Prvních 200 řádků.
Б А Р И Я
Мамка му, колко е бърз!
А моят харесва ли ти?
Пиетро, ела насам!
На теб говоря, ела насам!
Какво искате?
Иди и ми купи цигари,
за износ и без филтър.
Ама аз сега си играя!
Изплювам се на земята...
ако се върнеш, преди да е изсъхнало, ще ти дам 2 лири.
Бягай, Пиетро, плюнката съхне бързо!
Бягай, Пиетро!
Бягай, Пиетро!
Бягай, Пиетро! Давай!
Давай, бягай!
Побързай, Пепино!
Айде, побързай!
Щом мир е нужен на света,
ще чуе наший глас -
що казва цял един народ:
Дуче! Дуче! Дуче!
Пепино Торенова...
защо не пееш?
Отговаряй! Да не си си глътнал езика?
ИУзвади си учебника!
Къде си сложил учебника и тетрадките? Отговаряй!
Къде ти е учебника? Отговаряй, на теб говоря!
Казвай истината, Пепино! Къде ти е учебника?
"Крабът" го изяде!
- Говори италиански - Козата го изяде.
A, козата значи?
Значи наистина искаш да ме изкараш глупачка? Наказан си!
Тихо там, започваме.
Единствено и множествено число...
- Ученикът. - Учениците.
- Прасе. - Прасета.
- Кон. - Коне.
- Леля. - Лели.
- Брат. - Братя.
- Облак. - Облаци.
- Тетрадка. - Тетрадки.
- Катерица. - Катерици.
Сънят на Софонисба...
Хайде, Кaртало, изтълкувай съня ми!
Каква болка в гъза.
Вагабонти.
Не съм от любимците на кралицата,
но кралицата ще ме приеме.
В името на Гурзил, бога на битките...
в името на боговете ...
освети желязото ми!
- Абе ти чуваш ли се к'во говориш?! - Желязото ми, меча ми!
Той иска да благословят меча му! Да не би да си сляп, бе?
Сега ще ви кажа и аз нещо.
Млъквайте, невежества такива! Диваци! - Стига вече.
Нека този неграмотен идиот да си покаже лицето.
Това беше Чико Торенова. - Не е истина.
Давай, Чико.
- Кой е? - Чико от Багериа.
Ето те и теб. Е, браво, Чико. Мозък на пиле...и зъби от стомана!
Какво мислиш?
- Другата беше по-млада. - Ще ти струва минимум 3 лири.
3? И ще нахраниш децата ми?
Обади ми се! У нас ще има храна за всички.
Айде! На работа!
Денят привършва. Движение.
Побързайте.
Хайде. На работа.
Виж ги тези двамата! Движение. - Загубеняк.
Десет, недей да забравяш.
- Нино, какво ти каза? Нищо, нищо. - Побързай, че закъсняваме.
Колко маслини открадна днес? - Какви маслини?
Поздравления, Дон Джасинто.
Седем и три - десет!
Махай се.
Вижте я тази воняща свиня!
Кой е свиня, а? - Достатъчно.
Не искам неприятности в моята къща!
Повече с теб няма да се видим! Изчезвай веднага!
Осем и две, десет!
Девет и половина.
Тази е пълна до половината. - Съжалявам, Дон Джасинто!
- Чий син е този? - На Чико Торенова.
За съжаление, договорът си е договор.
Трябва кошниците да са десет.
- Нино! - Оставете го! Оставете го!
Той е още дете! Лайнари такив...
Допреди час...
Исках...
да ви кажа нещо, което не знаете.
Мисли си, че е остроумен. - Добър е.
Бих дал...
живота си за вас.
- Какви ги вършите? - Какво безочие!
Допреди час...
Наритайте му задника!
Оставете ме да си спечеля за хляба! Не са ми написали те песента! Аз я пея!
Чико, книгите са в съблекалнята. Прибери ги внимателно, моля те.
Книги, а?
И се смееш? - Кой, аз ли?
Шекспир и Манцони. Точно така.
Защо арестуваха братовчед ти? - Да, тате. Защо?
Като се приберем в къщи, ще си поговорим за това.
- Нали знаеш, че утре трябва да ставаш рано? - Да, знам.
И знаеш ли за колко време ще ме няма? - Месец, или два..
Защо? Страх ли те е? - Не.
Пази се, синко! И ще слушаш всичко, което ти казва чичо ти Мину, нали?
Да!
Чао, мамо!
Чао, Нино! - Чао, Пепино! Пази се!
Всъщност, не бяхме се договорили точно така.
Най-първо няма да мога да добавя повече сирене и сол.
С три коня и четири кучета, ще издържим някой и друг месец.
Добре, Чико. Ще е достатъчно да сме щастливи.
- Значи, поемаш си хляба, Пепино! - Така казва и тате.
Айде, на добър път!
И учи всеки път!
- Добър ден! Добър ден! - Добър ден, Дон Карло!
Добър ден, Дон Карло!
Кой е на ред?
- Вие, Дон Карло! - Много мило!
- Един килограм месо за барбекю. - От къде да бъде, Дон Карло?
От врата, благодаря.
Ще ми дадеш ли обрезките за котката ми?
Мамо... - Да?
- Mамо, ти си луда! - Не ми пука, даже и да бях.
Но съседите ни не трябва да знаят,... че от седмици няма какво да ядем.
И ако умрем от глад? - Няма значение!
За мъртвите не злословят. Запомни го, дъще!
- Как си, Тануца? - Благодаря на Господа, не се оплаквам!
Виждаш ли онези три върха там?
Под тях е заровено съкровището. - Истинско съкровище ли?
Древните са казали, че ако хвърлиш камък и уцелиш и трите последователно,...
под тях ще се отвори пещера, пълна с жълтици.
Оттогава са минали хиляди години, и какво ли не са опитвали!
Трудно е! - Затова и никой никога не е успял.
- Значи това си е една чиста глупост! - Кой знае, Пепино...
Докато камъкът не докосне и трите, не можеш да твърдиш, че не е истина.
Айде, опитай пак!
Мамка му, тези наистина изядоха учебника!
Колко е прекрасна тази наденица!
Хубава наденица! Толкова прясна.
Колко прекрасна е тази наденица!
Половин литър.
Хубава наденица!
Хубава наденица!
Само свинска, само от свинско е...
колко е хубава тази наденица!
Виж я.
Колко е хубава! Само свинска...
Вижте колко е хубава тази наденица!
Разкарайте го от тук!
Само от свинско. Купи я. Цялата.
Животни!
- Къде го водят? - В затвора.
Просто цялата свиня е в една наденица!
- Пепино, налей 3/4, и го дай на жена ми. - Добре, остави ми го!
Ей, какво искаш?
- Я върви и си губи времето някъде другаде! - Не се страхувай!
- Перфектно. - Какво е перфектно?
Направи и на мен един четворен с картофи.
Един с картофи...
И колко дълго ще ядеш това с картофите, а?
Ако бях аз... досега да бяха останали само трохи от него!
Направи един осморен с картофи!
Сега ще те извика да го изядеш!
Ето те и теб.
Значи четворен? - Да, четворен.
Единичен...
двоен...
троен и четворен.
Вземи най-малкия.
А сега нека видим, дали ще удържиш на думата си!
Гълтай.
- Значи ще го давиш, а! - Млъкни!
Яж! Дъвчи, копеле!
Сега ще ги изядеш един по един, или ще ти отрежа главата!
Отивай вкъщи. - Не те е срам.
Изяж го.
Те са още деца, трябва им време!
Срамота. - Вземай ги и да бягаме!
Учителю, колко време ще продължи тази досада? - Тишина, или ще ви отстраня!
Още малко търпение!
Ако се движите, никога няма да го завърша! Колко да ви го повтарям?
Ако трябва да ми кажете нещо, кажете го и спирайте повече.
Кой ме накара да го направя? Господи, прости ми!
Ренато, сигурни ли сме, че така е добре?
Падре Непола, не съм дошъл тук да ви шпионирам. - Трябва да го завърша.
Трябва да е реалистично, разбирам...
но сигурен ли си, че апостолите и ангелите трябва да са с лицата на тези четиримата непрокопсаници?
- Е, щом е такава работата, си тръгваме!
Връщайте се по местата. - Изкара ни непрокопсаници!
Безсрамие. - Исусе Христе...
Колко дълго?
Браво, Пепино!
Пепино, още ли да я намалям?
- Знаеш ли я на Рудолфо Валентино? - Не, господине.
Прави я както можеш. - Лоши обноски, малкият!
- Ай! - Сега пък какво съм ти направил?
No comments yet. Be the first to leave one.