The Gambler (Le Joueur)

ЖЕРАР ФИЛИП

ЛИЗЕЛОТЕ ПУЛВЕР

И Г Р А Ч Ъ Т

По романа "Играчът на рулетка" на Фьодор М. Достоевски

Сценарий ЖАН ОРЕНШ, ФРАНСОА БОАЙЕ и ПИЕР БОСТ

С участието на ФРАНСОАЗ РОЗЕ

ЖАН ДАНЕ

ЖАН-МАКС

НАДИН АЛАРИ

САША ПИТОЕФ, СЮЗАН ДАНТЕС, ПОЛ ЕСЕР, ПИЕР ЖУРДАН

ЖУЛИЕН КАРЕТ

и БЕРНАР БЛИЕ

Оператор ЖАК НАТО

Музика РЕНЕ КЛЬОРЕК

Режисьор КЛОД ОТАН-ЛАРА

Какво става? - Нищо, нищо. Русинът бълнува.

Ще те убия!

Какво казва? - Много странно.

"Един дълъг нож...

между гърдите...

забивам...

бавно...

Край...

тя е мъртва." - Този ме плаши!

Трябва да го събудим. Господине!

Какво? Какво става?

Пристигаме ли вече? - Всъщност, господине,

току-що убихте една дама.

Сигурно я обичате, горкичката? - Така е, обичам я.

Мога да обичам когото си искам.

Това е добре. - И да го убия също.

Направил съм го чисто. Няма капка кръв.

За първи път ли отивате в Баден Баден?

Да. - Ходя там от 10 години.

Мястото било хубаво. - Да говорим сериозно, господине.

В Баден Баден не отиваш заради природата,

а за да играеш на рулетката.

И вие също, признайте.

Аз не играя, господине. Много съм беден.

Аз съм много беден и точно затова играя.

Отиди в хотел "Париж" и попитай за г-ца Полина Александровна.

Тя е доведена дъщеря на ген. граф Загорянски. Руснаци са.

Май няма да запомниш имената. - Напротив, тук е пълно с руси.

Генералът не бива да те види. За г-ца Полин.

Документи? - Не ги пипайте.

Я виж.

И, естествено, на руски.

Разбира се. - Хайде, превеждайте.

"Елате веднага в Баден, но не се срещайте с генерала,

преди да се видим. Полина."

Коя е Полина? - Това не ви засяга.

А кой е генералът? - Генерал граф Загорянски.

Загорянски? - Да. Хотел "Париж".

Възпитател съм на децата му. - Ще го повикаме.

Няма да се срещна с него. - Напротив. Наш гост сте.

Господи, каква страна!

Ще ми кажете ли какво съм направил?

Заплашвали сте публично с убийство. - Аз?

Във влака. - Това ли било?

Извикайте генерала. Веднага!

Няма ли телеграма от Москва? - Не, г-н генерал.

Странно.

Преди осем дни, тя почти свършваше.

Нещо ми убягва. - Наследството.

Нощес скъпата ми болна ми се яви на сън,

облечена във виолетово, както тапицират ковчезите.

Успокойте се. Сънуваш ли мъртъв, значи ще живее още 10 години.

10 години? Боже опази! Исках да кажа: "Господ да я пази!"

Добър вечер, татко. - Все още няма телеграма.

Алексей е глупак. Ще ме умори от тревоги.

В Москва е, за да телеграфира. Какво чака?

Няма какво да ни каже. - Винаги има какво да каже за болен,

който не е добре. Добър вечер, деца.

Супата хубава ли е? - Не особено, г-н генерал.

Най-сетне. - Отново не дойдохте с нас.

Няма ви никаква. - Значи сте забелязали?

Генерал граф Загорянски?

Телеграма ли? - Оставете ги!

Какво търсите, бомба ли? - Пистолет!

Защо ви е този пистолет, г-н учителю?

За учениците ми, когато не слушат.

При първа грешка с халосен патрон, при втора - с куршум.

Алексей Иванович! Младеж, на когото имах пълно доверие.

Кой ви позволи... Ген. граф Александър Загорянски.

Утре сутринта... Защо е арестуван? Какво сте направил?

Искал е да убие една жена. - Какво?

Искали сте да убиете жена? - В съня си.

Сън или не, вие убивате бедната ми леля,

като я оставяте самичка в Москва. Бях ви я поверил. Вие сте дезертьор.

Възпитател е при вас, така ли? - За нещастие, господине.

Кажете му, че е на умиране. Чухте ли?

Какво? - Че е на смъртно легло.

Поверил съм горките си дечица на този нещастник.

Г-н генерал, не съм дезертьор,

по-скоро, верен и тъжен куриер.

Дойдох, защото там вече с нищо не можех да помогна.

Вашата уважаема леля Антонина Василиевна

гасне бързо и отказва всякакви грижи.

Изгони лекарите и се довери на шарлатани, които я лекуват...

които я лекуват с прах от сено.

Като запарка ли? - Конско лекарство?

Точно така. Изпреварвам малко лошата новина,

ако вече не сте я получили. - Не, все още не.

Спомняте ли си вашата Зелма миналата година?

Зелма? Да. - Ето я там.

Онази жена, със стареца, облегнал се на рамото й,

това е г-ца Зелма, нали? - Не, г-жо баронесо,

това е г-ца Бланш дьо Коменж. - Видяхте ли?

Наистина е тази авантюристка.

И мъжът, с цветето на бутониерата, също го познавам.

Не ме карай да страдам, щото те обичам.

Не те е забравило моето многострадално сърце...

Скъпи генерале, доставете ми една голяма радост.

Радост? Хиляди! - Не, само едничка -

станете прав и обявите годежа ни.

Кажете им, че скоро графиня генералша Загоря...

Загорянска. Ще го кажа.

Скъпи съотечественици,

щастлив съм да ви поздравя на чужда, но дружелюбна земя.

За ваше здраве! - Тихо.

Генерал граф Александър Владимирович Загорянски

обявява на всеослушание бъдещата си щастлива женитба

с г-ца Бланш дьо Коменж.

Скандално! - Да, точно така е!

Доставете ми удоволствие да потанцуваме.

Такъв танц? Не мога. - Ще ви покажа.

Хайде, ела! Трябва да се научиш.

Видя ли я дъртата? - Спомняш си само лоши неща.

Доста съм преживяла.

Още не си се омъжила. Могат да те злепоставят пред генерала.

Чудесно танцува за годините си.

Достатъчно е само една дума, и цялата им радост ще помръкне.

Баба по-добре ли е? - Честно казано, нищо не знам.

Може да е умряла, но може и да не е.

Бих могъл и да кажа: "Излъгах. Бабата се чувства отлично."

Млъкнете! Забранявам ви!

Жалко.

Щеше да бъде забавно.

Да си представим: г-ца Бланш се откаже от годежа си,

а генералът се застреля в разцвета на последната си младост.

Какъв край за един генерал.

Що се отнася до дьо Грийо...

Какво ли би направил този благородник,

на всичко отгоре и французин,

ако разбере, че генералът няма скоро да получи наследство?

Ще продаде всичките ни имоти.

Наистина ли?

Тук сме благодарение на парите, които ни дава в заем.

Генералът няма ни един имот в Русия, който да не е ипотекиран от Грийо.

Поради каква причина върви по петите ни?

Има и други, Полина.

Поне една. - Не.

Той чака само нашето падение или наследството.

Тогава, защо не ми заповядахте да убия баба?

Млъкнете! Пиян сте.

Да убиеш една парализирана

половин жена, половин старица, е равносилно на половин убийство.

Напълно съм способен на това.

Но вие не сте способна да го поискате от мен.

Аз ще реша какво да поискам. - Аз съм тук.

Какво ще поискате от мен?

Вие казахте, че баба е на умиране. Казахте и ви повярвах.

За сега нямам друго желание.

Тогава... моята награда?

Имаше една покана на масата. Трябва да е паднала на земята.

Благодаря.

Стига!

Достатъчно! Престанете!

Някога някой да е целувал кракът ти като мен?

Никой.

Мразя те!

Ненавиждам те...

Нена...

Остави ме! Срам ме е!

Защо да те е срам? Скоро ще бъдеш моя жена.

Просто нямаш търпение, това е. - Срам ме е за теб.

Ако Алексей не беше дошъл снощи,

ако не беше донесъл вести от баба, нямаше да дойдеш.

През другите дни също те чаках, но не идваше.

Не вярваше вече в това наследство. Трябваше снощи да те изпъдя.

Защо не го направи? - Защото... Защото ти дойде.

Тогава пак ще дойда.

Какво е това?

Това е Алексей. - С какво право е тук?

Трябва ли разрешение?

И намирате това за естествено? - За него - да.

И какво да го правя? - Не го докосвайте.

Добре де, щом обичате кучетата. - Когато са предани, са необходими.

А вие знаете ли какво е вярност?

Признавам, че в такава светлина нещата никак не са привлекателни.

Но ако желаете, ще ви сервирам кокал със закуската ви.

Полин...

Няма ли да попитате защо спах пред вратата ви?

Успокойте се, това не ме интересува. - Напротив.

Защото там е мястото на един роб. - Или на един шпионин.

А ако някой бе излязъл оттам?

Бъдете спокойна, не съм ревнив. А можеше и да бъда.

Бях ви любовник. Само за един ден, но си беше малка авантюра.

Каква авантюра? - Забравили сте?

Имате болен разсъдък. Напълно.