The Matrix Reloaded

МАТРИЦАТА ПРЕЗАРЕЖДАНЕ

До утре.

Боже!

Влязох.

Още малко. - Сигурен ли сте, сър?

Казах ти, че няма страшно.

Да, но засичам сериозна активност на стражи.

Линк. - Да, сър?

Предвид положението ти,

не разбирам защо се нае да работиш на моя кораб.

Но ако желаеш да продължиш, ще те помоля за едно нещо.

Какво, сър?

Да ми вярваш. - Ще ви вярвам, сър...

Тоест, вярвам ви. - Искрено се надявам.

Прехвърли мощност към дисковете и се готви да предаваш.

Още ли не можеш да спиш?

Искаш ли да поговорим?

Това са само сънища.

Ако те е страх от нещо... - Иска ми се...

...да знаех какво трябва да правя.

Нищо повече. Просто искам да знам.

Тя ще се обади, успокой се.

Ето ви.

Готови ли сме? - Вече закъсняваме.

Тези геотерми потвърждават последната трансмисия на "Озирис".

Машините копаят.

От повърхността право към Зион.

Ще пробият периметъра. - Как напредват?

100 метра на час, според Контрола.

Колко дълбоко са? - Почти на 2000 м.

А образите от "Озирис"? - Едва ли са верни.

Може да са. - Невъзможно.

Значи трябва да има четвърт милион стражи.

Невъзможно. - Защо?

Точно по един за всеки мъж, жена и дете в Зион.

Сякаш машина го е измислила.

Морфей, радвам се, че се включи. - Ниоби.

Моля да ме извините.

Все по-трудно се намира сигурна позиция за предаване.

Медузите пазят най-добрите. - Линиите гъмжат от тях.

И ако Ниоби е права, след 72 ч ще са четвърт милион повече.

Какво ще правим? - Каквото нареди командир Лок.

Евакуираме нивото и се връщаме в Зион.

А командирът има ли план как да спре 250000 стражи?

Стратегията се замисля. - Не се съмнявам.

Ти какво предлагаш, Морфей?

Какво става? - Не знам.

Ще помоля един от вас за помощ.

Някои от вас вярват, а други - не.

Вярващите знаят, че наближава краят на борбата ни.

Предсказанието скоро ще се сбъдне.

Но преди това трябва да се консултираме с Оракула.

Ако се върнем и презаредим,

ще сме пак тук до 36 часа, преди машините да ни достигнат.

Осъзнаваш ли какво искаш?

Искам един кораб да ни замести тук, в случай, че Оракула ни потърси.

Глупости! Искаш да нарушим пряка заповед.

Точно така. Но както знаем, причината повечето от вас да са тук

е склонността към неподчинение.

А ако се върнеш и командирът те хвърли в карцера?

Няма.

Ти си непоправим!

Правя го само, за да видя как ще те наредят. Имаш 36 часа.

Търся Нео.

Не съм го чувал. - Нося му нещо.

Подарък. Той ме освободи.

Добре, де. Хайде, чупка!

Кой беше? - Как знаете, че е идвал някой?

Остави ти това.

Каза, че си го освободил.

Наред ли е всичко, сър?

Срещата приключи, вървете на изходите си. Идват агенти.

Тръгвайте!

Здравейте, момчета.

Аномалията. - Действаме ли?

Да, все още е... ...само човек.

Нови версии.

Мина според очакванията.

Повтаря се точно както преди.

Не съвсем точно.

Какво стана там? - Не знам. Агенти изникнаха от нищото.

После кодът полудя. Не съм виждал такъв.

Нео добре ли е? - Трябваше да го видиш.

Къде е сега?

Прави се на Супермен.

Къде си?

"Небурканезър" иска разрешение за достъп през портал 3.

Тук контрол Зион. Поддържайте скорост и изчакайте.

Разбрано, контрол.

Деактивирайте оръдията на Портал 3.

"Небурканезър" наближава. Да отворим.

"Небурканезър", влезте през портал 3 към кей 7.

Разбрано, контрол.

Врати отворени, легло оправено. Добре дошли у дома.

Няма друго такова място.

Тук контрол Зион, готови за затваряне на портал 3.

"Небурканезър" спря на кей 7. - Прието.

Капитан Мифуне. - Капитан Морфей.

В карцера ли ще ме отведете?

Просто следя за мира. - Командир Лок настоява...

...ви моли за незабавна среща.

Линк. Искам корабът готов за тръгване възможно най-скоро.

Какво има между тях? - Морфей и Лок ли?

Ниоби. - Капитан Ниоби?

Беше с Морфей. Сега е с Лок.

Какво стана?

Морфей отиде при Оракула. След това всичко се промени.

Да, тя въздейства така.

Как винаги те намира? - Няма ли си друга работа?

Знаеш за живота, който спасяваш. - Не съм го спасил аз.

Здравей, Нео. Тринити, Линк.

Страхотно е, че се върна. - Благодаря, и аз се радвам.

Може ли да я нося? - Не, мога и сам.

Тринити? - Аз също.

Ето, носи тези. - Разбира се, Линк.

Догодина ще мога да се кача на кораб. Вече избрах на кой.

Нека отгатна... - Искам да бъда на "Небурканезър".

Морфей не е попълнил позициите, освен твоята, Линк.

Той си знае защо, но аз смятам, че е било писано.

Съдба. Ти си причината да бъда тук, Нео.

Ти ме намери, не аз теб.

Знам, но ти ме измъкна. Спаси ме.

Ти сам се спаси.

Морфей. - Командир Лок.

Исках да ти предоставя шанс да обясниш действията си.

Не знаех, че е нужно да ги обяснявам.

Имаше заповед да се върнеш тук. - Тук съм.

Наредил си на друг да остане. - Бих останал, но трябваше да заредя.

Значи признаваш, че си проявил неподчинение.

Чакаме контакт с Оракула в Матрицата.

Не искам да слушам глупости за оракули и предсказания!

Интересува ме само как да спра онази армия

и ми трябват войници, изпълняващи заповеди.

Моите уважения, но има само едно спасение за града ни.

Какво?

Нео.

Не всеки е убеден в твоите вярвания, Морфей.

Моите вярвания не го изискват.

Довечера има събиране. Вървят слухове, хората ги е страх.

Никой не помни да са се събирали толкова кораби. Става нещо голямо.

Не ни дават да говорим, спри да питаш.

Колко е хубаво у дома!

Ще препоръчам на Съвета да те отстрани.

В правомощията ви е.

Ако зависеше от мен, нямаше вече да стъпиш на този кораб.

Благодарен съм, че не зависи от вас.

Съветник Хаман. - Командире.

Капитане. - Г-н Съветник.

Съветът ме помоли да говоря на събирането довечера.

Присъствието на флотата и слуховете трябва да бъдат адресирани.

Хората трябва да знаят какво става. - Разбира се, г-н Съветник.

Но ви съветвам да бъдете дискретен относно някои подробности.

Не искаме да създаваме паника.

Прав сте. Никой не желае паника.

А вие, капитане? Какъв е вашият съвет?

Истината. Няма да има паника, защото няма нищо страшно.

Тази армия няма да достигне Зион.

И защо сте толкова убеден? - Отчетете събитията.

За 6 месеца освободихме повече хора, отколкото за 6 години.

Тази атака е акт на отчаяние.

Вярвам, че скоро предсказанието ще се сбъдне и войната ще свърши.

Моята надежда е да сте прав.

Не смятам, че е въпрос на надежда. Просто е въпрос на време.

Моята спирка. До скоро. Надявам се да не е много скоро.

Хайде, хлапе. Те имат важна работа.

И ти ли мислиш за същото? - Да, че асансьорът е много бавен.

Колко време се презарежда "Неб"? - 24 до 30 часа.

Някои хора цял живот не чуват такава добра новина.

Нео, синът ми Джейкъб е на борда на "Нозис".

Моля те, опази го. - Ще се опитам.

Дъщеря ми е на "Икар".

Не, почакай.

Те имат нужда от теб. - А аз - от теб.

Знам. Но има време.

Къде е коте...

Чичо Линк!

Огромни сте, вие трябва да ме вдигате!

Готови? Трябва да работим в екип.

Едно, две, три - вдигни!

С какво ги храниш?

Деца, време е да си ходим.

Здравей, Кас.

Радвам се, че се върна. - Аз също.

Внимавай с нея.

Не се бой за мен, той ще го отнесе.

Марш навън и двамата!

Какво "ще отнеса"?

Другите кораби се прибират 2-3 пъти повече от "Небурканезър".

Зий, мисля, че приключихме темата.

Ще я приключим, щом смениш кораба.

Не мога. Знаеш защо.

Ако Дозер знаеше какво изпитвам, нямаше да те моли за това.

Може би. Но вече е късно. Дал съм обещание, което не мога да наруша.

Не е честно. - Никой не е казвал, че ще бъде.

Кас дали смята, че е честно аз да съм тук, а Дозер да го няма?

Загубих двама братя на този кораб.

Страх ме е от него.

Страх ме е, че ще ми отнеме и теб.

Няма.

Как може да си сигурен?