The Saboteurs (Kampen om tungtvannet)

Не се притеснявайте.

Те са доста добре подготвени.

Битка за тежката вода.

Противовъздушна артилерия!

Дръжте се!

Пригответе се! - Добре!

Пазете се, момчета! Пригответе се да скачате, ако ни уцелят!

Всичко ли е готово? - Да.

Опасността е отминала, всичко е спокойно.

Генерал-фелдмаршал съгласил се с мен относно политика свързана с професори,

и беше много откровен. Не съм разчитал на това.

Не ти ли се стори, че прилича на мой стар приятел Ервин?

Само че по-тромав, и по-голям.

Има нещо такова. Но освен другите имаше други странни хора.

Да, те сега са къде-къде по-интересни и по-опасни от преди.

Май си казал, че Шрьодингер е в Лондон?

Да, близко до Лондон.

Но нали помниш какво си им обещавал?

Какво съм им обещал? - Че Лондон ще загине.

Създаването на бомба това е отделна тема.

Кой знае дали тя ще се осъществи.

А какво ще стане ако те принудят да направиш бомбата?

Трябва да преодолеем тези трудности.

Важното е, че за първи път в живота мога да правя това, което искам.

И това ми харесва.

Мястото на скачане.

Номер едно, готов ли си? - Да, сър!

Номер три? - Да, сър.

Номер три? - Да, сър.

Номер четири, номер пет? - Да, сър!

Номер шест? - Да, сър!

Номер едно, давай!

Номер две, давай.

Не се бави, давай!

Къде сме? - Не знам.

Чуйте, събираме оставащи контейнери, докато не са затрупани със сняг.

После тръгваме на изток.

Първият, който намери хижата ще получи вода.

Силна буря и снеговалеж. И през дена времето става все по-лошо.

От "Петлите" все още няма новини? - Няма, от вчера.

Заради бурята не могат да се свържат.

Благодаря ви.

Пилотите се притесняват, че ги свалиха прекалено далеч на север.

Трябваше да ги свалят ето тук.

А вместо това, те са тук.

Какво е разстоянието? - 37-38 километра.

Колко време ще отнеме? - При силен снеговалеж около един ден.

Няма никого отвън.

Какво правиш тук? - Ловувам.

Самичък? - Да.

Как се казваш? - Какво?

Как се казваш? - Йенс Кристиансен.

За какво са ти 3000?

Това е за брат ми. Нося му ги в Увдал.

Ти си от Национално Единение? - Какво?

Чул си го. Член си на "Н.Е."?

Да. Тоест, не.

Кои сте вие?

Да, аз съм член. - На "Н.Е."?

Ти си член на "Н.Е."? - Отговаряй.

Не, а вие сте от съпротивата?

Това е добре. От съпротивата сте, нали?

Да живее Норвегия.

Мога да го застрелям.

Не, не тук. Не бива стопанинът като се върне да види гора от кокали.

Мога да го застрелям навсякъде.

И какво ще правим?

Къде сме? - В какъв смисъл?

По карта къде сме?

Далеч ли сме от Бьондерсферден? - Да.

Искаш ли да живееш? Тогава ни покажи пътя.

Спрете!

Спрете. Ръцете горе.

Йенс, Айнар.

Добре, стойте спокойно.

Никакви проблеми. - Тежко ли е, Хаукелид?

Добре изглеждате. - Привет, Кнут. Най-накрая.

Радвам се да те видя. - И аз.

Той е съвсем добре.

Ако ще кажеш нещо на някой, ще ти откъсна езика.

На никого няма да кажа нищо. - А в противен случай,

това ще се окаже последното ти действие.

Тук имаш храна за една седмица.

Три дни никой да не те вижда.

Тръгвай.

Ще му откъснеш езика? - Ами да, нали така казват?

Поне сега сме в един отбор. Под мое ръководство.

И нашата цел е да взривим завода по производство на тежката вода.

Хаугланд все още отговаря за връзката.

Изпращаме Скинарланд в планината с радиото. Повече нищо няма да знае.

А ние ще намерим пътя.

Те се срещнаха и са готови да тръгват.

Засега всичко върви доста сполучливо. Може ли?

Какво? - Нищо.

Хайде, кажете, какво има?

Вие се усмихвате.

Това и преди се случваше.

Не знаех, че можете да пеете. - Много не знаете за мен.

Капитан Джули Смит, ръководител на норвежки операции.

Освен нея в семейството имаше още пет деца, но всички са момчета.

Беше най-добрата в средното училище. Попадна на първа страница на вестника.

Най-вероятно това преди не се случваше.

Но преди мен там бяха и други хора.

Но все пак впечатлява.

Простете ми, ако проявих безчувствие към вас.

Кога? - Когато говорих за съпруга ви.

Не знаех, че е безследно изчезнал.

Много са такива.

Да кажа истина, ние често се карахме. И аз се радвах, когато го привикаха.

Мислих, че раздялата ще заздрави чувствата ни, и такива работи.

Раздялата беше толкова дълга...

Сигурно се разучих да тъгувам за него.

Сигурно... Сигурно това звучи ужасно?

Не, аз те разбирам.

Директор Хенриксен.

Завод за тежката вода. Веморк.

Всичко е под контрол? - Да.

Наложи ни се да се спрем заради онази малка диверсия.

Но сега производството върви в пълен обем.

Благодаря. Благодарни сме ви за съдействието.

Това е в интересите на компанията. - Да.

Довиждане. - Майор Декер...

Арестували сте тук няколко човека, когато разбрахте,

че англичаните искат да направят диверсия в завода.

Нели е време да ги освободите?

Не.

В случай, че преосмислите, единият от тях се казва Ролф Даниелсен.

А Брун? Знаете ли къде е той?

Не. - В Англия, Хенриксен. В Англия.

Не ви ли си струва, че заслужава внимание онзи факт,

че случките с тежката вода спряха, след като той изчезна.

И вече нищо не се случва.

Успех, директор Хенриксен.

И така, двама пазачи на моста и караул на самата територия, 10-12 немци.

На покрива има оръдия. Колко точно човека, не знаем.

Прожектори има тук и тук. Осветяват по-голямата част.

И как да влезем там? - От изтока, ето тук.