Harry and the Hendersons

Оцеляват най-силните, синко.

Законът на гората, нали?

Разбира се, новата пушка ти дава малко предимство.

Татко, чуваш ли...

Бъди съвсем тих.

Обяд!

Аз го убих!

Така е.

Виж колко е голям.

Няма начин да ям мъртъв заек.

Нали каза, че си тръгваме.

Няма ли край?

Запали огъня, Нан. - Потегляме. Преди обяда.

Нали щяхме да се приберем по светло и да хапнем по пътя?

Хайде, Нан, трябва да го сготвим. Това е първият улов на Ърни.

Да, първата ми кръв.

Надявам се, че се гордееш със себе си.

Виж, ще го препарирам.

Ти си касапин, Ърни.

Я стига, Сара! Беше въпрос на оцеляване.

ХАРИ И СЕМЕЙСТВО ХЕНДЕРСЪН

Не се чувствам добре.

Спри, татко, ще повръща. - Ърнест.

Отовори прозореца, малко въздух ще ни се отрази добре.

От рибата е. Ърни, затвори хладилната чанта.

Защо бъркаш при рибата?

Търся си бейзболната ръкавица.

Татко. - Да.

Може ли да получа истински бейзболни шпайкове...

...като се върнем? - Дадено.

Супер. Ще ги пробвам върху Франки МакДауъл.

Не, няма. - Слушай майка си, Ърн.

Но той ме настъпи два пъти!

Това е друго. В такъв случай можеш. - Джордж.

Не разбираш тези неща. Просто разумен бейзбол.

Хей. Само пази рисунките ми отзад.

И не настъпвай пъстървата.

Цветята също. Още са живи. - И цветята на мама.

Нан, не ти ли хареса живота в дивата природа?

"Дива" ли, Джордж?

Единственото диво беше,

когато генератора угасна насред театралната постановка.

Моля те, намали!

Знам този път като дланта си.

А аз знам, че Сиатъл няма да избяга.

Искаш ли си слънчевите очила?

Не, добре ми е, скъпа.

Мамо, Ърни пак си играе с пищова.

Дори не го пипай.

Това е пушка, момичета.

Щом се стреля с нея, е пищов.

Вижте онази сърна! Видя лин я, Сара?

Не, не можах. Все така става.

Татко. - Да.

Може би има шанс ти да застреляш нещо.

Ърни, не му давай такива идеи! Няма да понесе две препарирани животни.

Донесох ли този път пушката си?

Кажи! Не.

Добре, ще го запомним като първото ни екскурзионно летуване,

когато Ърни е убил нещо, а ти неси.

Господи!

Боже мой!

Помислих, че блъснах човек!

Всички ли сте добре? - Деца?

Сара, добре ли си? - Да.

Джордж, какво е?

Не знам. Видях го за миг, но...

Трябва да е мечка.

Може ли да е горила?

Не мисля, че стават толкова големи тук,

Според мен трябва просто да се махнем.

Ами ако е живо? А ако го боли?

Ако е живо, едва ли е в добро настроение.

Няма как да е живо! Ти го размаза.

По бронята сигурно има черва и очи.

Престани, Ърни.

Не можем да го оставим на пътя, да страда.

Готино. Погледни!

Всички да стоят в колата.

Мамка му!

Караш класическа кола, опитваш се да я пазиш, а някакво тъпо животно...

Не трябва ли да извикаме рейнджър?

Засега не.

Взел си я.

Не ти ли трябва подкрепление? - Не.

Стой в колата.

Точно за това я взех. За защита.

Не беше нужно да лъжеш.

Застреляй го!

Мъртво е. - Нищо, стреляй!

Нанси!

Какво? - Мисля, че трябва да видиш!

Татко.

Да?

Ами ако е той?

Кой? - "Голямата стъпка".

"Голямата стъпка"?

Мамка му! Съжалявам, татко.

Няма нищо.

И аз търсех точните думи.

Много вони!

Джордж, какво е?

Сигурно е онова създание...

..."Голямата стъпка".

Не знам какво друго може да е.

Сериозно нещо е, Нанси.

Голямо откритие.

Обзалагам се, че някой музей ще го иска.

Трябва да го закараме вкъщи.

Ърни, ти и сестра ти свалете багажа от покрива на колата и го приберете отзад.

Добре, татко.

И й кажи, че ще трябва да ни помогне да го вдигнем!

Ей, Сара!

Дръпни го малко по-напред!

Чувствам се много виновна.

Ами ако е единственото по рода си?

Не съм искал да го блъсна.

Беше чист късмет.

Късмет?

Ами ако сме изтребили цял животински вид?

Единствено по рода си?

Може пък да струва нещо.

Как можа да го кажеш.

Въпросът е как ще погледнеш на нещата.

Живо е! - татко!

Видя ли онези огромни зъби? - Ърнест.

Дай ми пушката!

Джордж.

Какво ще правиш?

Внимавай! Заредена е.

Нали няма да излезеш навън?

Не можем да го оставим на пътя, нали?

Ами ако страда?

Извинявай.

Мъртво е!

Сигурен ли си?

Да.

Напълно сигурен?

Да, напълно!

Само че и преди беше сигурен.

Нанси, не съм лекар, но няма пулс,

не диша и е студено като ледена висулка.

Повярвай ми, каквото и да е, определено е мъртво!

Помощ!

Моля ви!

Помогнете!

Ърни, извикай майка си! Бързо!

Знаех си, че не си мъртъв!

Не, още не съм! - Не ти, той!

Помощ!

Джордж, какво...

Добре ли си? - Нанси, донеси ми пушката, бързо!

Само че... Как... Как...

Джордж!

Сара, не влизай тук!

Господи! Онази ужасна миризма!

Нанси, направи нещо!

Бъди внимателен.

Какво правиш?

Боже!

Блестящо. Да се махаме. Хайде, бързо!

Хайде, Сара. - Не!

Мамо, букетчето ми!

Не.

Орхидеята ми!

Яде букетчето за петнадесетия ми рожден ден!

Сара! - Онова, което си пазя от половин година!

Щях да го запазя...

...до края на живота си!

А ти го изяде! - Сара!

Не ме е грижа колко едър, грозен и миризлив си.

Не можеш просто да ядеш хорските букети!

Това е много лоша постъпка! Много лоша!

Чу ли ме? Въпреки, че си животно!

Не може да се държиш като такова в тази къща!

Да се махаме оттук!

Много го ядоса! - Млъквай.

Престанете и двамата!

Хайде, отива в трапезарията!

Страхотно, нямам думи!

Яде от саксията ми. Вижте, яде ми растенията! Не!

Изяжда моята Пасифлора.

Престани!

О, Боже!

О-о!

О, Боже!

Добре, стига толкова!

Джордж, не може ли да повикаме някого?

За какво ти е? - Знам какво правя.

О, Джордж!

Няма да стоя безучастно, докато някакво животно руши къщата ни!

Татко, не е животно!

Джордж?

Джордж?

Добре съм.

Качвайте се горе! Бързо! Бързо!

Какво прави?

Заравя яката от норки на баба ти.

Не ме гледай така!

Защо ме гледате така?