Prvních 200 řádků.
Премиера. - Премиера.
Това е премиерата.
Това е най-новото шоу на Макс Биалисток.
Ще се провали ли или ще потръгне?
Актьорите се покланят за последно
и ето публиката излиза.
Вратите са отворени, те идват.
Да видим какво ще кажат.
Направи го отново. Направи го отново.
Макс Биалисток го направи отново.
Не можем да повярваме,
не можете да си го представите.
Как успя да го направи?
Това е най-лошото шоу в града.
Седяхме вътре и въздишахме,
охкахме и плачехме.
Няма друго мнение по въпроса -
това е най-лошото шоу в града
Искахме да станем и да го освиркаме.
Виждали сме гадости, но не и чак такива.
Макс Биалисток го направи отново.
Песните бяха отвратителни, а сценарият не струваше.
Той направи с Шекспир, същото което Буут с Линкълн.
Направихме това специално за Макс Биалисток.
Тръгнахме си по най-бързият начин.
Каква катастрофа.
Още сме в шок.
Кой продуцира тази бълвоч?
Онзи мазен, гнусен Макс Биалисток.
Какъв некадърник.
Ехо?
Г-н Биалисток?
Има ли някой?
Г-н Биалисток?
Кой си ти? Какво търсиш тук?
Какво искаш?
Казвай, глупако. Казвай!
Защо мълчиш?
Уплашен съм. Глътнах си езика.
Добре де, извинявай...
Съжалявам. Успокой се. Стегни се. Ела с мен.
Хайде. Хайде.
Насам. Внимавай къде стъпваш.
Виж, просто...
Поеми дълбоко дъх.
Изпусни го бавно.
Кой си ти? - Леополд Блум.
Счетоводител съм от "Уайтхол & Маркс".
Дойдох да ви оправя документите. - Така ли? Слушай...
Кой е? - Прегърни ме - Докосни ме.
Прегърни ме - Докосни ме. Една от спонсорките ми.
Слушай, трябва да се срещна с един важен инвеститор.
Направи ми услуга - отиди в тоалетната.
Не ми се налага. - Опитай. Мисли за Ниагарския водопад.
Идвам след секунда, скъпа.
Прегърни ме - Докосни ме. Къде е Прегърни ме - Докосни ме?
Целуни ме - Усети ме, Стисни ме - Ощипи ме...
...Оближи ме - Ухапи ме, Засмучи ме -...
Ето я. Прегърни ме - Докосни ме.
Стана. Щом си представих Ниагарския Водопад...
...нямах никакъв проблем да... - Обратно. Обратно. И нито звук.
Идвам. Идвам.
Здравей, красавице.
Прегърни ме, докосни ме. - Веднага щом затворя вратата.
Донесе ли чекчето?
Биали не може да продуцира пиеси без чекчетата.
Заповядай.
Но може ли първо да си поиграем?
На една мръснишка игричка.
Добре, малкото ми секси котенце.
Какво ще играем?
Госпожицата и зидаря?
О, не. - Не.
А какво ще кажеш за равинът и актобатката?
Това ти харесва, мамче, раздвижва те.
Сетих се...
Да поиграем на Девствената доячка и силният коняр.
Не мисля, че имам толкова сила.
Не се тревожи, ще бъда нежна. - Добре
О, Боже...
... това мляко е толкова тежко. Никога няма да стигна до къщата.
Ей ти, коняра.
Би ли ми помогнал?
Разбира се, красавице.
Първо ще взема млякото ти.
А след това и девствеността ти!
Не! Не! Никога! Никога!
Да. Да.
Давай, здравеняко! Давай.
Скъпа, почакай, даже и кафето не съм направил още.
По-леко. По-леко. - Боже мой!
Изпрати ме до луната, животно. Изпрати ме до луната.
Да. Да, скъпа. В четвъртък. Ела в четвъртък.
В четвъртък ще те изпратя до луната. Може дори да дойда с теб.
Но първо - чекът.
Къде е чекът? Хайде, хайде, намери чекът.
Заповядай.
Надписах го както ми каза - на името на пиесата:
"В брой". - Да.
Странно име за пиеса. "В брой".
Да, също като "Ледената Комета".
Ще се видим в четвъртък.
Чао. - Чао-чао.
Да, да, да.
Дърта кукувица.
Вече може ли да изляза от тоалетната, г-н Биалисток?
Да, разбира се. - Съжалявам, че ви хванах...
...докато задоволявахте старата дама. - "Задоволявахте старата дама."
Благодаря ви, г-н Тактичност.
Може ли да взема палтото ви? - Благодаря.
Значи сте счетоводител, а?
Да, сър. Така е, сър. - Тогава си дай сметка за държанието си!
Защо се заглеждаш под полите на старите дами? Падаш си перверзник, а?
Знам какво си мислиш.
Как смееш да ме обвиняваш без да знаеш всички факти.
Г-н Биалисток, не ви обвинявам... - Замълчи!
Разговорът е риторичен.
Знаеш ли кой бях? - Да. Вие сте Макс Биалисток,...
...кралят на Бродуей. - Не. Аз съм Макс Биали... Точно така.
Точно така. - И ако мога да добавя, г-н Биалисток...
Моля ви не ме разбирайте погрешно,...
...но вие не сте просто стар мръсник. - Благодаря.
Също така сте и велик Бродуейски продуцент.
Има нещо което трябва да знаете за мен.
Когато бях малък...
...имах щастието да ме заведат на Биали-Хуус през '42-ра.
Биали-Хуус. - Да.
Все още си пазя билета.
Виж го само. - Да.
Оттогава имам тайната мечта...
...да бъда Бродуейски продуцент.
Тайна мечта, а?
Хлапе, мога ли да ти дам един съвет? - Да, сър.
Пази я в тайна. Заемайте се с документите.
Най-горното чекмедже, в ляво.
Боже мой.
Я виж това.
Точно така, скъпа! Върти го, като го имаш! Върти го!
Г-н Биалисток, може ли за минутка?
За минутка ли? - Да.
Само за минута? - Да.
Добре. - Преглеждайки документите...
Давай! Имаш още 58 секунди. - ...и забелязах, че в колоната...
Ще засичате ли? - Времето е пари.
Прегледах документите и забелязах колоната озаглавена "Получени Пари".
Не мога да разбера сметките. - 48 секунди. По-бързо. По-бързо.
Има проблем със сметките. - 28. Времето ти изтича.
Тик-так. Тик-так. Тик-так. - Не мога...
15 секунди. - Не мога... Не мога да работя така.
Не мога да работя при тези условия. - 5, 4, 3, 2, 1.
Изнервяте ме.
Какво е това? Носна кърпа ли?
Кое? Това ли? Не, нищо не е. Нищо.
Щом не е нищо, значи мога да я погледна?
Кърпичката ми. Синята ми кърпичка!
Върнете ми синята кърпичка!
Върнете ми кърпичката! Върнете ми я! Върнете ми я! Върнете ми кърпичката!
Върнете ми я! Върнете ми я!
Ето, ето, ето.
Не се панирай. Не се панирай. Не се панирай.
Аз...
Съжалявам.
Просто не обичам никой да докосва синята ми кърпичка.
Не е нищо важно, просто изпитвам нужда.
Мога да го преодолея ако поискам.
Така съм още от бебе и това много ме успокоява.
Сега трябва да полегна за малко.
Всички такива се домъкват тук.
Как ме откриват?
Ей, хлапе. Ей.
Виж го само.
Как мога да ти помогна?
Какво има? - Ще скочите върху мен.
Какво? - Ще скочите върху мен.
Знам, че ще скочите върху мен и ще ме размажете като хлебарка.
О, Боже. - Моля ви, не скачайте върху мен!
Няма да ти скачам! Няма да ти скачам!
Я се стегни! Престани! Престани!
Спри! Успокой се!
Не ме докосвайте! Не ме докосвайте.
Какво има сега? - Аз съм истерик. Имам пристъпи.
Като стане така не мога да се спра. Не мога да се спра. Аз съм истерик.
Това го виждам. Добре. Добре, успокой се.
Идвам, идвам. Само спокойно.
Мокър съм!
Мокър съм. В истерия съм и съм мокър!
Боли ме.
Боли ме, мокър съм...
...и все още съм в истерия.
Добре, добре. Какво да направя? И аз истерясвам покрай теб.
Дръпнете се, плашите ме.
Прекалено сте близо. - Аз ли те плаша?
Да, отидете там и престанете да ме докосвате... Отивайте там! Сядайте.
Сядам, сядам.
Все още изглеждате ядосан.
Съжалявам. Сега как е?
Кой е малкият ми счетоводител?
Кой е малкият ми счетоводител?
Ти ли си? Ти ли си малкият ми счетоводител?
Ти ли си? - Аз съм.
No comments yet. Be the first to leave one.