Arcane

Сега разбирам.

Не мога да те оставя да си тръгнеш.

Съжалявам, че се чувстваш така.

И аз съжалявам.

Бедният Сало. - Това не е Джейс.

В него има и друга воля.

Мисля, че чух нещо, преди порталът да се затвори.

Нещо древно... - Като глас.

Това е съвършена магия.

Чудатост, която едновременно се възпроизвежда и самоунищожава.

Не сме виждали нещо толкова сложно.

Безупречен.

Изящен.

Хаос.

Ноксус цени силата над всичко останало.

Определя я чрез три основни принципа.

Визията е на върха на триъгълника.

Да планираш маршрут и да имаш ум, за да го изпълниш.

Тази форма е основата ти, дете.

Очите ти виждат това, което други не забелязват.

Мощ. Да подчиниш средата на волята си.

Скоростта ти се подобрява, но все някога ще ти трябва сила.

Прекалената сила те излага на риск.

Така е.

На последно място е хитростта.

Фантоми, фокусници, магьосници.

Без чест и отговорност.

Помни, Кейтлин. Тунели в очите ти.

Лава във вените ти. Сенки в сърцето ти.

Това е истината на битката.

Открих четвърти принцип, подсилващ от останалите.

Саможертва. Характер, породен от страдание.

Разбираме го, за разлика от други. Ние сме от един род.

Извинете за прекъсването.

Проследих го до Заун. - Да заловим звяра.

Вай, надявах се да се върнеш.

Мръсен предател. - Да.

Тогава не бях добър. Просто ужасен.

Но Вестоносеца ме освободи от миналото.

Даде ми шанс да се поправя.

Всички са добре дошли, но трябва да предадете оръжията си.

Това е мирно място.

Видението на Вестоносеца.

Елате, очаква ви.

Чухме, че можеш да лекуваш хора.

Виктор, веднъж ми каза, че всичко си има граница.

Заслужава си риска.

Психиката на Вандер е преплетена с тази на звяра.

Как разбра името му? - Той ми го каза.

Поискахме лечител, а получихме бисквитка с късметче.

Видях баща ви.

Мечтата му за семейството ви и представата му за Заун...

Бяха красиви. - Бисквитка.

Можеш ли да му помогнеш? - Ще сторя всичко по силите си.

Имам едно условие. - Май имаш две.

Имаш какво да предложиш на тази общност, Паудър.

Може да градиш с дарбата си, вместо да унищожаваш.

Ще се придържам към това, което знам, благодаря.

Условието е да бъде окован нощем.

Виждал съм на какво е способен.

Какво мислиш?

Наистина ли искаш мнението ми?

Мразя бисквитите с късмети.

Ще те измъкнем, Вандер.

Помниш ли ги?

Помня как мама ухаеше.

Механично масло.

Това място.

Мислиш ли, че ще се получи?

Подземна утопия, ръководена от кльощав механичен Вестоносец.

Може би когато Пилтовър отиде в канала.

А ако останем да им помогнем?

Ние ли?

Напред!

Стойте!

Без оръжия. Вестоносеца настоява.

Може ли?

Вярвам, че този Вестоносец е бивш мой ученик.

Научен човек. Нека говоря с него.

Подгответе се за довечера. Ще се срещна с този Вестоносец.

Почувствал си го, нали? Влошаваш се.

Силата ти е ограничена, намалява с използването й.

Очаквах те, докторе.

Виктор. Невероятно.

Какво ли не бих дал да видя света през очите ти?

Да знам това, което и ти.

Задачата му го отведе по непознат път.

Сянката му изчезна в мрака.

Единственият път бе напред.

Топлеше го единствено мисълта за танца й.

Познанието е парадокс.