The Saboteurs (Kampen om tungtvannet)

Скинарланд се занимава с радиовръзка, а Хаукелид и двамата от местни момчета

изпълняват нареждания.

Те ще сложат под палубата 8 килограма експлозив,

който трябва да направи дупка около един метър квадратен.

И така ферибот с целия си товар ще потъне в рамките на 5 минути.

Няма да успее да се върне до брега, преди да потъне.

Прекрасно. Още един взрив. И ще загинат още повече хора.

Това е война, и успехите се заплащат. - А какъв успех достигнахме? Наистина.

В операция "Новак" загубихме 41 човек, после направихме диверсия в завода,

а на немците им трябваха два месеца, за да възстановят всичко.

А после американци хвърлиха бомби. - Вярно е.

И сега...

...ние трябва да взривим... пътнически ферибот.

Голям успех. - Това е война, Джули. Ти ми го каза.

БИТКА ЗА ТЕЖКАТА ВОДА.

Ти с какво мислиш?

Алтернативен вариант - отново да взривим завода.

Става дума за 40-50 цивилни.

А от репресии ще загинат още повече.

Защо не можем да унищожим товара по друг начин?

Или когато го извадят от ферибота? Или в морето?

Повечето хора ще стигнат до брега. - При минусова температура?

Имат две спасителни лодки.

Ако не успеят, преди фериботът да потъне?

Значи ще плуват. - А който не може?

Деца, възрастни? С какво мислиш?

Това е война, Йомар.

Сега имаме шанс да се отървем от тежката вода веднъж и завинаги.

Ние нямаме избор. - Аз не мисля така.

Какво точно ние знаем за немците? Какъв прогрес имат те?

Ще се захвана с намиране на информацията.

Да, хайде.

С нетърпение чакаш концерт. Лиза? - Да.

Искаш да чуеш Бетовен? - Да.

Заповядай. - Благодаря.

Концертът е в събота. - Благодаря.

Концертът е в събота. - Да, благодаря ви.

Концертът е в събота. Вземете, моля.

Заповядайте.

Добър ден. Аз съм Елен Хенриксен. Организатор на концерта.

Арвид Фладмо. - Аз съм Клайв.

Надявам се пътешествието ви беше успешно.

Осем килограма в корпусите на двигателите.

Час - приблизително 45 минути след отплуването.

Петък - по-лош ден няма как да се измисли.

Фериботът се пълни до максимума.

Чу ли какво казах?

Аз не взимам решения.

Моля да ме извините.

Да, какво има?

Ние заминаваме.

Какво имате предвид?

Заводът се закрива, и Ролф няма къде да работи.

Предложили са му работа в Нутодон. Като механик.

И аз намерих там работа. На фабрика за изготвяне на чували.

А какво мисли Лиза за това? Тя иска ли да заминава?

Трябват ни пари. - Да, разбира се...

Извинявай.

Заминаваме в петък.

В петък ли? А концертът? - Не, ама...

Нали трябваше да отидем заедно!

Ще помисля, може би ще можем да останем за още два дни.

Лиза да може да отиде на концерта. - Да, това щеше да е прекрасно.

Извинявай.

Толкова глупаво се държа.

Благодаря ти.

Малко раничко.

Разузнавал ли си за петъка?

Имаш ли познати в завода, които могат да забавят тръгването?

Да. - Тогава нека организират всичко утре,

и ще отплува в неделя.

Извинете, сър. - Тронстад.

Имате ли минутка? - Да, с какво мога да помогна?

Какво точно известно на нас? Колко са напреднали с бомбата?

Има ли някаква нова информация, която да не знам?

Не мога да кажа нищо със сигурност.

Знаем, че Вернер Хайзенберг предал на Нилс Бор чертежи.

Известно време си мислихме, че му продаде бомбата

Но по-голяма е вероятността, че това беше реактор.

Ако има реактор, можем да направим плутоний,

ако има плутоний, можем да направим бомба.

Ние не знаем защо Хайзенберг му предаде чертежа.

За да ни предупреди, да заплаши, или да помогне.

Или за да направи впечатление. Точно затова трябва да потопим товара.

Защото не знаем.

Едно сигурно - Хайзенберг смята тежката вода за важна съставка

за своя проект на бомбата.

Страхуваме се. Такава е действителността.

Нещо не е наред с критичната маса.

Разчитахме на един тон уран.

От самото начало.

Размер на ядрото е около една десетхилядна от атома.

По-голямата част от атома е празно пространство.

Преди сблъсъка неутрони свободно се местят на няколко сантима.

Милиметра. - Няколко милиметра.

Дори в такъв плътен материал като уран.

Изброихме толкова много уран, че да създадем бомба беше невъзможно.

Какви бяха първоначални предположения?

Количества на уран с размер грахово зърно.

Но излиза, че неутрони се появяват и изчезват, без да се сблъскват.

с новото ядро. И ядрената реакция е невъзможна.

А когато взимаме по-голям брой урани, всеки неутрон си има ядро.

Тогава и започва ядрената реакция.

Да, всичко е вярно.

Не е вярно.

За да създадем бомбата, нужни са ни около десет килограма уран.

Десет килограма?

Излиза, че не сме преброили правилно? Как се получи това?

И брадичката напред!

Хайде.

Какво каза той? - Ще отидем с вас на концерт.

Това ще бъде най-прекрасният концерт в Рюкан.

И за билетите за ферибота в неделя плащам аз.

Ела при мен.

Ролф и Кнут ще те вземат довечера с кола.

Ще действате тримата. На брега има четирима охранителя.

На самия ферибот не трябва да ги има. Но понякога там нощува екипажът.

В четиристотни метра от кея има сал.

Да се стигне до него незабележимо не е никакъв проблем, но...

...движейки се от сала до ферибота, трябва да се внимава.

На този ферибот ще бъде мой комшия.

Ти искаше да го отложим, защото в петък има много хора.

Знам.

Не можеш да го предупредиш. - Но там ще е цялото семейство!

Няма значение. Разбираш ли какви последици ще има?

Някои, от тези, които ще пътуват, ще са твои познати.

Може би. - И ти не мислиш ли за това?

Наредено ми да не мисля.

Там ще има невинни хора. - И какво?

"И какво" ли?

Имаме нареждане и всичко отдавна е преброено.

В какъв смисъл преброено? - В такъв, че потопявайки ферибота,

ще спасим повече живота. - Толкова е лесно за теб?

Да, всичко е лесно.

Ами ако го предупредя?

Това не съм го чул.

Отиди на място и осъществи контакт с Англия.

Чакат те нови нареждания.

Ще се срещнем след два дни.

Чу ли какво ти казах?

Айнар? - Да.

Втори ред. - Благодаря.

Заповядайте. И на теб.

Благодаря ви. - Хайде, да вървим.

Неделя. 20 февруари 1944 година.

Благодаря ви за снощи. - Госпожо Хенриксен.