The Black Orchid

ЧЕРНАТА ОРХИДЕЯ

Убийци!

С милосърдието си, Господ даде на Тони последен шанс.

Слава Богу, Тони не изпусна този шанс.

Той умря разкайвайки се. Така ние помогнахме на Тони.

Но можем да му помогнем и повече,

като помолим Господ да доведе при нас

неговата жена и синът му.

Независимо от това какво е правил Тони,

без значение каква е била причината за убийството му,

ние не можем да го съдим.

Няма да забравя денят,

в който Тони стоеше тук, пред мен,

с Роуз...

Бог да ви благослови.

...прощавам всичките му грехове...

...в името на Божественото правосъдие и за назидание на този свят...

Не съжаляваш ли, че стана така?

Как мога да съжалявам, когато мечтата ми се сбъдна?

И аз ли съм в тази мечта?

Ти я превърна в реалност. И дори повече.

Тони, нали няма да живеем в тази стая прекалено дълго?

Много скоро ще имаме цяла къща. Не мога да чакам.

Представям си я. От покрива до мазето всичко ще е ново и красиво.

И в нея трябва да има много стаи, и отделен гараж, и...

Роуз. - Да?

Може би ще се наложи да изчакаме.

Никой не е карал Тони да стане такъв, какъвто беше.

Всеки мъж избира собствения си път.

Най-лошото в тази трагедията е,

че той забърка и двама невинни, когато тръгна по пътя надолу.

За Роуз Бианко, нейният син,

и за Тони, нека се помолим.

О, Господи, създател и спасител на всички вярващи,

чуй нашите молитви и ни дай своята безкрайна любов...

Роуз, пак си работила извънредно, нали?

Взех си работа за вкъщи. - Но все пак, за един час

изкарваш някакви пари. Бог знае колко са ти нужни.

Застрахователите трябва да ти платят.

Няма значение как е умрял,

компанията е длъжна да осребри полицата

и да изплати парите.

Цяла нощ ли ще работиш? Роуз, вземи тези неща и ела у нас.

Ще поседим и ще поговорим, вместо да си седиш сама вкъщи.

Ти имаш две дъщери, зет и мъж.

Това не пречи ли? - В петък вечер играят карти.

Ще дойде и Франк Валенте.

Познаваш ли Франк Валенте? Вдовецът?

Бедният Франк. Остана сам с детето си, с Мери.

Тя скоро ще се омъжи и ще се премести при мъжа си.

Бъдещият й съпруг има бизнес в Атлантик сити и тя ще отиде там.

Бедният Франк ще остане сам.

Също като теб.

Знаеш ли какво мисля? Че те харесва. - Кой?

Франк, вдовецът. Миналата седмица попита:

"Онази вдовица, която живее наблизо, дали си има някого?"

Не му ли каза, че съм в траур?

Той знае. Постоянно те вижда в черни дрехи.

Знаеш ли какво каза? Че му приличаш на черна орхидея.

Джулия! - Довечера ще дойде да играе карти.

Ела, Роуз. Бъди у нас, когато дойде. - Спри да си фантазираш!

Кажи му да си намери някоя, чиито мъж не е убит и сина й не е в интернат.

Кажи му да си намери някоя, на която й е останало поне късче сърце.

Той ще дойде в 20:00 ч.

Добре, татко, имаш пет купи. - Аз имам четири.

Осем.

Моля те, Франк. Спри да се шегуваш и играй.

Добре, Пол, нека играем сериозно. Хенри се разсърди.

На сватбата ти трябва да имаш

безразличното изражение на баща ти. - Франк, моля те!

Три кари. Изглежда доста добре. - А на теб, татко, шест пики.

Аз съм пас. Кой е?

Туз пика. - Хей, вижте!

Съжалявам, Хенри. Дама пика.

Играй!

Да, дама пика. Тя идва само при теб.

Но ние играем на купи. - Току-що взе тази карта.

Вижте, това е пиката, която взех.

Роуз! Ела при нас.

Този път аз ще се смея, приятелю. - Добре, повече няма да играем.

Татко, смехът ти донесе късмет. - Особено когато имаш неговите карти.

Предпочита да седи в мрака, вместо да дойде при мен.

Вдовицата ли? - Искаш да помогнеш на тази персона,

целият квартал се опитва да бъде добър с нея,

а тя дори не се усмихва. Държи се все едно тя е убила съпруга си.

Джулия, млъкни!

Всички виждаха как се измъчва с този мъж, забъркал се с онези.

Всички я съжаляват. Но, не. Тя стана много потайна.

Джулия, върви си в стаята!

Хапнах с удоволствие. Беше много вкусно.

Имам странен вкус в устата. Може би е от рибата.

Мисля да се разходя навън и да подъвча мента.

Чакай, ще ти донеса... - Няма нужда. Знам къде расте.

На двора. - Знам, но...

Нека върви щом иска. - Татко, не мисли за това.

На това осветление може да си развалите очите.

Аз съм Франк. Приятел на семейство Галос.

Имам мента. Искате ли?

Работя. - На това осветление?

Така е по-добре. Исках да работя в мазето, но там лампата изгоря.

Радвам се, че съм ви компания докато работите.

Когато братовчедка ми беше в траур не говори с никого повече от година.

Мисля, че я беше страх да не видят облекчение на лицето й.

Това ли виждате на лицето ми?

Какво има? - Не искам да слушам обиди.

Исках само да си взема мента. - Тогава взимайте и си вървете.

Приберете се и си се смейте. - Вие чухте ли ме да се смея?

Добре, тръгвам. Не се притеснявайте.

Тръгвам.

Цветята ви изглеждат като истински. - Мислех, че сте си тръгнали.

Казахте, че не възразявате против моята компания.

Това го казахте вие. - Добре, просто беше казано.

Защо се сърдите?

Какъв е проблемът? Страх ви е да не се засмеете ли?

Виж, взех 35, 40... Днес спечелих 72 цента.

Голяма печалба... - Добре, добре.

Утре ще играем ли на петанк? - Ако не е много горещо.

Франк, ще ми направиш ли една услуга? - Каква?

Разстроена съм, че тя не дойде, но мисля, че няма да откаже вечеря.

Ще й занесеш ли това?

Добре.

А вие така ли ще стоите и ще ме наблюдавате? Прибирайте се. До утре.

Вие ли сте? Едва не получих сърдечен пристъп.

Извинете. Аз само позвъних.

Всички лоши неща в живота ми се случват,

когато се звънне нощем на вратата. Какво искате?

Нищо. Джулия ме помоли да ви донеса вечеря.

Хубаво местенце. - Какво правите тук?

Едва ви познавам. - Разбира се.

И вместо да затоплим отношенията, вие крещите.

Защо ме безпокоите? - Защото ми харесвате.

Хей, още ли правите цветя? - Да. А сега си вървете.

Знаете ли, това е смешно. - Кое е смешно?

Че правите цветя през нощта. Дори Бог не прави цветя нощем.

За да изкарат пари, хората правят много неща, които Бог не прави.

Вижте това колко е красиво. Оранжево. Хубаво е.

Знаете ли, Мери, ще го взема. Единственото ми дете се омъжва.

Да, Джулия ми каза. - Така ли?

Уших си смокинг, за да я заведа до олтара.

Въпреки че най-вероятно повече няма да го облека.

Но трябва да изглеждам като мъж, който има смокинг в гардероба си.

А още повече, че и молците имат голямо уважение към смокингите.

Знаете ли, в моя град, в Италия,

мъжете, които се смеят като вас, винаги имат дузина деца.

Така ли? За съжаление, след като се роди Мери, жена ми се разболя.

Права сте, трябваше да имам повече деца. Или поне едно момченце.

Домът трябва да бъде шумен, от неговото търчане.

Аз имам момче. - Така ли?

В поправителен дом е. - В поправителен дом?

Често ли го виждате? - Всяка неделя.

Пътувам до там с автобус. - Не изглежда толкова зле.

Четири пъти бяга.

Казаха, че при следващото бягство ще го изпратят в истински затвор.

А сега ви моля да си вървите.

Знаете ли, неделята е прекрасно време за разходка с автобус.

Може ли тази неделя да дойда с вас?

Искате да дойдете на онова място? - Много бих се радвал.

Защо? - Просто ми се иска.

Искате да видите колко съм грозна, когато плача?

О, я стига! Сълзите могат да загрозят някого, но не и вас.

Бих искал да дойда с вас, ако ми позволите.

Не мога да ви разбера. Какво искате от мен?

В колко тръгва автобуса?

Мисля, че е в 11:00 ч. Но никога не тръгва на време.

Добре, ще се видим на спирката. Тя е на 13-а улица, нали?

Добре, ще бъда там в 10:30 ч. - Не съм ви казала "да".

Ще бъда там в 10:30 ч. - Не съм казала "да"!

В някой прекрасен ден ще си повредите гърлото с тези крясъци.

Благодаря за цветето.

Сега мисля да си тръгвам.

Не, не се тревожете, знам къде е изходът.

Татко, лъснах ги преди да тръгнем за църквата.

Пейките са на тясно и се спъвам. Знаеш ли, пробвах всички пейки.

Грях е да се критикува църквата. - Какво общо има църквата?

Ругая тези, които са правили пейките.

Ела да закусим. Хайде. - Добре, добре.

Това помага ли на храносмилането?

Кое? - Шапката ти.

О, татко, бях толкова гладна, когато се прибрахме,

и така ме завъртя, че съвсем забравих за нея.

Каква шапка... - Престани!

Татко, хайде, яж.

Скъпа, не съм гладен. А и трябва да тръгвам.

Къде? Нобъл сега ще дойде.

Щяхме да се разходим с новата му кола. Забрави ли?

Някой друг път. - От Италия е.

Бъдещият ти съпруг е толкова съвременен,

че купува кола от старата родина. - Къде отиваш?

Навън. - Къде навън?

Просто навън. - Татко...

Мери, нали знаеш вдовицата, която е съседка на Галос? Роуз Бианко?

Синът й е в поправителен дом.

Е, та тя ме покани да отида с нея, с автобуса, за да го посетим.

Всъщност аз я помолих за това.

Защо, татко?

Защо ли? Защото тя е много привлекателна жена и ми харесва.

Жената на гангстера? - Мери си приказките, Мери!

Стига, това изражение не ти отива.

Какво да е изражението ми, когато чувам,

че баща ми излиза с такава жена? - Какво толкова?