Game of Thrones

Питър Динклидж

Лена Хийди

Николай Костер-Уалдау

Мишел Феърли

Емилия Кларк

Ейдън Гилън

Йейн Глен

Кит Харингтън

Лиъм Кънингам и др.

Музика: Рамин Диуади

По "Песен за огън и лед" на Джордж Мартин

ИГРА НА ТРОНОВЕ

Добър удар. Добър удар, Куче!

Хареса ли ти? - Ударът беше добър, Ваша милост.

Вече го казах. - Да, Ваша милост.

Кой следва? - Лотор Брун,

свободен конник при лорд Белиш. Сир Донтос Червения от дома Холард.

Сир Донтос Червения от дома Холард.

Ето ме. Ето ме.

Съжалявам, Ваша милост. Поднасям извиненията си.

Пиян ли сте? - Не...

Не, ваша милост. Пих две чаши вино. - Две чаши?

Това въобще не е много. Моля ви, пийте още една.

Сигурен ли сте, Ваша милост? - Да, за моя рожден ден.

Пийте две или колкото искате. - За мен ще е чест, Ваша милост.

Сир Мерин, помогнете му да отбележи рождения ми ден.

Препълнете го с вино.

Не можете!

Какво каза? Да не каза, че не мога?!

Исках да кажа, че убийство на рожден ден носи лош късмет.

Какви селски суеверия... - Момичето е право.

Каквото сееш на рождения си ден, жънеш цяла година.

Отдръпнете го. Ще го убия утре, жалкия шут.

Точно такъв е - шут. Толкова сте умен.

Ще е по-добър шут, отколкото рицар. Не заслужава бърза смърт.

Чухте ли милейди, сир Донтос? От днес нататък сте новият ми шут.

Благодаря, Ваша милост. Благодаря и на вас, милейди.

Обични племеннико!

Търсихме те на бойното поле.

Но не успяхме да те намерим.

Бях тук, управлявах кралствата. - Свършил си добра работа.

Виж се само.

По-красива от всякога.

А ти - ще станеш по-голям и от Хрътката,

но далеч по-красив.

Той не ме обича. - Кой знае защо.

Чух, че си мъртъв.

Радвам се, че си жив. - Аз също, мила.

Смъртта е скучна, особено в такъв вълнуващ свят.

Милейди, съжалявам за загубата ви. - Загубата й?

Баща й се призна за предател! - Но й е баща.

Ти също скоро загуби баща си, влизаш й в положението.

Баща ми беше предател както майка ми и брат ми.

Аз съм вярна на скъпия ми Джофри.

Разбира се.

Приятен рожден ден, Ваша милост.

Бих искал да го отбележа, но имам работа.

Каква работа? Защо си тук въобще?

Гарванът пристигна от Цитаделата тази сутрин, Ваша милост.

Конклавът се е събрал, пресметнал е рапортите от всички майстери

и е обявил края на дългото лято, най-сетне.

Най-дългото лято в историята.

Според селяните дългото лято значи по-дълга зима.

Често чувано суеверие. - Имаме жито за пет години.

Ако зимата е по-дълга, селяните ще намалеят.

Градът се пълни с военни бежанци. Няма къде да ги настаним.

Зимата ще влоши всичко.

Командвате Градската стража, сир Слинт?

Да, Ваша милост. - И сте ми пряко подчинен?

Дължа титлата и земите си на вас, Ваша милост.

Свършете си работата тогава. Селяните са за полето, не за тук.

Да, Ваша милост.

Не ставайте.

По-красива си от всякога, како.

Войната ти се отразява добре.

Простете прекъсването, продължете. - Какво правиш тук?

Беше невероятно пътуване.

Пиках от ръба на Вала,

спах в небесна килия, бих се с племената от хълмовете...

Толкова много приключения, толкова много причини за благодарност.

Какво правиш тук? Това е кралският съвет.

Вярвам, че ръката на краля е добре дошъл на този съвет.

Баща ни е ръката. - Да, но в отсъствието му...

Баща ви е обявил лорд Тирион за ръка, докато е зает с битките.

Вън! Всички вън!

Как излъга баща ни да го направи?

Ако можех да го лъжа, щях да съм император на света.

Сама си навлече това. - Нищо не съм направила.

Не си направила нищо, когато синът ти обезглавил Нед Старк.

Сега Северът е срещу нас.

Опитах се да го спра. - Неуспешно.

Този панаир ще ни преследва с години.

Роб Старк е дете. - Което бележи само победи.

Разбираш ли, че губим? - Какво знаеш ти за водене на войни?

Нищо, но знам какви са хората. Знам, че враговете ни се мразят,

колкото мразят нас.

Джофри е крал. - Джофри е крал.

Тук си да го съветваш. - Тук съм да го съветвам.

И ако кралят ме слуша, може и да си върне чичо Джайм.

Как? - Ти обичаш децата си.

Това компенсира недостатъците ти. Скулите ти също ги компенсират.

Старките също обичат децата си, а ние държим две от тях.

Едно.

Едно? - Малкото животно Аря изчезна.

Изчезнала? В кълбо дим ли?

Имахме трима Старки за размяна.

Обезглави единия, а изгуби другия. Татко ще е бесен.

Сигурно ти е странно

да бъдеш разочароващото дете.

Милорд, нека старите богове бдят над брат ви и всички северняци.

Стените на твърдината ми няма да издържат зимата.

Последно са зидосвани по времето на крал Ерис,

а зидарите в момента не могат да се мерят с бащите си.

Като момче ги помня как вдигат кула в Тореново поле за едно лято.

Тогава хората работеха. Днес твърдината ми изглежда така,

все едно е строена от пияни деца. През нощта се чува воят на вятъра

през пролуките. А когато завали...

По-добре да спя под водопад.

Поддръжката на твърдината обикновено се извършва от лорда й.

Обикновено - да, но пратих младите да се бият във войната на Роб Старк.

Крал Роб. Войната не е негова. Не я е избирал.

Така да бъде, но свика знамената и взе хората ми.

Джофри уби баща ми - вашия суверен.

Помните ли клетвата си, сир? - Разбира се, че помня!

Ще ви дадем четирима зидари за седмица. Ще бъдат ли достатъчни?

Мисля, че да.

Не искаме да стои тук цял ден, нали?

Не ми хареса как говори за Роб. - Нито на мен.

Но да слушаш хора, които не искаш, е едно от задълженията ти

като лорд на Зимен хребет.

Лорд Портан.

Милорд, нека старите богове бдят над брат ви и всички северняци.

Вари това един час и изпий чая от него.

Ще прогони болката.

Не ме боли никъде. - Късметлия.

Натам.

Отново сънуваш онези неща. - Не сънувам.

Всеки сънува. - Но аз не.

Чух хората да говорят за кометата. Казват, че е знамение -

че Роб ще пожъне голяма победа на юг.

Така ли казаха?

Някои глупаци казват, че е червеното на Ланистърови.

Щели да управляват Седемте кралства.

Един коняр каза, че е в кървав цвят,

за да отбележи смъртта на баща ти.

Звездите не падат заради хора.

Червената комета значи само едно

дракони.

Всички дракони са мъртви. Мъртви са от векове.

Какво каза брат ви за тях, халееси? - Каза, че ядат месо.

Каза ли какво месо ядат?

Брат ми не знаеше нищо за драконите. Не знаеше нищо за каквото и да е.

Тя беше сватбеният ми подарък от Дрого.

Помня.

Обещах да ги защитя.

Обещах, че враговете им ще умрат в писъци. Какъв е писъкът на глада?

Фокус, който не знам.

Има ли край?

Никой не е стигал чак до тук. Но, да, халееси,

червената пустош има край. - Няма друг път?

В земите на агнешките хора на юг ще ни убият и ще вземат драконите.

На запад към Доктракското море първият халазар ще стори същото.

Никой няма да ми отнеме драконите.

Твърди слаби са да се бият, хората ви също.

Вие трябва да сте силата им.

Както вие сте моята.

Ракаро, Аго, Коваро. Вземете останалите коне.

Ти ще яздиш на изток, ти на югоизток, ти на североизток.

Какво да търсим, халееси?

Градове, живи или мъртви. Каравани и хора.

Реки, езера или голямото солено море.

Разберете накъде се простира Червената пустош и какво има отвъд.

Ракаро...

Ти си последната ми надежда, кръв от кръвта ми.

Няма да те предам, кръв от кръвта ми.

Никога не си ме предавал.

Не е време да започна.

Трудно ли ти е? - Нищо не ме е убило все още.

Задникът ти уби шейната. - Ти каза да се кача.

Исках да спреш да говориш за мазолите си.

Бях роден в подобно място.

По-късно стана трудно.

Това момичета ли са? - Дъщерите на Крастър.

Не съм виждал момиче от 6 месеца.

На твое място не бих ги гледал. - Не обича да закачат дъщерите му?

Не обича да закачат жените му.

Той се жени за дъщерите си, които му дават още дъщери.

И така с години.

Отвратително. - По-лошо от това.

На сто левги наоколо диваците са изчезнали.

Крастър обаче е тук. Явно върши нещо както трябва.

Какво става с момчетата? Жени се за дъщерите си.

Какво прави със синовете си?

Той каза, че ще спре тук на път за Ледените нокти.

Хората планират какво ли не. Не съм виждал Бенджен Старк

от три години. Не ми липсва.

Отнасяше се с мен като с утайка.

Не съм пил добро вино от доста време.

Южняците правите добро вино, признавам.

Не сме южняци. - Какво е това момиченце?