De første 200 linjer.
Няма смисъл.
Не разбирам как се случи това.
Не знам какво ще правя.
Целият ми живот е изгубен.
Не знам какво да направя.
Компания "Пендълтън" винаги е била моят живот.
А сега ми я отнеха.
Когато някой използва слабостта ми, аз я превръщам в сила.
Даника, колко си силна.
Аз не мога да съм като теб.
Можеш да промениш живота си,
ако се пребориш за тази земя, Кларинда.
Но това е възможно, единствено ако Бартоломю издъхне.
Никога няма да си върнеш земята.
Аз няма да го позволя.
Хвърли пистолета, глупачко!
Внимавай, Бартоломю.
Ридж идва насам.
И все още е влюбен в Кларинда.
А Джаред ме обича.
Кларинда...
Истина е.
Аз съм с теб.
ВДЪХНОВЕН ОТ ИСТИНСКИТЕ ИСТОРИИ НА СМЕЛИ ЖЕНИ
ОСОБЕНО ЕДНА
Това е историята на Джой, разказана от мен, нейната баба.
Всеки започва своя живот с някаква мечта.
АВТОСЕРВИЗЪТ НА РУДИ
Мечтата на Джой се роди в автосервиза на баща й.
Джаки, Джаки, бобаки, банана-фана, фофаки.
Фифи, момаки, Джаки.
Внучката ми имаше най-добра приятелка, Джаки.
Джой, Джой, бобой, банана-фана, фофой.
Краката ми треперят,
но не ми дреме.
Полусестра, Пеги.
Куче.
Спокойно, Мици.
Баща.
Майка...
Която е моя дъщеря.
Баба. Това съм аз.
В стаята си твореше прекрасни неща.
Магия.
Някои хора обичат да творят.
Притежават търпението и упорството да решат проблем с ръцете си.
Джой беше от хората, на които да творят им носи наслада.
Отворих портата към зелената ливада.
И отидох в гората.
Там победих много опасности.
Вълк...
И други страхотии.
А после си построих собствен дом,
където да живея
и да творя прекрасни неща за целия свят,
да ги гледа и да им се радва.
И за принца и принцесата,
които живеят на другия край на гората в замъка.
Виждаш ли?
И са влюбени.
Може да ме поканят на гости
заради нещата, които им направих.
Трябва ти красив принц. Ето какво ти трябва - принц.
Не, не ми трябва принц.
Имам специална сила. Не ми е притрябвал принц.
Майка й е разведена и седи сама в стаята си.
Гледа сапунени сериали.
Можеш да промениш живота си,
ако се пребориш за тази земя, Кларинда.
Имам нещо за теб.
О, Даника...
Колко си силна.
Аз не мога да съм като теб.
Чувствах, че е моя отговорност да я окуража.
Затова й казвах...
Някой ден ще пораснеш и ще станеш силна, умна, млада жена,
ще се изучиш и ще намериш чудесен мъж, и ще си имаш красиви дечица,
и ще правиш прекрасните неща, които твориш в стаята си.
Нали?
Какво стана с мечтите на това момиче?
Гледайте.
Майко, не мога да си намеря картата.
Охраната на летището няма да ме пусне.
Джой, картата ли търсиш? Мога ли да ти помогна?
Не, но...
Миличка, слушай.
Знам, че животът ти не потръгна, както сме го мислели толкова пъти.
И не може да се каже, че животът е пред теб,
но все пак ти остава доста.
Надеждата умира последна.
Благодаря, Мими. - За нищо.
Майко, виж какво намерих.
Какво е това?
Как може да питаш какво е?
Кучешкият нашийник, който изобретих в гимназията.
Помниш ли как Мици се душеше?
Изобретих кучешки нашийник с бързо откопчаване,
за да не се души кучето,
обвит с отразителна лента и освен това предпазва от бълхи.
Сега нямаше да бързам за работа,
ако ми го беше патентовала.
Джой, изобретателката. Ти постоянно измисляше нещо.
Как мога да запомня всичко?
Сега фирма "Хартс" притежава патент за такъв нашийник.
Не знам как се вади патент.
Каква е тази миризма?
Как успя да разлееш мляко тук, мамо?
А аз се чудех на какво вони.
Започнало е да мухлясва, за бога.
Повече няма да търпя някой да ме съсипва по този начин.
Джой, виж кой се върна! Погледни!
Да, Бартоломю се завърна.
Не, не.
Мислех, че Бартоломю е мъртъв.
Аз съм призрак.
Върна се като призрак, още по-силен.
Призрако, махни се!
Сега силите ми са още по-големи.
Не издържам. Как е възможно?
Стой далеч от него.
Кларинда, не знаеш какво ще ти причини призракът!
Дори и от отвъдното.
Баба ще ви заведе на рождения ден.
Пет минутки.
Здравейте. Какво правите тук?
Връщам ви го. Вече не го искам.
Какво?
Той е побъркан.
Няма къде да отиде.
Живя при мен две години.
Татко, много съжалявам.
Но знаеш, че Тони живее в мазето.
Не може бившият ти мъж да живее в мазето.
Това не е порядъчен развод.
Добре. Не знам къде да те сложа.
Татко, не влизай, мама е там.
Връщам ти го, Тери, вече не го искам.
Защо ти беше по-добре с Шарън?
Татко, не отговаряй.
Ходехме в музея "Метрополитън".
И какво ти харесва в музея? - Какво ли?
Харесват ми древните римски статуи, средновековните брони,
харесват ми етруските бижута.
Музеите са пълни с прах и смърт. - Харесва ми кафенето,
където си поръчвам еспресо и панини.
Ял си панини в ковчег, Руди.
В прашен, скучен ковчег. Гадост! - Защо ме питаш тогава?
Да не си луда?
Все едно разговарям с освидетелствана.
Какво друго ти хареса, капитан Джак?
Нарече ме Капитан Джак.
Да, ти си капитан Джак, летящият глупак.
А ти знаеш ли какво си? Отровна газ.
Не мирише, не се вижда...
Но бавно те убива. - Вземи си думите назад
и ми разкажи за Шарън.
Ти си звярът от Черната лагуна.
Не! Този разговор приключва.
Тръгвам си. Късмет. - Започва се!
Внимавай, Джой, той ще откачи!
Ти искаш да откача. Такъв ти е номерът.
Пази порцелана!
Това харесва ли ти, Тери? - Татко, не!
Достатъчно ли съм откачил?
Не! Не. - Доволна ли си?
Това е да откачиш!
Татко! Престани! - Той е невротик, Джой!
Абсолютен невротик!
Аз ли съм невротик? - Побъркан човек!
Права си, аз съм невротик.
А ти си моята невроза!
Съжалявам, мила.
Това не ми харесва.
Не биваше да го виждаш.
Много съжалявам. Искрено се извинявам.
Няма да се повтаря, чу ли? Имаме и други...
Всичко ще си почистя.
Татко, не, не чисти.
Татко, престани, недей.
Недей, ще го оправя. Само излез от стаята.
Благодаря.
Деца, извинете за виковете.
Мими ще ви заведе на рождения ден.
Здравейте, сладурчета.
Пак счупи нещо. - Така е.
Счупих нещо, но баба не беше права.
И аз не бях, но тя още повече.
Дядо ще поживее при нас засега.
Ура!
Пижамено парти с дядо! Ура!
Шарън не сортираше прането. Всичко бяло ми сивее.
Но ти си вълшебница, миличка, ще ми го оправиш ли?
Да, всичко ще оправя. Вземи си куфара.
Ами счетоводните ми книги?
После ще ти ги дам.
Обичам те, дядо. - И аз - теб.
Сметнах ти данъците и осигуровките. - Добре.
Не ставаш!
Какво прави той тук?
Шарън го доведе.
No comments yet. Be the first to leave one.