Prvních 200 řádků.
The Eastern Spirit Subbing Squad представя:
Когато ти си тръгна, слънчевата светлина угасна!
Планинският вятър отнесе желанието ми да живея!
Когато падна ти, светът под мен се срина!
Да продължавам вече нямам сили!
Така ми липсва как заедно се хранехме,
как тихо притчи си разказвахме
и безсмъртния червен пламък в очите ти.
Ти помниш ли
как страхът като метеор се спускаше?
Ти помниш ли
като вълнички във водите как треперехме?
Аз все още помня
реките, които заедно пресичахме!
И все още помня
песните, които със сълзи в очите пеехме!
ЕЛИТНИ ВОЙСКИ
Епизод 1
Братле!
Първи командир, проверка!
Ма Къ Син. - Тук.
Сиу Юен Чан. - Тук.
Дзън Дзуо Сян. - Тук.
Ли Чън Бао. - Тук.
Сю Уън Цай. - Тук.
Дзън Фан Джун. - Тук.
Гао Шан.
Гао Шан. - Тук!
По-добре да умреш, правейки крачка напред,
отколкото да отстъпваш.
По-добре да умреш, правейки крачка напред,
отколкото да отстъпваш.
Наздраве! - Наздраве!
Покрий!
Задръж!
Братле!
Да!
1983, гара Джънян
Братле. Пак сънувах онзи кошмар.
А ти умря преди 4 години. Мама също си отиде.
Отново съм сирак. Нямам си никакво семейство.
Липсваш ми. Толкова много ми липсваш.
Вече не искам да пробивам дупки в мината.
Записах се за войник.
ГАРА ДЖЪНЯН
"ТАНКОВЕ - НАПРЕД!"
Какво искаш? Танк или мен?
Настъпвай! Танкове!
Вече не ме обичаш, нали?
За мен винаги си била като сестра. - Аз не искам да съм ти сестра.
Да се прибираме. Не ти е позволено да се запишеш.
Да се прибираме. Прибери се с мен!
Ху Ян. Съдбата ми е да бъда войник.
Сержант, полк 72 и яйце?
Ние там ли сме разпределени?
Настанете се, господа. Не се разхождайте наоколо.
Другарю, в нашия град това е нула, а не яйце.
Полк 720.
Нека ви осветля.
Военните наричат това дупка.
1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, дупка.
Като говориш с някого по радиото, той ще те разбере по-ясно.
Разбрахте ли ме? - Откъде знаеш всичко това?
Само ти ли знаеш как се брои?
Прасето си мисли, че е слон. - Какво казваш?
Какво каза, тъпоъгълнико?
Опитваш се да се сбиеш с мен ли? - Бий го, бий го!
Как смееш да ми държиш тон? Хората там се бият!
Стига! - Спрете!
Всички ли искат да бъдат изгонени?
Сядайте!
Продължавайте.
Бийте се. Продължете боя.
Вижте, трябва да приключите днес, иначе няма да ви мине.
Чие е това цвете?
Мое.
Хайде, завържи го. - Благодаря, началник.
Стига бой. Идете да се учите.
Как се казваш? - Лин Бей Хай.
От железопътните войски. - Ами ти?
Дзян Уей Син от Национална защита.
Можеш ли да рецитираш "Всички по света"?
Да. - Можеш ли по различни начини?
Помагайте си. Защитавайте се. Грижете се един за друг.
Всички революционери трябва да си помагат.
Водачите ни трябва да имат винаги… - Стига!
Това различният начин ли е? Само децата рецитират така.
Рецитирай, докато стоиш на ръце.
Рецитирай, докато стоиш на ръце!
Хайде, подай ръка.
Рецитирай, докато стоиш на ръце!
Рецитирай! - Помагайте си един за друг.
Всички революционери трябва да си помагат
и да се грижат за всеки един войник.
Умри за народа. - Войнико. Стани!
Трябва да мислим за интересите на хората.
Рецитирай, докато стоиш на ръце.
Не съм направил нищо лошо. Защо трябва да рецитирам?
Какво каза?
Казах, че не искам да рецитирам.
Защо се държиш така? Бунтуваш ли се?
Рецитирай, докато стоиш на ръце!
Скучно.
Скучно? - Мислиш, че е скучно, а?
Тогава да се позабавляваме.
Ако загубиш, ще скочиш от влака,
ще тичаш по линията, ще се върнеш на гарата
и ще се прибереш вкъщи с приятелката си.
Такива като теб не са добре дошли в армията.
Нали искаш да се забавляваш? Добре.
Участвам.
Никога няма да напусна армията.
Все едно, никога няма да спечелиш.
Хайде.
Да започваме. - Началник, хайде!
Хайде!
Хайде!
Хайде! Ще успееш!
Внимание!
Здравейте, комисар Лу.
Открадна ми униформата заради канадската борба, нали?
Сваляй я. - Комисар, кой е този?
Новият, Гао Лян.
Кажи да. - Да.
Сваляй я!
Ще го направя сам. Оставете ме на мира.
На земята.
Материята съществува само в този свят.
Началник, като свърших упражненията, кръвта ми се качи в главата
и започнах да чувам жужащи пчелички.
Сега мисля за нещастното си детство и трагично минало,
когато ми налитаха на бой.
Е, разделете се. - Началник,
знаех, че лъже. - Приберете раниците над главите си.
Сложете ги отгоре. - Кажи ми.
Как разбра за това? - Нахален тип. Просто блъфира.
Стойката му не е добра, якето и панталоните не си отиват.
Шапката и колана не са му по размер.
Той е проницателен. Може и да има талант за скаут.
Има проблем с речите и мисълта. Дразни, а е и тъп.
Предпочита да се крие в сенките.
С това искаш да ми кажеш,
че целта ти не е да си просто войник.
Дайте ми 2 години и ще бъда във военната школа.
72 месеца по-късно ще съм началник.
Прикрита атака?
Ядосаните гарвани кълват! Драконът размахва опашка!
Той го вижда. Невероятен си.
Пусни ме. Пусни ме!
Хапеш ли ме?
Махни си ръцете от мен! - Пусни ме!
Ще се предадеш ли? - Боли!
Какво става?
Началник. Не ми пипай лицето. Чуй ме.
Той е като лудо куче. Ранен е.
Е, можеш ли да си по-смел?
Ей, ти! Пусни ме. Да се бием.
Ще те изритам и ще паднеш от влака. Смееш да ми се опълчиш?
Той те предизвиква. Ще се биете ли?
Бий се с него, Гу И Йе. Натупай го.
Пречукай го. - Началник.
Искам да се бия, но няма.
Ако ни е враг, няма да се бия, защото вече ни е пленник.
Сега просто трябва да водим преговори.
Ако не ни се подчинява, ще го застреляме.
Защо си толкова бъбрив? Ако ще се биеш, кажи им да ме пуснат.
Ако ни е съюзник, ще се бия.
Той ме предизвиква. И ще приема. Това се нарича уважение.
По-добре да се стегнем и да хванем заложника.
Добави обидата към провиненията.
Днес ще ти покажа как се процедира с обидите.
Братле, добре ли си? - Нищо ми няма.
Чудесно! - Страхотно!
Чудесно! - Аплодисменти.
Братле, братле! Какво има?
Добре съм. - Какво ще правим, ако загубиш, а?
ГАРА ДЖАНМУ
Пристигнахме на гара Джанму. Моля да слезете от влака.
Бързо. Внимателно.
Къде отиваш?
Гао Лян.
Какво правиш?
Не мърдайте.
Сержант, трябва ми тоалетна. - Върви. Бързо.
Без да си миеш зъбите или лицето, ще го направиш в гарнизона.
10 минути почивка за всички, когато слезете.
Не се отдалечавайте. Не се отдалечавайте, момчета.
Стига приказки. - Госпожо, тоалетната ми трябва.
И аз искам да я използвам.
Откъде се взеха тези жени? - Търпение.
При нас няма нито една жена.
Вероятно са военни лекарки или свързочнички.
Пътуват с нашия влак.
Здравейте, другари.
Купета 3 и 4. - Достатъчно. Стига зяпане.
Ти пък откъде разбра? - Някой успя да се промъкне.
Една ни липсва?
Чия е тази раница?
Госпожо… Тя е на Дзян Нан Джън.
Къде е тя?
No comments yet. Be the first to leave one.