Moonlighting

СЪДРУЖНИЦИ ПО НЕВОЛЯ

Не искам да живея така. Не мога да продължавам...

2x03 "Пари проговарят - Мади потегля"

Лейди, лейди, лейди. Намали малко.

Сърдиш ли ми се? - Защо мислиш така?

Усетих някакъв гняв още в асансьора

а ти каза на другите, че имам хепатит.

Не знам какво ме прихвана. - Всичко е наред.

Съгласен съм да ползвам стълбите, ако не си ядосана.

Можехме да сключим сделката.

Виждаш ли? Усещам гняв в тона ти.

Можехме да поемем охраната на всички магазини Чикен Ликин.

И обвиняваш мен? - Г-н Ликин би ял от ръката ми.

Не бих се съгласил с това. - Трябва да молиш за милост.

Аз просто зададох един прост въпрос. - Прост въпрос?

Не си ли се питала какво правят с очите, човките и краката?

Не го прави, не скачай.

Добре, не сме изпуснали шоуто.

Този колан...

Този колан...

е от италианска кожа и струва 100 $.

Обичам този колан.

Тази риза...

е копринена и струва 500 $.

Знаете ли колко гъсеници са въртели задниците си,

за да се направи тази риза?

Аз ще падна.

Ще умра.

Ще стане страшна каша.

Дали някой от тези хора ще хареса ризата?

Какво вдигаш ръка? Няма да влезеш в ризата.

Много си дебел.

Човекът в зелено.

Този човек е гледал много предавания, които не са в програмата.

Познавам този човек. - Това е добре.

И аз съм твой приятел. Не съм решил да сложа край на всичко.

Полицай, познавам този мъж. Мога ли да помогна с нещо?

Да тръгваме.

Какво трябва да кажа? - Все едно какво.

Просто го накарайте да говори и го успокойте.

Психиатърът ни ще пристигне след пет минути.

Почакайте. Почакайте.

Не мога да го направя. - За какво говориш?

Не мога да го направя. - Чакай, чакай.

Стегни се. Ще се справиш чудесно.

Не мога да говоря с някой, който ще скочи ако кажа нещо грешно.

За какво говориш?

Няма начин да накараш този тип да се почувства по-зле.

И няма да кажеш нищо погрешно.

Ти никога не казваш нищо погрешно. Това е моя задача.

Ще се справиш прекрасно.

Така ли? - Излизай навън, шампионке.

И каквото и да правиш, не си сваляй ризата.

Чарлз.

Здравей, Чарлз.

На мен ли говорите?

Не ме ли помниш?

Мади.

Мади Хейс? - Точно така, Мади.

О, боже, Мади Хейс.

Какво правиш тук?

А ти какво правиш тук, Чарлз?

О, ще ти кажа, Мад.

Всичко е отвратително. Започнах да пия до забрава.

Започнах да пуша. Три пакета на ден.

И миналата нощ се разкашлях и повърнах върху себе си

и тогава осъзнах, е искам да умра.

Имам предвид, че се опитвам да се самоубия.

Но пушенето и пиенето ще отнемат години.

Така че дойдох рано и нямаше никой.

И излязох тук.

Мислех, че ще е лесно

като да се гмурнеш от лодка.

Може би трябва да използвам пиене и пушене.

Знам през какво преминаваш.

Не, не знаеш. - Знам.

Не, не знаеш.

Аз...

Аз съм разорен. Повече от разорен.

Разбит.

Не знам как да бъда разорен, Мади.

На някои хора им отива.

Но аз? Хората едва ме толерираха, когато бях богат.

Сега няма и да говорят с мен. Мразя това.

Не съм способен да се справя с бедността, Мади.

Знам какво ти е, Чарлз, наистина.

И аз съм разорена.

Счетоводителят ми избяга с милиони. Милиони.

Една сутрин се събудих и... нищо.

Мади, и ти ли беше клиент на Рон Сойер?

И ти ли?

Кой да предположи, че дребният червей е подъл дребен червей?

Не и аз.

Е, почти е време за обяд.

Скоро тротоарите ще се напълнят.

Чарлз! - Защо крещиш?

Да не искаш да се самоубия?

Съжалявам. Но нима не разбираш?

Не виждаш ли? - Какво?

Това е прекрасна възможност за теб.

Така ли? - Да! Абсолютно.

Може би ти се струва, че е краят на света.

Но, Чарлз, аз съм живо доказателство, че това е шансът ти за нов живот.

Не искам нов живот. Искам си стария живот

или никакъв.

Не вярвам в това. Изобщо не вярвам.

Чарлз, когото познавах, беше различен.

Той ценеше важните неща в живота.

А не само това, което е скъпо и може да се купи.

Той живееше пълноценно...

независимо дали си на плажа в Кан

или играеш монопол в дъждовен ден, а една манекенка ти носеше чипс.

Чарлз, не! Моля те, спри! Помисли за минута!

Наистина ли беше толкова щастлив, когато беше богат?

Наистина ли беше толкова щастлив?

Всъщност, да.

Добре, тогава скачай.

Много трогателно.

Особено ми хареса частта с чипса.

Момичето убеждава страхотно, нали?

Казах ти, че не мога да го направя. Няма ли го още този тъп психиатър?

Няма да дойде. Страх го е от високо.

Птичето от Алкатраз се раздвижи. - Съжалявам, Чарлз.

Почакайте, той тръгва към прозореца.

Кажи ми още нещо за Чарлз, когото познаваше.

Той можеше да оцелява.

Като мен. Хайде.

Някой ден ти и аз, Чарли, ще намерим боклука Сойер.

За какво говориш? Аз знам къде е.

Така ли? - Да, построи казино с парите ни.

Някъде в Буенос Айрес.

Буенос Айрес?

Чарлз.

Успокой се, става ли?

Буенос Айрес, сигурен ли си? - Какво значение има?

Буенос Айрес. Сойер, мъжът, който ми взе парите, е в Буенос Айрес.

Буенос Айрес не е ли близо до Буенос ночес?

Къде е Буенос Айрес? - Не знам. Къде го остави?

Той каза, че Сойер е построил казино с парите ми.

Трябва да е тежко да го чуеш.

Няма смисъл да мислиш за лошото. И какво каза, че ще правим?

Отивам там долу, Дейвид. - Къде долу?

В Буенос Айрес. То е долу, нали? - Може и да е отгоре.

Където и да е, отивам.

Мога ли да попитам защо? - Разбира се.

Защо? - Защото така.

Мади... - Дейвид.

Изпитваш нормална емоционална реакция

към мъж, който е използвал парите ти. - Човекът открадна парите ми.

Нещо, което ти принадлежи. - Все още ми принадлежи.

Прецени какво ще стане... - Ще го намеря...

...но това не е разумно. - След това ще го убия.

Но, хей, сама си решаваш.

Искам следващия полет до Буенос Айрес.

Набирай бавно.

Нека ти влея малко разум. - Ще бъде за първи път.

Къде отиваш? - Да си прибера онова, което е мое.

Било е. Отишло си е, разбираш ли? Отпиши го и това е.

Благодаря. - Казвам ти истината.

Не е ли достатъчно, че тоя тип те е извозил?

И сега ще отидеш там, за да може и да ти се изсмее?

Няма да ми се изсмее. - Напротив, ще го направи.

Няма да се изсмее. - Ще реве от смях!

Махни се от пътя ми. - Кажи ми нещо.

Какво ще стане като стигнеш там?

Няма да водя този разговор. Просто ще се приближиш до него...

и ще кажеш "Как я караш? Дай си ми парите."

Това, което е направил, е незаконно.

Затова е заминал за Южна Америка. Да не би във Вегас да няма казина?

Няма да си върнеш парите.

Ти не разбираш. Трябва да погледна този човек в очите

и да го накарам да разбере какво ми е сторил.

Направил го е, не е ли достатъчно? - Не. Искам да ме погледне в очите

и да ми каже, че никога няма да видя парите си.

Тогава те чака прекрасно пътуване, защото точно това ще се случи.

Чуй ме, аз съм твой приятел.

Стига мечта. - Аз ли мечтая?

Бъдещето ти е тук, не в Буенос Айрес. Съдбата ти е тук.

Адисън, мразя това, че не знам откъде ще се появи следващия клиент

и дали следващото телефонно обаждане няма да е гневно искане

да платим някоя сметка.

Мразя да треперя за чековата си книжка всяка седмица.

Мразя това, че се замислям преди да ползвам кредитната си карта.

Мразя да пазарувам на промоция

и мразя да видя нещо на някоя витрина и да помисля

"Някой ден" вместо "Днес." Мразя това. И това мразя.

Нещата навсякъде са сложни, хлапе. - Не навсякъде, хлапе.

Мади, не отивай. - Отивам.

Не отивай. - Отивам.

Не отивай. - Довиждане.

Добре. Тръгвай.

Не ми пука.

Благодаря. - Има ли някакъв начин

някога да ми простиш?

Да ти простя?

Това е най-унизителния момент в живота ми.

Ти не знаеш това, как би могла...

но от всички, за които съм работил,

ти си тази, която уважавах най-много.

Наистина ли? - Искаш ли да чуеш още нещо?