Boss Level

ШЕФСКО НИВО

Рой

Господин - Добро Утро

НАТИСНЕТЕ СТАРТ ПРИГОТВЕТЕ си ПУКАНКИТЕ и ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

ОПИТ 139

Събуждане. Събуждане. Внимавай!

Обувки, дънки ... навеждане, тениска.

От ляво. Поемам това.

Блок, удар. Промяна на нож.

Хвани, обърни.

Добре. Някой иска ли кафенце?

Можете да си представите как се става всеки ден

с това копеле - господин Добро Утро,

който иска да ме прасне с мачетето?

Сериозно ли?

Вече не му е забавно.

Мъртвец си!

След като шокът изчезна, разбрах какво по дяволите се случва

след почти 140 пъти, и започва да ми писва.

А аз исках да спре.

Но знаех, че няма.

Знаете какво казват хората: Мога да го направя със затворени очи!

И си помисляте, че звучат като задници. Но ...

както и да е.

Гледайте!

Съжалявам, Мачете, Рамбо нещо те обърка с мен.

Всеки път когато гледам какво се случва в апартамента и си мисля:

"По дяволите, затова ли го наех?"

А собственикът е такава готина гад,

че едва ли някога, ще получа депозита си обратно.

Не винаги е било така.

Преди наистина бях щастлив. Бях ...

Имах жена, която обичах, но сега тотално съм изпушил.

О, по дяволите! Трябва да скачам.

Не нацелих този камион точно 22-а пъти преди това.

Знаете ли какво е да паднеш на улицата от прозореца на 4-ия етаж?

Адски премазващо боли.

Човекът на този Додж крещи така, сякаш го изнасилват всеки път.

Крадат ми колата! - Да, добро утро!

Още куп гадинки се опитваха да ме убият от този миниван.

Ще ни измъкнеш ли от трафика? - Не ме учи да карам.

Не те уча. - Шофьор е Есмералда с кака Пам.

Нямах си шибана на идея дали това им бяха имената,

тъй като нямаше време да спра за поздрав.

След автобуса е малко по-екстремно и мога да кажа ...

Чакай малко, стигнах ли вече до автобуса?

Не ...

Какво за Бога?

Боже ...!

Не се тревожете за мен.

ОПИТ 079

Тази простотия се случва всеки ден.

На времето се оплаквах как всеки ден изглежда еднакъв.

След това дойде 9 май

и оттогава всеки ден е един и същ.

Събуждам се - все с писък, все със същия шибаняк с мачетето,

всеки път еднакво ... с малки отклонения.

Мамичката ти ... мръсна.

Само едно нещо никога не се променяше.

Че си умирах,

всеки изминал ден.

Аз умирах.

С едно малко уточнение.

Всъщност, нямах си на идея защо искат да ме убият,

но може би съм си го заслужил.

Вече познавате Пам!

Погрижи се за мен цели 14 пъти, преди да удължа времето.

ОПИТ 069

Този ангелски - задник е Гуан Джин.

Как ли съм разбрал името й?

Аз съм Гуан Ин!

И Гуан Ин направи това.

Името й означава "Богиня на милостта."

Много иронично, нали?

ОПИТ 088

Наричам това малко нахално копеленце - Кабум.

Как си - красавецо? - Какво правиш, бе - дребосък?

О, не харесвам този език.

Дадох им прякори: Пам, Усмивката,

Германските близнаци, Рой № 2.

Представяте ли си задник, който изглежда точно като мен?

ОПИТ 104

Понякога ги убивам,

но това няма значение.

Винаги ме намират и в крайна сметка ме повалят.

Аз съм Гуан Ин!

И Гуан Ин направи това.

Не знам как е възможно и защо продължавам да повтарям същия ден.

Никога нямаше време, за да разбера.

Това е тотална лудост, откак си отворя очите.

ОПИТ 048

В ПРОГРЕС

Джема, единствената жена, която някога съм обичал

и единственият човек, който знае отговорите, които търся.

Здравейте? - Търся д-р Джема Уелс!

Кой е?

Нейният мъ ... а ... приятелят й Рой.

А ... капитан Рой Пулвър, Делта Форс - мърди.

Кой сте вие?

Полковник Клайв Вентор. - Шефът на Джема ли?

До скоро. - Тя там ли е?

Не, за съжаление тя не е тук. - Знаете ли кога ще се върне?

Ще трябва да зададете този въпрос на необратимата космическа сила.

Тя е мъртва. - Какво?

Не обичам да нося лоши новини,

но мис Уелс се подхлъзна и си счупи врата нощес.

Инцидента е станал в лабораторията,

работила е извънредно и сигурно е била невнимателна.

Не.

Мога ли да попитам къде се намирате?

Едно ... - Две ...

Не беше случаен шибан инцидент.

ТРИ ! - >

Защо е мъртва? Кой я уби?

Никога не съм продължавал достатъчно напред, за да разбера.

Добре, докъде стигнахме? Да, до автобуса.

ОПИТ 140 В ПРОГРЕС ... В ПРОГРЕС

Кучка!

Изглежда доста надъхан. - Скъпа, имаме си каубой.

Предполагам, че ще започна да го възприемам на сериозно.

Какво, по дяволите?

Мамка му!

О, да ти го начукам!

Не ... мисля че си го заслужиха.

Здрасти, Рой. - Здрасти, Джейк.

Изглеждаш така, сякаш са те изкопали от гроба. Какво стана?

Станах на криво. Добре съм, Джейк.

За сега, все още. Би ли ми дал бутилка - Мъдър Демон?

Знаеш ли какво, Джейк? Я дай две бутилчици с коктейлче.

Две! Исусе Христе!

Идват да ти изядат черния дроб, но не за дълго.

Шегичка, бре.

Не-анонимни алкохолици, така ли?

Трябва да се живее за мига, Джейк? - Защото за утре никой не гарантира.

Запиши си го, човече. За шибания дроб!

Този човек е на отписване.

Как може да пиеш толкова?

Как може да не пиеш? - Знаеш ли?

Много експерти по сигурността, мен имайте предвид, а аз съм един от тях.

Мислим, че следващия 11 септември ще бъде срещу нашите дестилерии.

Процента на алкохолиците у нас, ще е около 38, трябва ли да се самозатрият.

Този се казва, Дейв.

Дейв е специалист по сигурността в частна компания

и няма значение какво ще му кажа, а как мога да се напия така,

затова започва да говори простотии.

Знам какво ще повтори дума по дума.

Знам точно какво се случва веднага щом влязох.

В 11:05, ще влезе тази добре позната китайска фехтовачка.

Била е световна шампионка.

По дяволите! Фенг Мацката.

Знаеш ли, че е един от най-известните - китайски майстори на мечове?

12 пъти световна шампионка.

Казах ли ти за нея? - Сто пъти.

Така ли? Не си спомням.

Аз, да. - Педро, подготви масата за Сифу Фенг.

Здравейте. Моля седнете.

Сифу Фенг е причината, поради която трябваше да стигна до бара.

Щом пристигна в 11 часа, тя заема последното свободно място в бара.

По дяволите. Погледна ме.

Бил ли си някога с мацка? - Моля?

Бил ли си някога с мацка? - Хвърлям понякога въдицата, ясно?

Мисля, че имаш по-голям шанс да те шибне пенис по главата, Джейк!

Така че около обяд ...

Добре де. От това, което предстои, се чувствам малко кофти ...

но просто ми харесва начина, по който се изтърсва. Съжалявам.

Май трябваше да го предупредя, но просто е толкова смешно,

а не се смея много тези дни.

Номерът с трудовата контузия - Педро, никой няма да ти повярва!

В 12:20 Дейв най-накрая отива на работа.

Молете се, талибаните да не почнат да удрят световните запаси от алкохол.

Но първо той прави тази показателна насмешка.

Наистина се надявам.

Това е прекалено. - Седни, Дейв.

Моля? - Искам да ти разкажа една история.

Добре, днес съм бомбандиран. Малък обрат във военната история.

Започнах да говоря за това как съм умрял, когато се наквасих.

Стрелял ли е някой в лицето ти, Дейв?

Мен са ме стреляли в лицето.

Интересното нещо ми се случи точно преди да умра.

Мина доста време оттогава.

Куршумът беше 45 Ай СиПи.

Шибна ме ето тук - чистичко.

Влезна и се загнезди вътре.

И си спомням, че в устата ми имаше един такъв вкус на пържола.

Да, като много много хубави ребърца.

И след миг, докато бях още жив,

си казвам: "По дяволите,

това беше езикът ми, явно куршумът го изпече."

Точно това почувствах. Моя език.

Би ли повярвал? Като шибана 5 звездна вечеря.

Тази история е истинска, Дейв.

Това беше добро, друже.

Не се ли нуждаеш от почивка?

Разбирам.

Точно в 12:47 ...

Ще стигна до това след секунда.

малко преди това наистина се наслаждавах на алкохола,

и се чувствах шибано добре.

След като стигнех до този бар,

можех да пия, докато ме намерят.