The Best Years of a Life (Les plus belles années d'une vie)

НАЙ-ХУБАВИТЕ ГОДИНИ ОТ ЕДИН ЖИВОТ

"Най-хубавите години от живота ни са тези,

които тепърва ще изживеем" Виктор Юго

Посвещава се на Пиер Бару, Франсис Оле и Самуел Хадида

Защо се разделихме ли?

Защото...

беше твърде красиво.

Прекалено перфектно.

И...

да, беше прекалено перфектно...

и малко ме плашеше.

Здравейте!

Днес, както ви обещах, ще тренираме вашата памет.

В игрови формат.

Нещо като викторина за събитията от последните 50 години.

Вие сте ги преживели, така че знаете отговорите.

Така ще поработи и паметта ви.

Да започваме ли?

През коя година Де Гол се отказа от властта?

През 69-та, много добре.

Кой беше първият човек на Луната?

Армстронг! Всички го знаят.

През коя година...

Какво? Дори не зададох въпроса!

През коя година умря Пабло Пикасо?

През 73-та. Някой знае ли месеца?

На 8-ми април, 1973 година. Кога Митеран спечели изборите?

На 10-ти май, 1981. Браво, мосю Гордон.

В коя година беше отменено смъртното наказание?

Също през 81-ва. А в кой месец?

Септември, да... Имате прекрасна памет.

Как умира Грейс Кели? - В катастрофа.

Някой помни ли годината?

Не ли? Минаха толкова години. През 1982-ра.

През коя година Яник Ноа победи в Ролан Гарос?

През 1983-та! - През 1983... да!

Кога бе открит тунела под Ламанша?

Да, не, не, не е вярно.

През 1994-та, браво!

През коя година умря лейди Ди?

През 97-ма.

Кога бяха атакувани кулите на Световния търговски център?

Искам и датата, не само годината.

На 11-ти септември, 2001 година.

Колко е рекордът на 100 метра в леката атлетика?

Да... а през коя година е поставен?

Най-хубавите години от живота ни...

са тези, в които живеехме, без да имаме нищо.

Тези, които ни караха да искаме да изживеем истински

времето...

отредено ни на земята

Най-хубавите години от живота ни...

са тези, които не виждахме, че ще отминат.

Толкова много изгасени свещи,

а сега ела...

да танцуваме.

Какво си спомняте от последните 50 години?

Изобретяването на телефона.

Нима телефона се е появил през последните 50 години?

Мобилните телефони! Интернeт!

Създаването на интернeт, наистина.

Какво помните особено добре от последните 50 години?

Добре ли си, татко?

Какво друго? - Точковата система за шофьорите.

Точковата система? На някого вземали ли са му книжката?

Появата на найлоновите чорапи! - Найлоновите чорапи.

Вече няма найлонови чорапи.

Сешоарите.

Сешоарите не са ли на повече от 50 години?

Най-хубавите години от живота ни...

са тези, които бъдещето ще ни даде.

Всеки нов сезон е ново предизвикателство.

Лято след зима,

пролет, есен.

Най-хубавите години от живота ни...

са тези, когато нищо не ни плашеше.

Дъждът скрива слънцето в хладния ден.

Време е да живеем и за нищо...

да не съжаляваме.

Ало, мадмоазел, бих искала да изпратя телеграма до Монте Карло.

Да, до Монте Карло. За мосю Жан-Луи Дюрок.

Дюрок, с "к".

Да, но проблемът е, че не знам адреса.

Лесен е за намиране. Той е автомобилен състезател.

Ще участва в рали Монте Карло.

Да, да. Моля ви, ако е възможно.

Така...

"Браво.

Гледах те по телевизията. Ан."

Не, чакайте, чакайте...

"Браво. Обичам те, Ан."

Изисква се смелост, за да се изпрати толкова хубава телеграма.

Не е обичайно красива жена

да изпрати такава телеграма. Това е фантастично.

Лично аз не бих се осмелил.

Фантастично е, когато го направи жена.

Ако поддържам тази скорост ще стигна до Париж в...

6:00, 6:30 сутринта.

По това време тя още ще спи.

Какво да направя? Да й се обадя от някое бистро ли?

Да отида ли направо у тях?

При жена, която е написала в телеграма "Обичам те"...

Бих могъл да отида у тях.

Да, ще отида. Защо не?

Решено, отивам у тях.

Качвам се, звъня един път... втори път...

Не, само веднъж. Не искам да я безпокоя.

Тя доста дълго става.

Може би няма да отвори вратата, но ще попита: "Кой е там?"

А аз отговарям...

Не, не мога да кажа: "Жан-Луи е".

Ще кажа: "Таткото на Антоан".

"Таткото на Антоан". Да, това е по-добре.

"Кой е там?" - Таткото на Антоан."

Тогава тя отваря вратата.

Сега сме лице в лице.

Разбира се, тя се смущава.

Нали ми изпрати тази телеграма. "Обичам те"...

Тя се смущава, нормално е. Тя си е вкъщи... и се смущава.

Накрая казва: "Ще ви направя кафе.

Толкова дълго сте шофирал, ще ви направя кафе."

И аз пристъпвам вътре.

Не, преди тук имаше друго куче.

А, ето още едно.

При останалите ли да го поставя? - Да.

Само минаваш ли? - Да.

Как стоят нещата с майка ти?

Лошо, голяма досада е.

Не говори така. Всички сме досадни.

Бабо? - Да?

Как се запознахте с дядо? Всеки път разказваш различна история.

Разказвала съм ти я 1000 пъти! - Знам...

Той беше каскадьор. Падна направо от небето.

Нарани си глезена.

Аз бях момичето за сценария и започнах да се грижа за него.

Той искаше да продължа да се грижа за него,

което и направих.

ВЕТЕРИНАРНА КЛИНИКА

Сега пък какво? - Край, не мога повече.

Един тип ми се обажда в 1:00 и ми казва, че кучето му умира.

Бягам там. Кучето си беше добре,

но той изведнъж започна да ми крещи...

Колкото и светът да се променя, любовта си остава една и съща.

Каква любов? Не беше любов, мамо!

Вижте как се маскирам, за да ме оставят на спокойствие.

А ти защо си тук? - Дойдох да помогна на баба.

По-добре да беше си стояла в училище!

Не бъди груба. Искаш ли чай?

Трябва да се върна в конюшните.

Една кобила ще се жреби. Виж я.

Красива е. - Не е ли великолепна?

Чудно момиче. Ела да пием чай.

Само секунда. - Какво има?

Добре, имам десет минути. Налей ми чай.

Ти я глезиш прекалено много. - А защо не?

Разбира се, дъщеря ми е красавица. Любуваме й се!

Добър ден.

Мога ли да ви помогна, мосю?

Не ме ли познахте?

Не.

Последния път, когато ме видяхте, бях ей толкова малък.

Така ли? А кой сте вие?

Аз съм Антоан... Антоан Дюрок.

Вие сте синът на Жан-Луи?

Да, това е баща ми.

Как е той?

Всъщност... не много добре.

Ето защо си позволих да ви потърся.

Не беше лесно да ви намеря.

Помните ли дъщеря ми Франсоаз?

Не... тоест да. Малко.

А това е моята внучка.

Не, нея не я познавам.

Значи...

Той не е съвсем здрав? - Не, не е.

Трябваше да го настаня в дом със специални грижи.

Трудноподвижен е,

а паметта му идва и си отива...

и всеки път, когато го посетя,

единственото нещо, което си спомня сте вие.

Аз ли? - Да, вие сте най-красивия му спомен.

Дали бих могла да...

Би било прекрасно, ако може да го посетите.

Говорих с доктора му...

и ние мислим, че едно ваше посещение ще е полезно за него.

Но след като той нищо не помни...

Вашето посещение може да промени нещата.

Всъщност ние с баща ви не се разделихме много добре.

Той не преследваше само коли на състезание,

но и всички срещнати полички.

Може би това е останало в миналото.

На колко години сте в момента?

Също като Франсоаз, нали?

Някъде около 57, 58, нали?

Извинете.

Ало. Започна ли?

Изпратете за д-р Боровски, моля. Не мога да се справя сама.

Няма проблем.

Една кобила се жреби.

Казва се "жребене" ли?