Medium

Вървя си, вървя, през тихата гора.

И кошничка нося, с красиви цветя.

А на любимия нося писмо,

но го загубих в тихата гора.

Загубих го, загубих.

Загубих го в тихата гора.

Малко момче го намери,

и бърже го в джоба прибра.

Вървя си, вървя, през тихата гора.

И кошничка нося, с красиви цветя.

А на любимия нося писмо...

Патриша АРКЕТ

Мигел САНДОВАЛ

София ВАСИЛИЕВА

Мария ЛАРК

Джейк УЕБЪР

М Е Д И У М Нощта на вълка ~ 01.04

по идея на Глен Гордън КАРЪН

Бридж, умолявам те, отвори вратата.

На училище си. - Мразя училище.

Аз го харесвам и искам да се облека. Отвори вратата, малка гад!

За какво е цялата врява? - Мамо, искам собствена стая!

Знаеш, че не трябва да заключваш вратата.

А аз искам частен остров и личен самолет за да летя до там...

Бриджит, отговори ми! - и готвач и слуга да ме глезят.

Хубаво е да искаш разни неща. - Бриджит?

Тя е добре. Скъпа, имаш чисти дрехи в сушилнята.

Преоблечи се в моята стая. - Чудовищка!

Аз ще се оправя с това. - Къде отиваш?

Мамо, какво правиш там?

Дойдох да си поговорим.

По бельо ли си?

Не се ли притесняваш, че някой ще види?

Малко. Но повече се притеснявам за теб.

Не се притеснявай за мен, добре съм.

Просто смятам да си стоя в стаята до края на живота си.

Какво да кажа на учителката ти?

Тази сутрин двамата с тате имаме среща с нея.

Не знам.

Кажи й, че мразя училището.

Добре, ще й го кажа. А ти тук ли ще стоиш?

Въпреки че мама и тате трябва да отидат на работа

и ти ще бъдеш сама в цялата къща?

Не се ли страхуваш?

Мен щеше да ме е страх, ако бях сама, без теб в къщата.

Но щом теб не те е страх, значи ще се видим след работа.

Може да си остана заключена в стаята до края на живота си,

някой път когато не си на работа.

Има логика. Слушай тогава.

Отключи вратата, а аз ще заобиколя и ще закусим заедно.

Добре, хайде.

Умът й сече като бръснач.

Всъщност донякъде смятам, че това е част от проблема.

Извинете, но ние не знаехме, че има проблем.

Не от учителска гледна точка. В това отношение е невероятна.

Но съм загрижена за социалното й развитие.

Работата в групи. Играта с останалите. Такива неща.

Мисля, че й е доста трудно.

Така ли?

Прекарва доста време сама и си играе сама.

И вкъщи ли е такава?

Да.

Има силно развито въображение. Но това не е лошо, нали?

Не, не е задължително...

но ако едно дете е самотно, ако се чувства така и стои настрани,

с времето училището става неприятно, както и контактите с околните.

Притеснява ме това, че тя няма много приятели.

Ако трябва да бъда честна, тя няма никакви приятели.

Останалите деца я избягват.

Трябваше да го видя, да разбера.

Винаги съм знаел, че е уникална.

Само че... да няма приятели?

С Ариел беше толкова лесно. Избиваха се за да играят с нея.

Аз само си стоях и чаках телефонът да иззвъни.

Вината е моя.

Трябваше да я водя на гости, да я водя да приспива у приятели.

Чакай сега, това не е нищо фатално. Тя е само в първи клас за бога!

Прав си, така е.

Ще започна да въртя телефона щом се приберем.

Ще се обадя на другите майки. Може да уредим нещо за уикенда.

Чакай, чакай.

Трябва да ходя в прокуратурата. И да оставя Мари в градината.

Май не беше най-удачния момент да се връщам на работа.

Успокой се, хайде да не изпадаме в паника.

Имаме проблем. Имаме план за решаването му.

Ще се обади на другите довечера, просто няма да е точно сега.

Край на кризата.

А ако работя до късно? - Тогава аз ще звъня по телефона.

Говорим за 6-годишната си дъщеря, не търсим лек за рака.

Ще се справим. Тя е добро хлапе.

Жената каза ли или не каза „Умът й сече като бръснач“?

А кои са родителите?

Не забравяй да кажеш на уважаемия колега, че с признание или без,

ако до 17:00 нямам декларацията на бюрото си, предложението отпада.

Тук ли си? - Повече от час.

Казах на помощничката си да ти се обади още сутринта.

Трябваше да ходя до училището. - Не ти ли се обади на мобилния?

А ти не почувства ли, че... - Очевидно не съм.

Значи съм била път напразно? - Не, не е напразно.

Искам да кажа, че ще ти платим.

Знаеш ли, права си. След като и без това си тук

и така или иначе ще ти платим... - Нямам нужда от благотворителност...

Не го правя за теб, а за себе си.

Само ми трябва докато се кандидатирам за втори мандат,

някой да разбере, че ти плащам без нищо. Тези СД ли са?

Добре, сега трябва само да ти намеря място.

Недей да ми благодариш. - Глезиш ме.

Не е толкова лошо, колкото изглежда. Стария Уейн всъщност го харесва.

Стария Уейн? Звучи ми като забранено за непълнолетни.

Нашият художник. Ще си споделяте помещението.

И какво точно се иска от мен, в този разкошен палат?

Чувала ли си за „Студени досиета“? - Да, но не го следя.

Не сериала. Това са истинските.

Това са студените досиета. Неразгадани мистерии.

Неразгадани мистерии. И него не го следя.

Това, което искам от теб, е да прегледаш тези досиета.

Да видим дали ще получиш вибрации. - Вибрации?

Каквото там получаваш, когато получаваш, каквото там получаваш.

Разбрах те. - Добре, ще бъда в офиса си.

Това да не е стаята с прозорците?

На прав път си.

Добре, да започваме.

Ще опитам, но не успях да го видя добре, казах го и на полицаите.

Беше тъмно, криех се от него. А после бягах.

Няма нищо. Просто кажете каквото помните.

Да започнем с нещо лесно. Например какъв цвят му беше косата.

Според рапорта на полицията,

сте казала, че е бил рус.

Да, тъмно рус. Така мисля.

Така мислите? - Не, така беше. Със сигурност.

Тъмно руса. И къса.

Значи говорим за европеиден. - Имате предвид бял?

Да, беше бял. - А фигурата му?

Висок, нисък, дебел, слаб?

Всичко е наред.

Отпуснете се и се концентрирайте върху случилото се.

Господине, годеникът ми бе убит пред мен.

По дрехите ми има парчета от мозъка му.

Вие се отпуснете и се концентрирайте.

Госпожице...

Беше нисък, всъщност.

Под среден ръст.

Просто някакъв бял.

Бял, под среден ръст.

Какво друго си спомняте?

Очите? Какъв цвят бяха?

Имаше ли правилни зъби?

Може би ушите му? Големи ли бяха?

Не бързайте.

Нека да помисля.

Изглеждаше ми като фермер.

Като от западните щати...

хубави зъби и къса коса.

Сега започвам да си припомням.

Със съпругата ми решихме, че ще бъде весело да се съберат.

Бриджит, да. Страхотно, нека погледна...

Как казахте, прощавайте?

Не, все още няма онлайн календар.

Звучи доста удобно. Ще го проверим.

Какво ще кажете за събота? На езда до следобед.

И после е на литературен кръжок? Какво ще кажете за неделя?

Благотворителна среща.

Не знаех, че шестгодишните...

Определено ще допълни академичната й справка, да.

А следващият уикенд?

Можете да я впишете?

Да, разбира се.

Не, не - Дюбоа.

Да, това е друга Бриджит.

Разбира се, да.

Да, най-добре първо да говори с Каси.

Да, обадете ми се ако е заинтересована.

На вас също.

Доскоро.

Всички ли си измихте зъбите?

Бог чу молитвите ми.

В спалнята ми се промъква жена.

Чудо на чудесата, изглежда точно като жена ми.

Така по-лесно ще преглътна вината.

Бог е добър.

Изпусна жесток боб с още по-вкусна наденица.

Чакахме те на масата.

Чакахме около... три часа.

Но мухите станаха огромни и децата почнаха да роптаят.

Така че накрая просто се нахранихме без теб.

Съжалявам.

През последните пет часа разглеждах снимки на убийци.

На свидетелката...

била е свидетелка на убийство.

Годеникът й е бил застрелян пред очите й.

Даваше описанието на убиеца на полицията.

И докато я слушах осъзнах,

че човекът когото описва, не е човекът за когото мисли.

Ал.

А аз не мога просто да отида при художника и да му кажа

„Мога да й чета мислите, нарисувай ми ето такъв.“

Затова цяла вечер разглеждах албуми със снимки с надеждата...

И докато се усетя беше 22:30.

А полицията търси грешния човек.

Сигурно е изплашена, Ал.