Inglourious Basterds

ГЛАВА ПЪРВА

Имало едно време...

в окупираната от нацистите Франция

Влезте вътре и затворете вратата.

Жюли, донеси ми вода да се измия

и после влез при сестрите си.

Готово, татко.

Благодаря ти, скъпа.

Сега влез при сестрите си.

Не тичай!

Тук ли живее Перие Лападит?

Аз съм Перие Лападит.

Много ми е приятно, мосю Лападит.

Аз съм полковник Ханс Ланда от СС.

С какво мога да ви помогна?

Надявах се да ме поканите в дома си,

за да поговорим.

Разбира се... Заповядайте.

Полковник Ланда, това е моето семейство.

Полковник Ланда от СС

на вашите услуги,

госпожице.

Слуховете за вашето семейство се оказаха напълно верни.

Всяка от дъщерите ви е по-красива от предишната.

Благодаря...

Моля,

седнете.

Сузан, донеси вино на полковника.

Не...

Благодаря много, но не искам вино, мосю Лападит.

След като отглеждате крави, сигурно имате мляко?

Да.

Тогава предпочитам мляко.

Разбира се.

Жюли, би ли затворила прозореца?

Благодаря.

И за семейството ви, и за кравите ви...

мога да ви кажа само "браво".

Благодаря.

Моля, седнете с мен.

Добре.

Мосю Лападит...

Предпочитам да проведем нашия разговор насаме.

Моите хора останаха навън.

Бихте ли помолили прекрасните дами също да излязат?

Прав сте...

Шарлот, изведи момичетата.

С полковника трябва да поговорим.

Мосю Лападит...

Съжалявам, но възможностите на моя френски се изчерпаха.

Не бих искал да продължа да говоря така неумело.

За сметка на това научих, че вие говорите английски.

Да.

Аз също говоря английски. Това е вашият дом,

но ви моля да проведем

остатъка от разговора на английски.

Разбира се.

Аз познавам вас и семейството ви,

но нямам представа дали вие знаете кой съм аз.

Чували ли сте за мен?

Да. - Това е добре.

Знаете ли с каква задача съм изпратен във Франция?

Да.

Кажете ми какво сте чули.

Чух...

че Фюрерът ви е изпратил тук, за да откриете евреите,

които се крият или се представят за французи.

Дори самият Фюрер не би дал по-точно определение.

Но целта на посещението ви,

колкото и приятно да е то, все още е загадка за мен.

Германците претърсиха дома ми за евреи преди цели 9 месеца.

Не откриха нищо.

Знам това.

Прочетох доклада за вашия район.

Но когато една структура смени управлението си,

винаги се получава известно дублиране на усилията.

Подобна загуба на време няма как да бъде избегната.

Имам само няколко въпроса към вас, мосю Лападит.

Ако ми отговорите,

моят отдел ще затвори завинаги досието на вашето семейство.

Така...

Преди окупацията в този район са живели 4 еврейски семейства.

Отглеждали са крави като вас.

Семействата Долерак, Ролан, Лавит...

и Драйфус.

Така ли е?

Доколкото знам,

това бяха всички еврейски семейства.

Господин полковник, ще ви преча ли, ако пуша лула?

Мосю Лападит,

това е вашият дом! Не се притеснявайте.

Според тези документи

всички евреи в района са били открити,

освен семейство Драйфус.

Преди около година те сякаш са изчезнали.

Което налага извода, че или са успели да избягат,

или някой все още ги укрива.

Знаете ли нещо за семейство Драйфус, мосю Лападит?

Само слухове. - Обичам слуховете!

Фактите могат да подведат човек,

а в слуховете винаги се крие нещо.

Е, мосю Лападит...

Какви са слуховете за сем. Драйфус?

Повтарям, това са само слухове,

но чухме, че семейство Драйфус са избягали в Испания.

Значи слуховете са, че са избягали?

Да.

Аз не познавам това семейство. Бихте ли ми припомнили

от колко души беше то и какви бяха имената им?

Бяха петима.

Бащата Жакоб.

Майката Мириам.

Нейният брат, Боб.

На колко години е Боб?

На 30-31.

Продължете.

И децата:

Амос...

и Шошана.

Възрастта на децата?

Амос беше на девет или десет.

Амос 9-10

А Шошана? - Шошана беше...

на 18 или 19. Не съм много сигурен.

Е, това е всичко.

Мога ли да помоля за още една чаша от прекрасното ви мляко?

Разбира се.

Мосю Лападит...

Знаете ли какъв прякор ми дадоха французите?

Тези неща не ме интересуват.

Но знаете как ме наричат?

Да, знам.

Какво знаете?

Че ви наричат Ловеца на евреи. - Именно.

Разбирам защо се колебаехте да го кажете.

Чух, че Хайдрих ненавижда прякора,

който са му дали в Прага.

Аз не разбирам защо се дразни, когато го наричат Палача.

Според мен е заслужил напълно подобен прякор.

Аз, от друга страна, обичам неофициалната си титла,

именно защото съм я заслужил.

Онова, което ме прави толкова успешен ловец на евреи, е,

че за разлика от повечето немски войници

аз мога да мисля като евреин,

а те мислят само като немци.

И по-точно като немски войници.

Ако трябва да оприличим германския народ с някое животно,

бих казал, че немецът има хищническия инстинкт на ястреба.

Докато, ако евреите имат нещо общо с някое животно,

то това със сигурност е плъхът.

Фюрерът и пропагандата на Гьобелс отдавна твърдят същото.

Но мненията ни се различават в едно -

аз не намирам, че това сравнение е обидно.

Помислете за момент в какъв свят живее плъхът.

В един доста враждебен свят.

Ако сега през вратата в къщата ви влезе плъх,

ще го посрещнете враждебно, нали?

Предполагам, че да.

Сторил ли е някой плъх нещо, с което да предизвика омразата ви?

Плъховете разнасят болести и хапят хората.

Плъховете са разнесли чумата, но това е било доста отдавна.

Болестите, които разнасят плъховете,

се разнасят и от катеричките.

Съгласен ли сте?

Но едва ли изпитвате към катеричките враждебността,

която изпитвате към плъховете? - Не.

Но и двете животни са гризачи.

Ако изключим опашките, те дори си приличат.

Интересна мисъл, полковник.

Но колкото и интересна да е мисълта,

тя не променя отношението ви към плъховете, нали?

Ако сега през вратата внезапно влезе плъх,

ще го посрещнете ли с чинийка от прекрасното си мляко?

Вероятно не.

Така и предполагах.

Вие не ги обичате.

Не знаете защо не ги обичате.

Знаете само, че са отвратителни.

По същия начин немският войник претърсва къща,

в която евентуално се крият евреи.

Къде търси ястребът?

Търси в плевника, на тавана, в зимника...

Търси там, където би се скрил той.

Но има толкова много места, където един ястреб не би се скрил.

Причината Фюрерът да ме откъсне от моите Австрийски Алпи

и да ме изпрати във Франция е, че аз се сещам за тези места.

Защото знам на какви низости е способен човекът,

когато забрави за достойнството си.

Може ли и аз да запаля лулата си?

Чувствайте се като у дома си.

Сега... Работата ми изисква

да въведа хората си в дома ви

и да проведем щателно претърсване,

преди да изключа семейството ви окончателно от моя списък.

И ако има някакви нередности... А такива ще има!

Имате ли да ми кажете нещо,

което да предотврати претърсването?

Помнете, че всяка информация,

която улеснява работата ми, няма да доведе до наказание.

Дори напротив! Ще бъде съответно наградена.