Ghost Whisperer

Моето име е Мелинда Гордън

Току що се омъжих,

преместих се в малък град,

Отворих антикварен магазин.

Можех да съм точно като вас,

с изключение на това, че като бях малко момиче,

разбрах, че мога да разговарям с мъртвите.

Всичко е наред, миличка.

Свързани със земята духове, така им казваше баба ми,

такива, които не са преминали отвъд, защото имат недовършени дела с живите,

и те идват при мен, за да им помогна.

За да ви разкажа моята история,

трябва да ви разкажа техните.

Така, ще го направиш ли? Не!

Не е честно.

Знаеш, казах ти хиляди пъти, че няма да кажа на шефа ти, че негов мъртъв

ядосан подчинен го е омагьосал. На всичкото отгоре, това не е вярно.

Той не знае това!

Има хора, който те чакат в светлината. Върви!

Не си ми шеф.

Наистина зряло, Гари.

Не се омъжвай за него, Илейн.

Той просто иска парите ни. Познавам хората като него.

Конрад.

Добро утро.

- Говори ли с нея? - Със съпругата ти ли?

Да, със съпругата ми в санаториума.

Съжaлявам, бях много заетa, но ще се опитам да отида този уикенд.

Обещавам. Спокойно, не се притеснявай за мен.

Аз съм мъртъв от 50 години. Имам цялото време на света.

- A, добро утро. - Хей!

- Как я караш? - О, знаеш.

Все така, все така.

Знаеш ли изглеждаш подозрително веселa.

Хм, наистина ли?

O, добре.

Срещнах някой миналата нощ.

Разкажи ми.

Добре, учител е в гимназията, но през нощта е

този невероятен световноизвестен поет. Трябва да чуеш стиховете му.

Красив е.

Той е чувствителен.

Той е висок. Продадено!

Всъщност, тази вечeр той представя страхотната си поезия в Бей Ридж.

- Искаш ли да отидем? - Абсолютно.

Искам да видя мъжът, който те кара да изглеждаш така.

Как?

Сякаш си получила златен медал.

Знаеш ли, ще ти хареса.

Хм, тогава да отидем с моята кола на рецитала?

Ъх, не, вероятно ще дойда с моята. На връщане няма да има място за мен.

O, добре. Знаеш къде трябва да дойдеш, нали?

- Да. - Добре.

Добър вечер, мадам.

Тази вечер е студено.

Ето защо си взех якето.

Дори няма да питам.

Да.

Добре. Добре.

Ще се видим там. Ще се видим.

Ти?

Ти си тази, която може да ни вижда.

Познавам ли те?

Беше гробище.

Мелинда.

Превод: кикиама; Ако има грешки, извинете ме, бързах

Никой не е видял какво се е случило? Нямало е свидетели?

Трябваше да я накарам да дойде с мен.

Хей, хайде, Андреа, как можеше да знаеш какво ще се случи?

Къде е докторът?

Искам някои отговори. Не мога просто да си седя тук.

Успокой се.

Не ми казвай да се успокоя, аз съм нейна майка

Познавам пресонала. Ще получи най-добрите грижи. Повярвай ми.

- Джим. - Хей. Как е тя?

Има вътрешночерепен хематом.

Така ли?

Тя е в лека кома, но се надявам..

Докторе, аз съм сестра, а той е парамедик.

Не е нужно да ни залъгвате.

Комата си е кома.

Добре.

Какво следва? Какво ще правим сега?

Ами, за сега ние

следим внимателно жизнените й показатели и чакаме

Какво беше това?

Джим?

Андреа?

Къде сте всички?

Мамо, уплашена съм.

Ела, скъпа.

Ще влезем заедно.

Не. Чуй ме.

Не ме напускай.

Не ме напускай.

Съжалявам.

Бабо, не мога.

Не още.

Добре, скъпа.

Всичко с времето си.

Джим.

Видях я.

Видях светлината.

O, боже.

Хора, това е нелепо.

Починах си 1 седмица в болницата. Добре съм.

O, да? Наистина ли?

Какво се случи в нощта, когато падна?

Помниш ли? Не точно.

Къде е Хоумър?

Хоумър? Кой е Хоумър?

Ъх, това е кучето ни.

Нещо такова.

Всъщност, той е куче-призрак.

Куче-призрак! Колко сладко!

На бас, че си гладна след болничната храна. Ще ти приготвя хубава закуска.

- Какво й е? - Не знам.

Толкова е весела. Какво стана с жената, непозволяваща да се спомене думата дух?

Тя ме плаши.

Добре, тя седя цяла нощ в болницата и се чудеше, дали някога отново

ще може да говори с дъщеря си. Това ще направи всеки весел. Къде отиваш?

Чакай, не, не. Върни се.

Не, хайде.

Добре, смешно е. Какво?

Гари не е навън. Припомни ми.

Той иска да кажа на шефа му... О, да, че е омагьосан. Нали така?

Ами,той се появява там всяка сутрин, откакто е починал преди няколко месеца.

Ами, може би се е отказал.

Не, той не е такъв, че да се откаже.

Знаеш ли кое е странно, че не съм виждала и един дух от 1 седмица.

Може би те са просто внимателни.

Духовете са всичко, друго, но не и внимателни.

- Кафе или чай, мила? - Кафе.

Явно доста неща са странни. Знаеш ли, утре като се върна на работа...

О,не, не. Няма да се връщаш на работа, ти току що излезе от болницата.

Добре съм.

Освен това, седмицата в болницата беше най-скучната в моя живот.

Подценяваш скуката.

Скуката е скучна.

Ей? Не можеш да ме спреш, дори не опитвай.

Три дни в седмицата. Не.

Половин работен ден. Това е крайната ми оферта.

- Или какво? - Или няма да имаш

съпружеското си внимание.

- Нямаш предвид това, нали? - М-хм.

- Подкрепи ме. - Нямаш предвид това, нали?

Добре, така да бъде. Половин работен ден.

A, тя отстъпи пред моята воля.

Да, но моят първи работен ден започва утре.

A, какво ще правиш? Неделя е.

Преглед на пощата. Ще се потопя в атмосферата.

Наистина обичаш това място,нали.

Да!

Прекрасно е, виж, дъждът отми всичко, толкова е чисто.

- Това определено е странно. - Кое?

Духовете, които виждам всеки ден. Няма ги.

Всеки ден?

Да, странният мъж,

момчето, бутащо онова нещо.

Управителят на ранчо с коня.

Наистина ли виждаш толкова много духове?

Да. Просто се правя, че не ги виждам.

O, знаеш ли кой е това? Това е г-н Кийлър. Шефа на Гари.

Мъжът с лош късмет, ъх?

Всъщност не е така.

г- н Кийлър!

Добре ли сте? Не!

Хулиганите унищожиха имуществото ми. Сега пък сградата се разпада.

Нещастия едно след друго.

Какво? Скъпа?

Гари е там горе. Трябва да е там.

Гари, слез долу и се покажи веднага!

Скъпа, скъпа, успокой се.

Не, това е лудост. Защо не мога да го видя?

Бил е горе. Той накара това да падне.

Ако причината е в мен?

Помисли. Не съм виждала нито един дух от инцидента,

дори и в болницата. А, ако духовете са наистина тук, точно пред мен,

но просто не мога да ги виждам вече? - Шшт, скъпа. Хайде, всичко е наред.

Ще се оправиш.

Казваш, че не можеш да видиш дори един дух?

Необяснимо е. Цял живот съм виждала духове. Имам предвид, че

е странно да знам, че те са там някъде, а аз не мога да говоря с тях.

Според теб как се е случило това?

Инцидента, предполагам.

Някой хора губят способността си да усещат миризма,

а аз изгубих дарбата си.

- Мислиш ли, че ще се появи отново? - Боже, надявам се.

Джим изглежда спокоен.

Може би се радва, че си жива, Мелинда.

Все пак, не мисля, че трябва да му казвам колко ме притеснява това.

Не знам. Просто като се огледам и всичко ми се вижда толкова...

празно.

Не знам как хората живеят така.

Всичко е наред. Много ти благодаря.

- О, да. Поетът. - Да, поетът. Аштън.

Не успях да се запозная с него.

Знаеш ли, има друг рецитал точно отсреща.

Добре. Този път със сигурност ще отида.

Мелинда?