Легенда о Коловрате
De første 200 linjer.
През годината, в която се родил Коловрат,
Чингис хан разбил руската войска при река Калка.
Пленените князе и воеводи, Ордата вързала под салове.
Седнали да пиуруват върху тях и издавили всички.
Но не сломили Русите.
Коловрат, като всяко момче се готвел да стане войн.
Вземи ме в дружината. Хайде, вземи ме.
Добре владея меча. Мога да се бия и с два.
Гледай, ще ти покажа.
Пак се започна.
Трябва да го вържем за воденичен камък. Поне брашно ще мели.
Внимавай да не се удариш.
Ела тук.
Добре въртиш пръчките. Добре.
Но трябва да правиш това, което ти се заповяда.
А ти беше заповядано да се грижиш за Настя.
Виждаш ли, кобилата й се инати. Иди й помогни!
Ратмир, защо взе дъщеря си? Не е ли рано да се разхожда в гората?
И ти ми го казваш. Да не сте се наговорили?
Какво да прави бедното сираче само между четири стени?
Нека диша чист въздух, полезно е.
Искаш ли да посвириш? - Не.
Добре въртеше пръчките, ставаш като слънце.
Ще те наричам Коловрат.
Засада!
Настя!
Свирката! Дай ми свирката! - В Рязан! Бързо!
Иди за помощ!
Пазете се!
Какво правите там? Аз съм тук!
Къде?
Малкият, идвам!
Бягай!
Глупак!
Гръб в гръб!
Тихо.
Виждаш ли? Няма кръв. Раниха те, но раната зарасна.
Беше отдавна. Преди 13 години.
Преди 13 години? - Да.
Ето, спомни си, слава Богу.
От Ордата решили, че си мъртъв. А ти си се свестил на сутринта.
Сега си десетник при княз Юрий.
При княз... Юрий? - Да.
Учиш войниците да се бият заедно, а не поотделно.
Тази къща я помня.
Това е твоята къща.
Това е Рязан. - Да, ние сме в Рязан.
След като те раниха, по време на сън забравяш накои неща.
Но после си спомняш.
Там...
...палачинки.
Помня. - Децата ги обичат.
Имаш две. Ваня и... - Ждана.
А в детството ни аз те нарекох Коловрат. Помниш ли?
Сега всички те наричат така. - Настя?
Аз съм ти жена. - Настя.
Добро утро.
Коловрат! Събуди ли се?
Князът те вика на стената. Някой приближава града.
Това е Каркун. - Да, той е.
Застанал ми тук. Какво стоиш така?
В този сняг едва ги нося. - Влизай. Гледай да не я разлееш.
Че стопаните ще ти се карат. - Какви ги говориш...
Космато животно! Изцапа навсякъде!
Вчера предупреди Добромир, че от Ордата се въртят наоколо.
Не те послуша воеводата. А сега стоят пред стената.
Иска да се бие в открито поле.
Не е ли глупак?
Вече няма полза от него, остаря.
Аз бих командвал стотици и хиляди.
И щах да забраня да се пие.
ЛЕГЕНДА ЗА КОЛОВРАТ
Евпатий Лвович.
Евпатий Лвович! - Да вървим!
Здравей, княже.
Здравей.
Какво мислиш?
Не се виждат никакви знаци. Не се чуват гласове.
Трябва да ги изгорим! От Ордата са!
Забрави го.
Война ли ще има, татко?
Прибирай се у дома.
Пригответе се, момчета!
И какво? Да стреляме ли?
Чакаме!
Чакаме.
Брянски е! Това е Брянски!
Княз Брянски с дружината си идва на кръщенето.
Тишина! Успокойте се!
Какво ви казах? Само създадохте суматоха!
Отворете портата, герои! Посрещайте гости!
Близък бой в малък строй.
Какво стоите, разделете се!
Близък бой в малък строй. Пригответе се!
Ръгай!
Сечи!
Удряй!
Мъжете се бият до смърт,
а жените да си стоят вкъщи. - Престани!
Атака! Сечи!
Прикрийте се!
Ето я сестрата на княза.
Вчера ме помоли да ти го дам.
Кой си ти?
Здравей, Фьодор!
Защо закъсняваш?
Забравил си ме.
Днес има кръщене. - На кого?
На моя син. Ти трябва да го кръстиш.
Спомни ли си?
Виждал ли си как се бие Ордата?
Хайде!
Сам ще се справя с пет от твоите.
Да видим какво ще ни покаже сина на княза?
Бих му намигнала. - Внимавай да не ослепееш.
Щитовете за опора!
Удари му левия крак.
Хванаха го!
Спънах се. - Бикът се спъва така в кланицата.
Майната ви!
Федя, скъпи мой. - Махай се!
Пие като богатир, а петима го надвиха.
Ще разкажа на княза за глупостите ви!
Близък бой в малък строй.
Аз съм върколак! Ще те ухапя! - Ето.
Намерих го пред вратата. - Колко е хубав.
Събудил се е глупчото пре зимата.
Таралеж. - Татко, той въобще не е страшен.
Ще му налея млекце. Ще гледате ли как пие?
Да! Ще гледаме!
Направих ти свирка.
Помниш ли, че я загуби?
Болярино, изчистих ви дрехите от снегха. Искате ли нещо друго?
Трябва да вървя.
Какво... Всеки ден ли ти правя? - Да.
И всеки ден ми се обясняваш в любов.
Време е за кръщенето.
Кръщава се раб божи, Иван.
В името на Отца. Амин.
И Сина. Амин.
И Светият дух.
Амин.
Да ми го беше дал.
При теб е само десетник.
Щях да го направя брянски воевода.
Хора! Хора! Хора!
Ордата дойде! На 2 версти са оттук!
Продължавай.
Който иска да дойде при Мен, нека да Ми се отдаде.
Да вземе кръста си и да Ме последва.
Благословени да са тези, останали далеч от беззаконието и греховете.
Блажен човек е този, който не изрича лоша дума.
Кой ще ги погребе всички тия?
Отворете портата! Пуснете ни!
Отворете портата! - Къде?
Назад ви казвам!
Ще ни избият! - Махай се оттук!
Ерофей, клиновете свършиха!
Защо оставяте жените си? - Какво пртавите, глупци!
Децата трябва да спасим! Децата ти казвам!
Княже, не разбирам от военни работи.
Но като избран от Съвета на града, ще ви кажа...
Не трябва да се бием с Ордата. Голяма сила са.
Ще избият хората и ще унищожат Рязан.
Иди ги посрещни с хляб и сол.
Продължавай.
Трябва да им платим.
Ще им дадем и няма да има война.
Може да обеднеем, но ще запазим града.
Ще се откупим. - Замислили са нещо лошо?
Трябва да се готвим за битка. - Малко сме.
Татко, всеки от нас струва колкото 10 от Ордата.
Жалко, че не можахме да изпратим вестоносец за помощ.
Ти, Василий...
както искаше, иди при Ордата с дарове.
Пазари се и прави каквото искаш,
но ми спечели време.
Те ще говорят само с княза. - Княже.
Не трябва да напускаш града.
Правилно говориш.
В Рязан съм по-нужен. Фьодор!
Ще отидеш с Василий. А за подкрепление ще вземеш...
Не плачи, глупаче! Скрий децата!
Към южната порта!
Сега ще ти отворя! - Стой!
Не бъркаш ли?
Чакай! Ти си княжески десетник. - И какво?
Кажи им да ме пуснат от града, а? Знахар съм.
Ще ти дам трева помагаща
за всички болести. Жена ти ще е доволна.
Градът е обкръжен. Ако излезеш, си загубен.
Добри хора!
Най-смешният човек в Рязан.
Поглеждал ли си зад стената колко са?
Това е Бату! Бил съм в Ордата!
Познавам ги. Ще избият всички.
Имам млада жена. Ето я! Марфинка.
Лястовичката ми! Красавицата ми!
Не мога да ти се нагледам.
Отворете портата!
No comments yet. Be the first to leave one.