето, лягам аз да спя..." – "... Бог да пази моята душа."

"И ако в съня умра, без време... " – "... Бог душата ми да вземе."

Как сте? – Щяха да ни прережат гърлата!

Ужас, ужас... – Щели са да ви убият?

Преди часове! – Но сме тук.

Не можехме да пропуснем сватбата. – И пристъпва грейналата булка!

Хаос, ред. Хаос, ред... Харесва ли ви?

За мен джин с тоник. – Кажи им.

Снощи прекарахме чудесна вечер. – Приятел от години дойде на гости.

Джефри Милър от Южна Африка. – Спести ни патоса си.

Джефри от Южна Африка. – Не се лигави!

Едно уиски, моля. – Нещо голямо.

Джефри беше в Ню Йорк по работа

и ни помоли да го поканим на вечеря.

Слушайте. – Какво има?

Винаги ме изумява колко е тихо в Ню Йорк.

Навикнахме на тишина без децата.

Джефри е цар Мидас. Добива злато. – Има 70 000 души само в една мина!

Но няма пари в брой. Хората нямат право...

Белите хора. – Нямат право да изнасят пари.

Беше като гръм от ясно небе. Имах сделка, а не ни достигаха...

2 млн. долара. – Ненужно уточнение.

Мразя думата "ненужно"! Трябваха му два милиона.

Отдавна не бяхме виждали Джефри, който няма пари за вечеря,

но без проблем ще извади 2 млн. – Така е с богатите приятели.

Да си го кажем, парите ни разделят. Това е за мен.

Богаташът е като спасителен пояс. – Само дето се засяга от една дума –

"спасителен пояс". Не, две са.

Можеше да реши, че го обичаме заради "спасителния пояс".

Не се подмазвахме. Харесваме Джефри.

Не трябва ли и ние... – За нищо на света!

Вечерта не беше спасителна. – Патосът...

Но когато Джефри се обади да го поканим на вечеря,

мозайката на късмета рязко се пренареди.

Кой обича сушата? Защо стоиш в Южна Африка?

Ограмотяваме чернокожите работници

и когато ни избият до крак, ще знаем, че сме успели.

Готвиш революция, която ще те убие. – Жертваш се!

Не го приемай така. Елате на гости. – Ще седим в разкошната ти къща

и ще планираме разходки, за да видим най-окаяните бедни!

"Наистина ли те са най-зле? Защото идваме отдалеч.

Не искаме леко пострадали от апартейда, а нещо шокиращо!"

Замисляме революции от Източното крайбрежие!

За нас са кафенетата за Пепе ле Моко.

Не. "Ла Пасионариа". Вдигаме барикади и пеем бойни песни.

И хората ще ни последват. – Именно. Имаше такава песен.

Такава е ролята ни в историята и ние й се посвещаваме.

Ролята си е твоя, не наша. Песента беше на "Фантастикс".

"Роля в историята". Лесно е да се каже.

Да се поведат хората, както стори Лех Валенса.

Или Горбачов – с протеста на миньорите.

Като чуя "протест на миньорите",

все си представям протестиращи миньори.

Каква е тази статуя на хъски? – Втора напитка?

Къде ще хапнем? Ресторантите в Ню Йорк

са като Флоренция през ХVІ век – гений на всеки ъгъл.

Знаем хубав съчуански ресторант. "Хунан".

Бяха сбъркали надписа му –

вместо "Хунан Уок" бяха написали "Хуманен Уок".

Писахме до "Таймс". – За забавната страница...

Изпращат ти шампанско. – Не че се натягахме,

но двата милиона не ми излизаха от ума.

Като кажат: "Не мисли за слонове", само слонове са ти в ума.

Два милиона, два милиона...

Каквото и да правиш, не мисли за слонове.

Слонове ли? – Уиза е като манифест на дадаистите.

Относно Сезан... Ако не внимаваме, ще го продадат и ще изчезне.

Средният му период. Пейзаж на тъмнозелена гора.

Слънчевата светлина прозира в далечината.

Един от първите му опити за налагане на бледите цветове –

експеримент, който ще даде плод в "Ябълки".

Избликът на цветове говори много!

Но за японците е важно, че е на Сезан.

Простете за безпокойството, но бях ранен и ограбен.

Не знаех къде да ида. Приятел съм на децата ви.

Спомена имената им. – И къде учат.

Харвард. Всеки може да го каже! – Да не се злепоставяме.

Обраха ме... В Сентрал Парк.

До статуята на онова хъски.

Чудех се защо ще вдигат статуя на куче,

спасило хора в Юкон, насред Сентрал Парк.

И тъкмо умувах върху това... – Добре ли сте?

Взеха ми парите и куфарчето с дипломната работа.

Ризата му кърви. – Той кърви, не ризата!

Съжалявам, става ми лошо от кръв. – Боже! Не на килима!

Еди, извикай лекар. – Ще оцелея!

Не искам лекари. Моля ви! – Еди, бъди на разположение.

Благодаря ти, Еди.

Не ме е яд за парите, но в тази техническа ера

не направих копие на работата си. – Къде е книжката за първа помощ?

"Притиснете ръбовете на раната и промийте с вода."

Това правя.

Стойте така. Уиза, бинтът.

Радвам се, че се видяхме. – Не! Остани!

Нямам време. Утре си заминавам...

Видя ли книгата за Сезан? – Не. Ще ползвам телефона.

Книгата е откровение! Изтичах в гостната...

Два милиона, два милиона...

Взех книгата за Сезан и бинта от кухнята...

И дадох Сезан на Флан, а бинта – на Джефри.

Уиза! – "Два милиона, два милиона..."

Книгата е разкошна. Отивам за чиста риза. Остани!

Наново се възцари спокойствие. – И тогава...

Децата ви много ви хвалеха.

Една вечер всички се бяхме събрали да плюем родителите си,

но вашите деца не гъкнаха. Само казаха:

"Нашите не са такива, Не и Флан и... Луиза.

"Китридж са страхотни хора."

След като крадците си тръгнаха, зърнах Пето авеню.

Там живеят госпожа Онасис и семействата Бабкокс и Окинклос.

Но... вие живеехте тук.

И затова дойдох тук.

Нашите деца са ни хвалили?!

Той спомена имената им. – И ние да сме били, не е подсъдно!

Талбът и Уди са всичко за мен.

Позволява да му викате Уди? От години не го наричат така.

Толкова подробно са ми описвали апартамента ви.

О, това е Кандински! Диптихът!

Може ли да го видя? – Разбира се.

Това, което го прави необикновен, е,

че Кандински рисува двете страни в абсолютно различни стилове –

единият е жив и динамичен, а другият – мрачен и геометричен.

Господи! – Въртим си го за разнообразие.

Хаос, ред. Хаос, ред... Харесва ли ви?

Прекрасен е. – Василий Кандински...

Роден през 1866 г. в Москва. Сдружение "Синият ездач", 1914 г.

Той казва: "Изборът на обект, елемент от хармонията на формите,

трябва да се прави само в резонанс с вибрацията на човешката душа."

Умира през 1944 г. във Франция.

Всичко е точно както го описваха.

А вие ругахте ли родителите си?

В интерес на истината, не.

И вашите деца, и аз харесваме... Обичаме родителите си!

Попречих ли ви? Съжалявам. Връхлитам в истерия и кръв...

Не, моля ви. Седнете. Разкажете ни за децата ни.

Две деца в Харвард, а втората дъщеря – в Гротън.

Как е Харвард? – Там си е.

Цари вездесъщо луксозно отчаяние, желание за открития и парализа.

Попитахме го откъде е. – Каза, че е от запад.

Нашите са разведени. Татко се ожени повторно.

И в момента снима филм! – Във филмовия бизнес ли е?

Сега е режисьор, но иначе играе. – Сериозно?

И какво режисира? – "Котките".

Филмират "Котките"?! – Не бъди надменна.

Гледали ли сте го? Т. С. Елиът? – Беше на бенефис в училището...

Не могат да филмират "Котките"! – Могат.

Поне ще опитат. Баща ми ще идва за прослушването.

На котки?

Ще използва хора. – Смело решение.

Първо мислели за анимация... – Добра идея.

Татко измислил по-добра. Първоначално дори я отхвърлил.

Но докато обяснявал на продуцентите защо "Котките" не са за филмиране,

изведнъж му хрумнало как ще стане. – Еврика във ваната! Прекрасно!

Може ли да попитаме кой е той?

Приведохме се напред и затаихме дъх.

И той го назова. – Най-голямата чернокожа кинозвезда!

Сидни... – Без имена! Да няма злепоставени!

Сидни Поатие! Казах го! Нека истината се чуе!

Той е адвокат и се ужасява от клевети.

Сидни Поатие – новият Джаки Робинсън на киното,

е роден на 24 февруари 1927 г. в Маями,