The Great Gilly Hopkins

СТРАХОТНАТА ГИЛИ ХОПКИНС

Усмихвай се.

Говоря ти сериозно. Това е последният ти шанс. Трябва да проработи.

Не се напрягай. Сигурна съм, че ще проработи.

Не схващаш. Ако се провалиш, ще те настанят в дома за деца Мъри хил.

Аз не го искам и съм сигурен, че и ти не го искаш.

Добро утро, г-жо Тротър. - Стори ми се, че чух колата.

Добре дошла в Томпсън парк, Гили.

Извинявай. Искаш да се запознаеш с новата си сестра, нали?

Гили, това е Уилиам Ърнест ти. Наричаме го Дабълюи.

Наистина ли?

Влизайте. Пусни крака ми, миличък, за да се мръдна.

Хайде, влизайте. Това на лицето ви мустак ли е, г-н Елис?

Да. - Едва ви познах.

И моят Мелвин имаше мустаци. Накарах го да ги обръсне.

Да, всичко е в папката. - Г-н Елис, правя го от толкова време,

че практически съм го наизустила.

Имате ли котки? - Какво, миличка?

Котки. - Не, сладурче.

Мирише ми на котки. - Галадриел!

Уилиам Ърнест, ще се качиш ли горе да покажеш на Гили стаята й?

Е, ще го направим по-късно.

Имахме намерение да изчистим праха,

нали Уилиам Ърнест? - Социалните служби ще изпратят

медицинския картон на Гили в училището. Гили не е алергична...

Към котки или прах, слава Богу.

Гили е много самостоятелна, много независима.

Уилиам Ърнест, добре ли си?

Нали знаете как да се свържете с мен? - Разбира се.

Ето тук е записан мобилният ми. - Всичко ще бъде наред.

Да, добре. Гили, пак ще се видим.

Моля те, бъди добра. - Въобще не се притеснявайте, г-н Елис.

Мисля, че тримата с Гили и Уилиам Ърнест вече сме почти приятели.

Мелвин, мир на праха му, казваше, че няма дете, с което да не се сприятеля.

Сигурен съм в това.

Ако ти потрябва нещо, просто повикай старата Тротър.

Телевизорът е долу. Винаги може да слезеш, за да погледаш.

Този дом сега е и твой.

Всичко ще е наред, миличка.

Сигурно е трудно постоянно да се местиш. - Обичам да се движа.

Скучно е да стоиш на едно място. А и така научавам повече за света.

Добре дошла в нашия малък ъгъл от него.

Чувствай се като у дома си. - Ще се постарая.

Мамо, ако само знаеше къде ме настаниха.

Ако само знаеше!

Уилиам Ърнест е в хола, гледа Тв тролей .

Може да отидеш при него, ако искаш.

Защо, за Бога, трябва да гледам шоу за бавно развиващи се?

Виж какво, г-це Гили Хопкинс. Нека още тази вечер изясним нещо.

Няма да ти позволя да се подиграваш на момчето.

Това, че някой не е умен като теб, не ти дава правото да го унижаваш.

Кого съм унижила? - Нали каза, че Ърнест е бавно развиващ.

Не е вярно. Дори не познавам хлапето. Не бях го виждала до днес.

Просто не искам да гледам глупавото шоу. - Той е имал много труден живот,

но вече е при Тротър.

Докато Бог го пази в тази къща и ми помага да се грижа за него,

никой на този свят няма отново да го нарани. Никой, по никакъв начин!

Боже, само се опитвах... - И още нещо.

В тази къща не споменаваме напразно името на Господ.

Добре де, добре. Забрави.

Вечерята е почти готова. Защо не доведеш г-н Рандолф?

Кого? - Той се храни с нас вечер.

Щях да изпратя Уилиам Ърнест, но мисля, че ти ще си приятна изненада.

Уилиам Ърнест, ти ли си?

Не, аз съм.

А, ти трябва да си новото момиче. Добре дошла.

Казвам се Реджиналд Рандолф и за мен е удоволствие да се запозная с теб.

Да, Тротър ме изпрати тук, за да ви заведа на вечеря.

Сърдечно ти благодаря. - За нищо.

Внимателно! - Благодаря ти.

Няма нищо.

Малкият ангел ме пазеше да не се просна по лице.

Тази стара къща вече ще е по-оживена, нали, г-жо Тротър?

Не бих се изненадала, г-н Рандолф.

Искаш ли да кажеш молитвата, Гили?

Г-жо Тротър, с удоволствие

ще поискам благословия за това изобилно пиршество.

Благодаря ви, г-н Рандолф.

Господи, благодарим ти

за щедрия пир

и за привилегията

да го споделим с най-новото попълнение в нашето семейство.

Амин. - Амин.

Къде си, мамо?

Представям си, че правиш нещо невероятно вълнуващо в момента.

Иска ми се да знаех къде си, за да ти кажа, че съм затворена на друго място,

където мразя всички. Няма да остана дълго тук

и ще сторя всичко, за да те открия и да бъдем семейство.

Какво?

Реших, че ще искаш да те завия. - Нямам нужда от завиване, благодаря.

Може ли да вляза? - Вратата не беше затворена случайно.

Опитвам се да спя. - Добре тогава. Лека нощ.

Какво казвам винаги? - Общите знаменатели са наши приятели.

Да, общите знаменатели са наши приятели. Добре дошла.

Аз съм г-ца Харис.

Галадриел Хопкинс. Какво красиво име!

От Толкиен, разбира се. - Не, училище Шърман .

Галадриел се казва великата кралица от книгата на писателя Толкиен.

Предпочитам да ми викат Гили. - Добре, Гили.

Защо не заемеш празното място до Моника Брадли?

И заповядай.

На страница 27 сме.

Кой ще намери общия знаменател в това уравнение?

Раджийм.

Вероятно ще трябва да наваксаш.

Учихте ли деление на дроби в предишното ти училище?

Да.

Не. - Защо не преместиш стола си до

бюрото ми и ще поработим върху това.

Приберете си столовете.

Знам коя си. - Така ли? И коя съм аз?

Ти си новата. Видях те в кафето. И аз получавам безплатен обяд.

Много се радвам за теб. - Аз съм Агнес.

Ще ми кажеш ли името си? - Ще се разкараш ли от главата ми?

Не ме блъскай. Какъв ти е проблемът? - Проблемът ми ли?

Проблемът ми е една мрънкаща досадница, на име Агнес,

която не разбира от намеци. - Мислех, че след като си нова,

ще ти трябва някой да те разведе. - Ами не.

Досаждаш ми, така че се разкарай. Махай се!

Искаш да помогнеш ли?

Ей!

Хванете я! Върнете я тук!

Знам че си нова тук, но в това училище следваме политика

на нулева толерантност. Няма да търпим насилие на игрището

или където и да било другаде. Ще трябва да разбереш това, Гили.

Вече си в ново училище. Имаш шанс за ново начало.

Ако искаш да поговорим за нещо... - Добре съм.

Наистина съм добре.

Ако не искаш помощ, не мога да те накарам да я приемеш,

но няма да превръщаш училището или класа ми в зоопарк.

Реших през следващите няколко междучасия да наваксаш с материала по математика.

Раджийм беше така добър да предложи да работи с теб

през това време, така че от утре ще идваш тук, след като се наобядваш.

Според закона ми се полага междучасие. - Всъщност, не е така.

Какво искаш? - Нищо. Само да повървим до вкъщи.

Беше страхотно да набиеш онези пет момчета.

Шест. Единият избяга.

Мисля, че с теб трябва да сме заедно. Понеже не познаваш никого, бих могла...

Не ми трябва да познавам някого. Тук съм за малко.

Още не си ми казала името си. - Наистина си много бърза.

Значи няма да ми го кажеш? - Ако го кажа, ще ме оставиш ли на мира?

Името ми е Гили. Гили Хопкинс. Разбра ли?

Може да ми викаш Аг, ако искаш. Ще дойдеш ли у нас? Татко няма да възрази.

Не мога. Почти се прибрах.

Уилиам Ърнест, миличък, ти ли си? - Не.

Гили, миличка, как беше в училище? Сприятели ли се с някого?

Не. - Гили, почакай малко. Имаш писмо.

Пощенска картичка. Пристигна тази сутрин.

Скъпа Галадриел, от агенцията ми казаха, че си се преместила.

Иска ми се да беше тук. Липсваш ми. С любов: Кортни.

Мога ли да направя нещо за теб? - Някой има ли личен живот в тази дупка?

Само исках да се убедя, че си добре.

Ще бъда, щом разкараш дебелото си тяло оттук.

Ние сме долу. Вечерята ще е готова след малко.

Не ми трябва помощ от никого!

С изключение на теб, мамо. Ако те намеря и ти пиша,

ако те помоля, ще дойдеш ли да ме вземеш?

Заради теб ще стана добра. Ще се превърна в съвсем нов човек.

От ужасната Гили

ще се превърна в добрата, обаятелната, великолепната Галадриел.

Да се прибираме, скъпа.

Сан Франсиско.

Е, г-це Гили, как ти се стори училището? - Виждала съм и по-добри.

Боже, младите хора днес имат такива възможности!

Когато аз бях ученик... Благодаря, г-жо Тротър.

И кетчуп, ако обичате. - Какво ново, лайненце?

Има ли проблем, Уилиам Ърнест? Миличък, задави ли се?

Да те тупна ли силно по гърба? - Никой няма да те удари, миличък.

Всички само се опитват да помогнат. Нали така, Гили?

Просто исках да помогна, приятелче. - Той невинаги разбира това.

Ще се грижа за теб, Дабълюи.

Имам идея, г-н Рандолф.

След като Гили е толкова услужлива, може би ще иска да ни почете.

Какво? - Ще го направиш ли, г-це Гили?

Ще е такова удоволствие за мен. - Нямам нищо за четене.

Г-н Рандолф има достатъчно книги, за да си ангажирана за хиляда години.

Наистина имам няколко. Разбира се, и Библия.

Ще донеса книга.

Откачен слепец!

Той да не е библиотекар?

Гили, миличка, вътре ли си?

Г-н Рандолф се притеснява, че са изгорели всички крушки.

Той има навика да ги забравя, след като не са му от полза.

Достатъчно светло е. Ако не беше, щях да се върна.

Не съм бавно развиваща. - Мисля, че го спомена и преди.

Намери ли нещо за четене? - Ето една книга.

Оксфордска книга с английска поезия.

Ще я пробвам.

Какъв прекрасен материал за четене си ни донесла?

Стихотворенията, които четохме миналата година, г-н Рандолф.

Английска поезия. - Страница 357, Уилиам Уърдсуърт.

Беше време, когато ливадите... - Намерих го.

Беше време, когато ливадата, дъбравата и рекичката,

земята и всяка гледка ми се струваха

облени в небесната светлина от

славата и свежестта на съня. - О, да!

Сега не са такива, каквито бяха преди,

денят и нощта са ги преобразили.

Нещата, които гледах някога,

Вече не мога да ги видя. - Вече не мога да ги видя.