Saw V

Какво става, по дяволите?

Помощ!

Здравей, Сет.

Искам да поиграем. В момента се чувстваш безсилен.

По същият начин, както караше да се чувстват другите.

Но сега безсилният си ти.

Някои го наричат карма. Аз го наричам правосъдие.

Излежа 5 години от присъда, която трябваше да бъде доживотна.

За убийство! Дребна грешка ти дари свободата.

Но не успя да осъзнаеш последствията от отнемането

на човешки живот. Днес аз ти предлагам истинска свобода.

След 30 секунди махалото ще започне да се спуска.

60 секунди след като докосне тялото ти, ще те разсече на две.

За да избегнеш удара, трябва да унищожиш това,

с което убиваш - ръцете си.

Трябва да пъхнеш ръцете и да натиснеш бутона,

за да спреш устройството пред теб. Костите ти ще станат на прах.

Ще унищожиш ли това, с което отнемаш живот, за да се спасиш?

Направи своя избор!

Не!

Беше нещастен случай!

Направих го!

Направих това, което трябваше.

УБИЙСТВЕН ПЪЗЕЛ 5

Да ти видя ръцете! Да ги видя! - Къде е дъщеря ми?

Исусе!

„Извън обхват“

Здравей, агент Страм.

Ако слушате това, значи сте открил това, което търсите.

Дали да намерите тялото ми е достатъчно?

Или ненаситният ви глад да откриете истината,

ще ви тласне в бездната? Чуйте предупреждението ми:

Не продължавайте!

В противен случай, тази стая може да бъде ваше убежище,

или може да бъде вашия гроб. Изборът е ваш!

Майната ти!

Помощ!

Помощ!

Помощ!

Движение!

Добре си.

Къде е тате? - Всичко ще бъде наред.

Къде е мама?

Хофман. - Поемам.

Можеш ли да вървиш? Какво се случи? Къде е Риг?

Опитах се да му помогна. Той не успя.

Никой не оцеля.

Имаме оцелял!

Ало? Веднага. Госпожице Тък!

Седнете.

Приятно ми е да се запознаем, г-н Фелдман. Защо съм тук?

Представлявам бившият ви съпруг Джон. В случай на неговата смърт,

бях инструктиран да се свържа с вас. Можете да си представите

изненадата ми, когато разбрах кой е той в действителност.

Джон остави нещо за вас.

Ако гледаш това, Джил, значи съм си отишъл от този свят.

Ти си любовта на живота ми, винаги си била и винаги ще бъдеш.

Няма да се опитвам да обясня действията си приживе.

Мога само да кажа, че ми е трудно да си простя

случилото се в клиниката.

Приех и дори те окуражих да помагаш на онези хора.

Предусещах опасността и трябваше да реагирам по-рано.

Днес ти оставям една кутия.

Съдържанието й е изключително важно.

Макар невинаги да сме били единодушни, познавам те и ти вярвам.

Знам, че ще разбереш какво да правиш с тези материали.

Искам да ви благодаря, че дойдохте днес.

И бих желал пръв да кажа: Край на убийствата на Пъзела!

Днес почитаме полицаите, отдали живота си на този случай.

Но искам да отдам особена почит,

на детективът, който се зае със случая от самото начало.

Който доказа с усилена работа и отдаденост,

че хората, които загинаха, не са умрели напразно.

Днес почитаме новопроизведения в дет. лейтенант -

Марк Хофман!

Благодаря, много ви благодаря.

Ако научих нещо, преминавайки през изминалите събития е,

че човешкият живот е свещен.

Научих, че всеки ден

трябва да обичаме и браним живота.

Справедливостта е гръбнакът на всяко

мирно общество.

И вярвам, че справедливостта бе въздадена.

„Пъзела открит мъртъв.“

„Знам кой си!“

Д-в Хофман, търсят ви от болницата. Става въпрос за агент Перес.

Благодаря.

Здравей, агент Перес.

И добре дошла в света, който изучаваш отдавна.

Чуй предупреждението ми, агент Перес!

Следващият ви ход е решаващ. Отвори вратата!

Какво е това?

Държа те.

Искрено съжалявам за агент Перес.

Тя каза твоето име, знаеш ли?

Последното, което каза бе „детектив Хофман“.

Защо го каза? Защо каза твоето име?

Не знам. - Не?

Как се измъкна от сградата? - Ами ти?

На носилка, с шибана дупка в трахеята.

А ти - две драскотини и история как си измъкнал ръката си. Пъзела не греши!

Пак ли развиваш теории? Защото Пъзела е мъртъв.

Не говоря за него. Говоря за теб и твоя мръсен отдел.

Отдела ми го няма. Всички са мъртви! Никой не оцеля.

Освен теб.

Преследваме Пъзела отначалото и аз го пипнах!

Така че ако нямаш какво друго да кажеш - разкарай се!

Прочети вестниците, аз спасих онова момиченце.

Съжалявам за агент Перес.

Не трябва ли да си почиваш?

Добре съм, Ериксън. - Не си, Питър.

Затова си под медицинско наблюдение.

Трябваше да умра в онзи капан.

Изобщо не трябваше да влизаш без подкрепление.

Искам да говоря с Джил Тък още веднъж.

Няма да работиш по случая, Питър.

Какво? - Прочети го.

Над 12 трупа са открити там. Два са на полицаи.

Пъзела е мъртъв! Колко живота спасих?

Тъй като изложи на опасност себе си и другите, си отстранен.

По чие нареждане? - Мое.

Съжалявам, Питър, приключи.

Боже мой!

Какво е това?

Не мърдай. - Какво си ми направила?

Нищо не съм сторила. - Пъзела.

Знаех си, че ще се случи с мен. Това е негова работа.

Не е Пъзела.

Мъртъв е. Не гледате ли телевизия?

Който и да е, ни наблюдава.

Уверява се, че следваме правилата. - Какви са те?

Не бих го сторил, освен ако не искаш главата ти да хвръкне.

Откъде знаеш? - Защото имам очи.

Един общ щифт задейства таймера.

Не искаш да го задействаш, преди да знаеш как работи, нали?

Престани да ме плашиш, човече.

Здравейте и добре дошли.

По рождение имате преимущества над мнозина.

Но тъй като нямате морал, използвахте егоистично привилегиите

само за себе си и за сметка на останалите.

Днес, този начин на егоистично мислене ще бъде подложен на изпитание.

Днес 5-мата ще станете едно цяло, с общата кауза да оцелеете.

Свързани сте с кабел, минаващ през нашийниците ви.

Може да се опъне толкова силно, че да бъдете обезглавени.

Единственият начин да махнете нашийниците,

са ключовете в стъклените кутии пред вас.

Независимо кой от вас ще стигне до ключа,

таймерът ще започне да отброява 60 секунди за всички ви.

Докато се чудите как да постъпите,

инстинктът за самосъхранение ще ви съветва едно.

Но аз ви умолявам да направите обратното.

Нека играта започне!

Някой трябва да умре.

Не! Не слушайте инстинкта си.

Не тръгвайте към ключовете. - Луда ли си?

А как да оцелеем? - Може би е тест за издръжливост.

Трябва да побързаме. Таймерът е свързан с бурканите.

Не каза нищо за тях. Може да са уловка. - Това са нео-бомби.

Самоделни, вероятно Ц-4. - Откъде знаеш, по дяволите?

Тя е пожарен инспектор. Виждала е всякакви откачени боклуци.

Откъде ме познаваш?

Човече, тя те попита нещо. Откъде я познаваш?

Откъде я познаваш? Отговори ми.

Нека да запазим спокойствие и може би ще го разгадаем.

Всички сме тук по някаква причина. Свързани сме, както се каза на записа.

Какво си направила? - Първо ти.

Той каза, че всички сме родени с привилегии, нали?

Значи всички сме богати.

Аз не. - Нито пък аз.

Добър опит, Нанси Дрю! - Тогава за какво става въпрос?

Нещо не е наред с привилегиите, които имаме по рождение,

но не става въпрос за пари. - Какво премълчаваш?

Знаеш за нея. Какво знаеш за останалите?

Ще ми отговориш ли, мамка му?

Спокойно! - Спокоен съм, мамка му.

Това е игра. Схвана ли?

Колкото по-малко знаеш за мен, толкова по-добре.

Повече от очевидно е, как си прецакал

"очарователното" си съществувание, нали?

Майната ти!

Пак си си играл с кибрита, нали? - Майната ви, на вас и плана.

Предлагам да продължим, освен ако не искате

да ви разкъсат бомбите.

Какво правиш? - Предвидливост.

Офисът на агент Страм. - Аз съм детектив Хофман,

агент Страм там ли е?

Не, но мога да ви свържа с агент Ериксън - главният следовател.

Ако обичате.

Свързахте се със секретаря на агент Ериксън, моля оставете съобщение.

Обажда се детектив Хофман.

Трябва да говоря с детектив Страм, но не мога да се свържа с него.

Бихте ли ми се обадил, ще ви бъда признателен.

„Ериксън“

Ето те.

„Местна жена брутално убита при семеен скандал“

„Детектив погребва сестра си“

Сестра!

„Сестра на детектив, убита от приятеля си“

„Пъзела отново в действие: Сет Бакстър открит мъртъв“

Питър!