The Family Stone

Мередит на телефона. Казвам ти го за последен път.

Няма начин да стане. Коледа е,

ще дойда в понеделник.

Можем малко да удължим срока.

Намери Ханк. Вече трябва да е в града.

Кажи му за работата. Тя ще трябва да промени резервацията си.

Някой ми звъни. Не затваряй.

Мередит на телефона. Ще ти се обадя след малко, може ли?

Благодаря. - Пак заповядайте.

Това за Ейми ли е? Дайте червена.

Не трябва да забравяш, че всичко, което ти казах е за...

Оранжевата. - Да, сър.

Весела коледа.

СЕМЕЙСТВО СТОУН

Мамо! Весела коледа!

Момчета!

Момчета!

Имаше задръстване.

Патрик, намерих още една рецепта

за кейк тази сутрин. - Дано този път да е истинска.

Изпрати ли я на майка ми? - Не още.

Мамо, къде е Еверет? - Обеща ми, че ще дойде за вечеря.

Знаеш ли нещо за Бен? Не знаем кога пристига самолетът му.

Сигурно е излязъл още сутринта.

Скъпи! Ела тук!

Нося известните сладки на Мили!

Колко мило от нейна страна!

Благодаря.

Момчето ми! - Татко!

Патрик. - Здравей.

Весела коледа!

Извинявай.

Май си малко нервна. - Не съм.

Много ще те харесат. - Мразя я!

Ейми! - Какво?

Прояви щедрост на духа!

Така е. - Иначе ще загазиш.

Мислех, че никой не я е виждал. - Бях в Ню Йорк през октомври...

А твоят приятел ще дойде ли? Как му беше името?

Какво става с него?

Не говори за него. - Съжалявам.

Била си на вечеря с нея? - Тя е

тотална откачалка. Абсолютна ненормалница.

Заведе ме в отвратителен снобски ресторант.

Говори през цялото време. Искам да кажа...

Само почакай да водиш. - Какво?

Има ужасен навик да си дере гърлото.

Нещо като тик. Звучи така...

Все едно е глътнала кламери.

Направете път на гостите! - Сузана, скъпа!

Сузана! Здравей, скъпа.

Бабо! - Здравей.

Тези торби ми откъснаха ръцете. Здравей.

Цветята са прекрасни. - Къде е внучката ми?

Дядо! - Здравей, скъпа. Как си?

Еверет пристигна ли? - Не. Ейми точно

ни разказваше каква е Мередит.

Деряла си гърлото.

Сибил, защо я окуражаваш?

Ейми не харесва никого. - Партик.

Обичам те. - Отвратително!

Сестричке, ще вземеш голямата спалня нали?

Само за няколко дни. - Онази жена ще си дере гърлото.

Ще се напишкам от притеснение!

Пристигнаха!

Готова ли си?

В момента ни гледат.

След малко ще излязат да ни посрещнат.

Дръжте се всички!

Еверет. - Татко.

Здравей.

Казах ти. Не ти ли казах?!

Здравей. - Здравейте!

Как сте? Мередит, това е Тад.

Да. Тад.

Здравей, аз съм Мередит. Много съм слушала за теб.

А това е Патрик. - Здравей.

Приятно ми е. - Защо ми крещя така?

Помниш Ейми, нали? - Да, разбира се.

Весела коледа. - Помниш ме, нали? Аз съм майка ти.

Разбира се, че те помня.

Това е Сибил. Мамо, това е Мередит.

Здравейте. Имате чудесен дом.

Радвам се да се запознаем, скъпа.

Добре дошла и весела коледа!

Мамо, достатъчно.

Къде ще ни настаниш? - Здравей. Добре дошла.

Аз съм Сузана, а това е Елизабет.

Имаш хубави обувки.

Благодаря.

Нека да се снимаме, моля ви.

Семейна снимка!

Ела до майка си. - Патрик, застани там.

Ейми, хайде. - Искам да съм между тях.

Хайде, сгъстете се. - Къде е Бен?

Малко по-близо. Така е добре.

Защо толкова раздухваш въпроса? Има ли значение?

Да. Мисля, че има значение.

И не! Няма да спя с теб в леглото ти

в къщата на родителите ти! - Сибил ни настани тук.

Не мисля, че е правилно.

Няма да се чукате, така ли?

Добре го каза, мамо.

Знам, че ти е смешно, но - Не ми е смешно.

не искам нещата да се усложняват. - Отделни спални!

Еверет, толкова е глупаво. - На нея просто не й е удобно.

Дано да се чувства добре

като изкара Ейми от стаята й. - Какво?

Дано не затормозявам никого. - Затормозяваш мен.

Защо няма да спиш в стаята на Еверет?

Той ти е гадже нали? Скарахте ли се? - Елизабет.

Разбира се, че не. - Може ли да пробвам обувките ти?

Ейми, много съжалявам. Надявам се да не...

Мередит на телефона.

Сестра ми е.

Ще сме долу.

Ще те оставим на саме. Хайде, скъпа.

Елизабет, да вървим. Внимавай.

Ейми.

Мразят ме.

Да, държа се естествено!

Може ли да вляза? - Не ти е нужна покана, Мередит.

Не ми се сърди. - Не ти се сърдя.

Но не си мисли, че е възможно да те огрее.

Хей!

Защо си ги оставил тук?

Не искаш ли...

Това беше много отдавна.

Не ми е лесно.

Цялата тази среща с всички. - Знам.

Погледни.

Просто погледни.

Обичам те.

Бен! Мили боже! - Ейми!

Само почакай да я видиш! - Кого? Ела насам.

Мередит. - Никакви рисунки по къщата.

Без рисунки. Този път говоря сериозно.

Весела коледа! - Тази година ще е по-интересна.

Имаме си компания. - Разбрано.

Кое е това момиче?! - Бен!

Еверет е с вратовръзка. Погледнете! - Ще се кандидатирам за кмет.

Изглеждаш чудесно.

Така е. Искам да е запознаеш с Мередит.

Здравей. - Хей!

Здравей.

Какво му става? - Кой знае!

Май пак се е побъркал. - Здравей, мамче!

Нося ти прането. Голямо, тлъсто, коледно пране!

Здравей! - Къде е съпругът ти?

Какъв съпруг?

Съпругът ми ще дойде точно на Коледа.

Брато! Как си?

Драго ми е.

А къде е татко? - Избяга от цирка.

Отиде в друг цирк. - С по-малко клоуни.

Съжалявам.

Имаме лепило. - Не. Няма проблем.

Мисля, че имам друг чифт за тоалета ми.

Хубав цвят.

Извини ме.

Имаш ли нужда от помощ?

Не се отделяй от нас, хубава г-це.

Ще сме тук и ще те обсъждаме.

Помниш ли г-жа Лоуен? - Да.

От втори клас? - Да.

Онази учителка с огромните устни?

Точно тази! Това момиче ми напомня на нея.

Тотално си откачен. - Да.

Приятна е, нали? Невероятна е.

Благодаря, сър.

Не изглежда ли невероятна? - Да, така изглежда.

Еверет, къде я намери?

В Хонг Конг миналата пролет.

Тоест, запознахме се на полуострова, а не на острова

въпреки, че и двамата бяхме отседнали на о-в Хонг Конг.

Еверет беше в х-л " Гранд тенд", а аз бях в "Мадарин".

Запознахме се в лобито на х-л "Пенинсула".

Намира се точно на брега на река Калун.

Бях там за една международна кон конференция

и имахме съвещание в х-л "Пенинсула".

Точно прекосявах лобито и

видях Рейчъл Грам.

Кой? - С какво беше облечена?

Това е било преди 10, боже! Преди почти 16 години!

С Рейчъл точно говорихме и се появи Еверет. Не го познавах,

но Рейчъл го познаваше. Заедно са карали магистратура и

не сте бяхте виждали от колко? Поне 8 години.

Еверет се беше загубил. Помниш ли? - Какво?

Че се беше изгубил? - Сигурен съм, че съм се преструвал.

Щеше да наеме някаква лодка до... как се казваше онова място?

Гуантал. Остров Гуантал. - Точно така.

Беше решил, че трябва да посетиш това свято място.

Искаше да видиш някаква статуя на Буда и някакъв манастир.

Всъщност, там е една от най-големите

метални статуи на Буда в света. - Метален Буда?

Висока е колкото 3-етажна сграда. - Невероятно.

Можеш да се качиш върху това чудовище. Всъщност...

станах приятел с монасите. Направиха ми ритуал за късмет.

За какво?

Накапа си ризата.