Beauty and the Beast (La Belle et la Bête)

Филмът на Жан Кокто "Красавицата и звярът"

е реставриран по инициатива на Националния аудеовизуален център

и Компанията за телевизия на Люксембург

ЖАН МАРЕ

и ЖОЗЕТ ДЕЙ

във филма на ЖАН КОКТО

КРАСАВИЦАТА И ЗВЯРЪТ

Сценарист и режисьор ЖАН КОКТО

По приказката на Мадам Льопрес дьо Бомон

Участват още МИЛА ПАРЕЛИ

НАН ЖЕРМОН

МИШЕЛ ОКЛЕР РАУЛ МАРКО

и МАРСЕЛ АНДРЕ

Музика ЖОРЖ ОРИК

Оператор АНРИ АЛЕКАН

Камера! - Снимам.

"Красавицата и звярът". Първо действие.

Спрете! Момент.

Децата вярват във всичко, което им се разказва,

и в нищо не се съмняват.

Те вярват, че откъсването на една роза

може да донесе беди в едно семейство.

Вярват, че дланите на звяра започват да димят, когато убива

и той изпитва срам от девойката, живееща при него.

Вярват в хиляди други съвсем наивни неща.

Малко от тази наивност очаквам сега и от вас.

И за да донесе на всички ни щастие,

нека да произнеса истински

трите вълшебни думи "Сезам, отвори се!" от детството:

Имало едно време... Жан Кокто

Ох, пак тази! - Познаваш я, за нищо не я бива!

Лошо!

Хитруваш. - Как така?

Не стъпвай върху линията!

Роклята ми!

Какво ти става? - Изстреляха стрела в стаята!

Негодници! Щяхте да ни извадите очите!

Бел добре ли е? - Стига с тази Бел!

Тя ли е по-важна?!

Щяхте да убиете Кабриол!

Ето ги!

Бел, измий пода! Закъсняваме за херцогинята!

Убийци! - Сестрите ми са откачалки!

А вие - напивате се и тичате след момичета.

Нямаш ли пари, переш и лъскаш тенджери.

Те се мислят за принцеси, а са станали за смях.

Отвърни му! - Как ли пък не!

О, красавиците! Колко са хубави. - По-бързо, ще пропуснем концерта!

Прелестни! Божествени! Блестящи!

Жалки лакейчета!

Не е за вярване!

Да спите ли ви плащат?

Не съм виждала подобно нещо.

Тези носилки...

Тези носилки са ужасно мръсни!

Лакейчета!

По-бързо!

Хайде, потегляме! - Не минавай под стълбата!

Едва се влачите! Пиян ли сте?

Вижте го този пияница! Отрепка! - Голтак! За нищо не го бива!

Пияни са!

Хайде, хайде! Хей, лакейчета!

Дяволът ви пръска и ви покрива с кал!

Бел, не сте създадена за слугиня!

Дори паркетът жадува да се оглеждате в него!

А вие се съсипвате от работа, слугувате на сестрите си!

Ако бурята не беше отнесла корабите на баща ми,

и аз щях да се забавлявам!

Разорени сме, Авенан, нямам изход! - А сестрите ви защо не работят?

Те са красиви. Ръцете им са бели.

Бел, вие сте най-красивата!

Вижте ръцете си! - Недейте, Авенан!

Вървете си, имам работа!

Обичам ви!

Омъжете се за мен.

Не, да не говорим за това! Излишно е.

Не ме харесвате? - Не е така, Авенан.

Тогава?

Няма да се омъжа, ще живея с баща си.

Ще ви спася от този глупав живот.

Оставете ме! - Долу лапите!

Ще ти разбия мутрата! - Недей, той ми предложи брак.

Какво му отговори? - Сестра ти не ме иска.

Браво, Бел! Няма да позволя да се омъжиш.

Да не си стъпил повече тук, негоднико! Изчезвай!

Авенан, вие сте луд!

Влезте, господа. Искам да сте тук, когато съобщя голямата новина.

Баща ми!

Не бива да научи.

Дъщерите ми имат светски задължения.

Нямам търпение да ги изчакам. Езикът ме сърби.

Ела до мен, Бел!

Людовик, приближи се!

И ти, Авенан. И ти не си излишен.

Господата ви прощават грешките.

А прокурорът прекратява делото срещу мен.

Ще бъдем богати. Един мой кораб вече е в пристанището.

Авенан е знаел!

Затова е поискал ръката на Бел. - Не за първи път иска ръката ми.

Значи ще ме напуснеш? - Никога няма да те напусна.

Казаха, че херцогинята не приема, а от дома й се чуваше музика.

Поздравления, татко. Обираме плодовете от грешките ви.

Каните гости, докато дъщерите ви са подложени на унижение.

Момичета! - Херцогинята изглежда почтена.

Умирам от срам! - Ела, Аделаид!

Нека пият за нашето нещастие.

Татко, татенце! - Същински дяволи!

Знам как да ги утеша. Утре сутринта ще се заема с нашите сделки.

Те ще се омъжат за граф и принц. Господа!

Донеси ни рокли от брокат! - Бижута, ветрила и щраусови пера.

Нека всички умрат от завист.

Маймунка, искам маймунка! - Папагал!

А на теб, Бел, какво да донеса?

Една роза, която тук не расте.

Ако довечера не се издължа, чака ме арест и затвор.

Лихварят схвана бързо. Аз му обясних.

Ето го!

Сумата е твърде голяма. - Един от корабите им е вече тук.

Ще ви се издължа, щом баща ми се върне.

Знаете закона. Ако не платите, ще поискам сумата от баща ви.

Ако и той няма пари, ще взема мебелите.

Подпиши, какво рискуваш?

Какво да сторя, господине?

От последния ми кораб не остана нищо.

Пристанищните кредитори са по-непреклонни от градските.

Заведете дело.

Нямам пари дори за хотел. - Тогава си вървете.

Ще се изгубя в гората посред нощ! - На идване сте я прекосили нощем.

На лунна светлина, а сега е мъгливо, ще се изгубя!

Ами изгубете се! - Странен човек сте вие!

Лека нощ.

Лек път!

Никой ли няма тук?

Има ли някой?

Има ли хора?

Хей!

Е, драги господине!

Крадете от розите ми.

Крадете розите ми... Любимите ми цветя.

Нямате късмет...

Можехте да ми вземете всичко друго, но не и розите.

Кражбата ще бъде наказана със смърт.

Ваша светлост, не предполагах, че ще засегна някого.

Дъщеря ми ме помоли за една роза... - Не ме наричайте Ваша светлост.

Аз съм Звяр. Не обичам комплиментите.

Не се опитвайте да разберете.

Имате четвърт час, за да се подготвите да умрете.

Ваша Светлост... - Пак ли.

Звярът ви нарежда да мълчите. Откраднахте розите ми и ще умрете.

Освен ако... Освен ако една от дъщерите ви...

Колко дъщери имате? - Три.

Освен ако една от дъщерите ви склони да заеме мястото ви.

Но... - Не разсъждавайте, вървете!

Възползвайте се от шанса си.

Ако дъщерите ви откажат да умрат вместо вас,

след три дни ще се върнете. Закълнете се!

Кълна се. Но как ще открия пътя? Ще се изгубя в гората.

В конюшнята ми ще намерите бял кон.

Нарича се Великолепния. Достатъчно е да му прошепнете:

"Води ме по пътя, Великолепни! Води ме, води ме, води ме!"

Той ще ви заведе у вас и ще ви върне обратно в замъка,

ако дъщерите ви се боят да го яхнат вместо вас. Вървете!

Не знам дали пътуването беше кратко или безкрайно.

Великолепният е в конюшнята ни.

Това е всичко.

Бел, вземи розата. Тя ми струва твърде скъпо.

Ето какво става, когато глупачката поиска рози!

Ето докъде ни доведе гордостта й! - Прави се на скромна,

а сега дори не може да се разплаче.

Няма да умрете, татко. Аз съм виновна.

Аз ще отида. - Луда ли сте?

Ще отидем с Людовик и ще убием ужасния звяр.

Звярът е силен и огромен. Не можем да го победим.

Не се тревожи, Бел. Аз съм стар. Обещах и ще отида.

Няма да отидете, татко! Може да спечелите делото.

Как ще живеем? - Ще продадете мебелите.

Защо не отидеш ти, Фелиси? Много си жилава, няма да те изяде.

Жалко, че звярът не иска момчета!

Ще те излапа и ще умре отровен. - Успокойте се, деца!

Предпочитам звярът да ме изяде, отколкото да страдам за вас.

Няма да отидете при звяра! - Защо се бъркате?

Защото я харесвам.

В тази глупачка ли сте влюбен? Хубава двойка.

Авенан, зашлеви я! - Успокойте се...

Повторете това, което казахте! - Глупачка и глупак.

Той ме удари. - Негодници, мръсници!

Позволи си да удариш сестра ми? - Може и теб да зашлевя.

Измамник! Крадец!

Деца мои...

Людовик, той не е добре. - Да го пренесем в стаята му.

Той ме удари, Аделаид. - И нямаме пукната пара!

Звярът ще ги разкъса, а ние ще се омъжим за принцове.

"Води ме по пътя, Великолепни! Води ме, води ме, води ме!"

Красавице, аз съм вратата на вашата стая.

Аз съм огледалото ви, Красавице.

Огледайте се заради мен, а аз ще се огледам заради вас.

Къде отивате?

Красавице, не бива да ме гледате в очите.

Не се бойте. Няма да ме виждате.

Освен всяка вечер, в 7 часа,