The Hairdresser's Husband (Le Mari de la coiffeuse)

СЪПРУГЪТ НА ФРИЗЬОРКАТА

На Заза, която ще види себе си.

Умът ми е задръстен със спомени...

Всичко започна на плажа в Люк-Сюр-Ме.

Майка ми беше ушила вълнени бански за брат ми и мен.

Те имаха червени помпони,

приличащи на череши.

Не стига, че тези плодови орнаменти бяха абсурдни,

но и банските никога не съхнеха.

Постоянно бехме на морето,

така че банските бяха мокри през целия ден,

а пясъка ни влизаше в дупетата,

което беше извънредно болезнено.

Цяла седмица

трябваше да ходя с разтворени крака

за да не викам от болка.

Ядосан съм на майка ми, задето ни накара да носим

тези бански четири години подред.

Но съм доволен, че тя без да иска насочи

вниманието ми към моите гениталии.

Онова лято разбрах,

че е добре да се грижа за топките си.

Отивам в бръснарницата.

Отново?

Бях на около 12.

Харесваше ми да ходя в бръснарницата.

В нашият град имаше фризьорски салон /бръснарница/

само за мъже,

който го държеше една красива елзаска жена:

прелестната мадам Шифер.

Тя имаше няколко клиента

и затова нямаше нужда от записване.

Тя нямаше съпруг,

но имаше много любовници.

Обожавах да ходя там.

Когато отворех вратата, страхотен аромат

заливаше ноздрите ми -

смесица от лосион, спрей за коса, розова вода, шампоан...

Беше опияняващо.

Но най-необикновеният аромат

беше нейния собствен.

Тя имаше червена коса

и изразено благоухание,

което без съмнение дразнеше някои клиенти,

но мен ме влудяваше.

Тялото й ухаеше на любов.

Обожавах това.

Как ще те подстригвам?

Майка ми ме иска с къса коса.

Шампоанът беше първото удоволствие.

Мадам Шифер се навеждаше над мен,

бюстът й почти докосваще лицето ми.

Вдишвах дълбоко,

тихо, за да се потопя в нейния аромат.

Вечер, в леглото, още го усещах

и копнеех тя да е до мен.

В училище всичко наред ли е?

Добър ученик ли си?

Късметлия си.

Аз мразех училището. Не харесвах дисциплината.

Не свърши ли с кръстословицата.

О да... благодаря... Ще я дореша после.

През юни 1947, преди ваканцията,

се случи нещо, което вечно ще помня.

Беше много горещо.

Тя ухаеше божествено.

Онази вечер, изглеждаше й беше тежко,

идеално закръглените гърди,

бях толкова развълнуван, че не можех да говоря.

Добре ли си, Антоан?

Добре съм.

Изглеждаш смешно.

Вечерята е готова!

Какво е бинарна система?

Ще ти обясня

по друг начин:

Какво е бинарна котка?

Не знаеш, разбира се.

Отново, ще трябва да ти помогна!

Нормалната котка

е котка, която има

една глава, две очи

и четири лапи.

Бинарната котка

има една глава,

едно око, едно око,

една лапа, една лапа, една лапа

и една лапа.

Намираш ли разликата?

Помислих, че ще го кажеш.

Той вижда разликата!

Той е непоправим!

Какъв искаш да бъдеш в живота?

Инженер.

А защо не въжеиграч?

Остави го, млад е още.

Разочарован съм.

Ако започнеш с малко, ще завършиш с малко.

А ти?

С какво искаш да се занимаваш по-нататък?

По-нататък, ще се оженя за фризьорка.

Защо го направих?

Кажи ми, защо го направих.

Мама е. Отвори.

Баща ти съжалява.

Разбери, че той беше изненадан?

как си?

Отговори ми!

Антоан?

Чуваш ли ме?

Какво правиш?

Добре ли си?

Всичко наред ли е?

Не отговаря.

Може да е избягал!

Как, от една плесница?

Притеснявам се! Трябва да разбием вратата!

Успокой се! Ще говоря с него.

Антоан, татко е. Извинявай.

Съжалявам, че го направих.

Прави каквото искаш в живота.

Стоях там един час, втренчен в тавана.

Мадам Шефер винаги беше с мен.

Тялото й, уханието й беше с мен.

Бях убеден:

Щях да съм съпруг на фризьорка.

Идва буря.

Може би.

Здравейте, мосю Морвоазие.

Ако пластмасовите цветя растяха в градината,

това би било - да...

А ароматът?

Караш ме да се смея,

знаеш, че нищо не съществува без модел.

Пластмасовите цветя са красиви,

но ако ги нямаше първо естествените,

нямаше да ги има и изкуствените!

А кафемелачките?

Какво за тях?

Да, съществуват?

Продължавай...

Не растат по дърветата,

няма ги в природата,

но ги имаме.

Можеш ли да направиш кафемелачка

без модел.

Говорим за Бог!

Боже!

Как по дяволите започнахме разговора за кафемелачките?

По каква причина!

Ти така смяташ! Винаги искаш да си прав!

Кафемелачките бяха просто пример.

Бог е необятен. Не можеш да го разбереш.

Същото нещо.

Бог съществува.

Ти така смяташ, но...

Изгърбил се е напоследък.

Просто сакото му е намачкано.

Преди той се грижеше за това.

Права си. Остарява.

Преди 10 години Матилда работеше в бръснарницата на Изидор.

Шефът й, Изидор Агопян, имаше 3 фризьорки.

Той беше хомосексуален.

Затова мразеше да се занимава с женски коси.

Матилда му беше любимка.

Нейната тактичност, чарът й, нейното леко тъжно,

но безкрайно изискано изражение,

възхищаваше клиентите.

Когато мосю Изидор се пенсионира след 60-те,

той предложи салона на Матилда.

На мен?

Нямам пари!

Всичко е наред, не искам всичките сега.

Ще ми плащаш по малко всеки месец, докато съм жив. Като наем.

Бих искал салона да е в твоите ръце.

Ти си внимателна и вярвам в теб.

Кажи да.

Матилда

се съгласи.

Тя трябваше да се отърве от другите две служителки,

които й завидяха.

Намерила уединение, тя сама се справяше със салона.

Беше доста голям за нея, но какво от това?

Беше по времето, когато я видях за първи път.

Ще ме обслужите ли?

Съжалявам, но чакам клиент.

Извинете моля,

трябва ли да се запиша.

Елате след половин час.

Трябва да свърша с поръчката.

Да... добре... страхотно.

Нужно ли ви е името ми?

Не се безпокойте.

Твърде сложно? Предаваш ли се?

Никога не се предавам!

Запомни, че кръстословиците са като жените:

голямото съпротивление прави победата сладка.

Знам какво говоря.

По-късно ще разбереш, че съм прав.

По-късно, когато реша кръстословицата?