About Time

ВЪПРОС НА ВРЕМЕ

Винаги съм знаел, че сме странно семейство.

Първо аз - много висок, много слаб и много рижав.

Майка ми беше чудесна, но не бе като другите майки.

В нея имаше нещо сигурно, нещо ъгловато и безстрастно.

Еталонът й за мода беше Кралицата.

Баща ми беше по-нормален. Винаги имаше свободно време.

След като спря да преподава на 50-годишния си юбилей,

беше винаги на линия за разговор или да ми пуска на тенис на маса.

После, братът на майка ми - чичо Дезмънд.

Винаги облечен безупречно, той прекарваше дните си като...

като чичо Дезмънд.

Той беше най-очарователният и простодушен човек на света.

Винаги беше умислен, така и не разбрахме за какво.

И накрая - Катрин, Кейти, Кит Кат - сестра ми.

В нашия дом със строг етикет беше и тази... естествена натура.

С нейните неземни очи, лилави тениски и вечно боси крака,

за мен тя беше и все още е най-прекрасното нещо на света.

Все пак имах нелошо детство, изпълнено с много традиции.

Бях вече на 21, когато все още всяка сутрин пиехме чай на плажа.

Хвърляхме жабки и ядяхме сандвичи

зиме и лете, без значение от времето.

А в петък вечер гледахме филм, без значение от времето.

И веднъж годишно - кошмарното новогодишно парти.

Само да си взема още една.

Толкова си сладък!

Аз съм Кейти. Какво пиеш?

Това е много скъпо.

Наздраве!

Хайде, почти полунощ е. Всички отиваме.

Трябва да ти намеря...

Боже! - Случва се, няма страшно.

6, 5, 4, З, 2, 1...

Честита Нова година! - Честита Нова година!

Извинявай!

На следваща сутрин се събудих посрамен и с махмурлук.

Нямах представа, че този ден ще промени живота ми завинаги.

Ставай, глупчо!

Татко те вика. Ама че секси пижама.

Влез, Тим.

Седни.

Много официално. - Е... да.

Това е странен момент за мен.

На 21 имах същия разговор с моя баща

И оттогава ВСИЧКО се промени.

Затова съм толкова нервен. - Добре.

Давай, щом си готов. Вече стана загадъчно.

Скъпи ми синко...

Истината е, че мъжете в нашия род имат способността да...

Приготви се, ще ти прозвучи странно и страшно.

Имаме семейна тайна.

Тайната ни е, че мъжете в семейството могат...

да пътуват ВЪВ времето.

По-точно назад във времето. Не можем в бъдещето.

Ама че странна шега. - Изобщо не е шега.

Казваш, че ти, дядо и братята му

сте пътували назад във времето?

Още ли го правиш? - Да.

Не е толкова драматично.

Мога да пътувам само в моя живот на места, на които съм бил и помня.

Не мога да убия Хитлер или да опъна Хубавата Елена.

Спри.

Ако е истина, макар че не е... - Но е.

Ако беше истина, но не е... - Но си е.

Как щях да... - "Как" е най-лесната част.

Отиваш някъде на тъмно, примерно в гардероб или тоалетна.

Стискаш юмруци ето така, мислиш за даден момент и се озоваваш там.

Преди това ще те пораздруса малко.

И така бива. Аз избрах "мамка му". Но беше през 70-те.

Това е някаква шега. - Не е шега.

Защо ще лъжа някого, който ми е симпатичен?

Добре.

Като се върна от стискане на юмруци в гардероба, ще имаш проблем.

Ами да видим тогава.

Направи нещо интересно, Тим. - Ще имаш голям проблем.

Наистина.

Да бе.

Добре ли си, Тим? - Да, добре съм.

Хайде, почти полунощ е. Всички отиваме.

Полунощ!

8, 7, 6, 5, 4, З, 2, 1...

Честита Нова година!

Благодаря, Тим. - Пак заповядай, Поли.

Мама знае ли? - Дори не подозира.

Ами ефектът на пеперудата? - Засега светът си е на мястото.

Ще бъде сложна година. - Ще бъде сложен живот.

Ти какво направи с дарбата си? - За мен всичко беше книги.

Изчетох всичко по два пъти, а Дикенс - три пъти.

Някакви идеи като за начало?

Освен да отида да се подстрижа...

естествено, че пари. - Много е несигурно.

Съсипаха живота на дядо ти. Остана без любима и приятели.

Не познавам щастлив богаташ. - Ще е хубаво, ако не работя.

Сигурно падение. Виж чичо си Фред.

Какво за него? - Нищичко. Пропиля си живота.

Трябва да го използваш за нещо, което наистина искаш да постигнеш.

Хайде, помисли си!

Честно казано, ще е чудесно, ако така си намеря гадже.

Велико. - Да.

Върхът.

За мен най-важна винаги ще е любовта.

А онова лято тя ме връхлетя с всичка сила.

Казваше се Шарлът - братовчедка на ужасното гадже на Кит Кат.

Щеше да остане цели два месеца.

Тим, ще ми намажеш ли гърба? - Веднага!

Едва взе завоя.

О, не, не!

Имам ли в косата? - Да.

Тим, ще ми намажеш ли гърба?

Да, момент само.

Добре.

Благодаря.

Приятно е. - Експерт съм.

Беше лято на слънчев тен и мъчение.

Поканих приятеля ми Джей на тенис, за да изпъкна покрай него.

Но грешах.

Какво правиш? - О, не...

Шарлът направи и двама ни за смях. - Нямаш късмет, Тим.

Как да се концентрираш върху играта?

Как да си живееш живота с това чудо насреща?

Всичко беше прекрасно, докато изведнъж почти свърши.

Последният ни обяд, Шарлът. - Не!

Беше ни много приятно да прекараш лятото с нас.

Благодаря ви. - Наистина беше чудесно.

Нали, Дезмънд? - Моля?

Чудесно е, че Шарпът беше с нас. - Коя е Шарпът?

Стои до теб, скъпи.

Шарпът... Да, разбира се.

Приятно ми е.

Хареса ли ти, че Шарлът прекара лятото тук?

Да.

Мина толкова бързо. - Показах му повечето неща, нали?

Да, беше много по-изтънчена.

ПО един ненатрапчив начин.

Влез.

Шарлът. - Да?

Това е последната ти вечер. Може ли да те попитам нещо?

Да, питай. Не, почакай.

Няма да е за любов, нали? - Какво? Любов?

Сестра ти ме предупреди да бъда много твърда

и да ти кажа да ме възприемаш като сестра

и без глупости.

Или се изложих, защото ме търсиш за съвети в тениса?

Не, беше онова за любовта.

Много мило от твоя страна.

Жалко, че го остави за последната вечер.

Трябваше да опиташ, докато все още имахме време.

Значи последната вечер е лоша идея. - Много лоша идея.

Сякаш си се сетил в последния момент.

Никога нямаше да стане тази вечер.

Добре, Разбрах.

Влез.

Тим! - Здравей, Шарпът.

Знам, че вероятно си го подозирала.

През последния месец се влюбих лудо в теб.

Беше ясно, че ще се случи, защото ти си неустоима

И имаш страхотно лице И коса.

Но дори и да нямаше красиво лице и никаква коса

поради странна медицинска причина, пак щях да те обожавам.

Дали по някаква случайност не изпитваш същото към мен?

Слушай какво.

Нека видим как ще мине лятото и ме попитай последната вечер.

Последната ти вечер тук? - Да, пробвай ме тогава.

Ще видим какво ще се случи.

Вълнуващо е. - Да.

Чудесна идея. Последната вечер. - Последната вечер.

Много ти благодаря. - Лека нощ, Тими.

Първо основно правило -

колкото и да пътуваш във времето,

не можеш да накараш някого да те обича.

Любовта на живота ми отпътува.

На следващия ден беше мой ред да замина.

Ето. Не ги харчи наведнъж.

Благодаря.

Не се обаждай често, майка ти не обича да я безпокоят.

Добре, благодаря.

Хванах влака за Лондон в търсене на бъдеще и приятелка.

Отседнах близо до Аби Роуд

при Хари - драматург и приятел на баща ми.

Винаги е хубаво да имаш познати на ново място.

Какво искаш, да му се не види!

Аз съм синът на Джеймс. - Кой?

Джеймс Лейк. - Какво за него?

Каза, че имате свободна стая.

Иди там и чакай.

Бъди тих - да не съм чул и звук, иначе ще те убия.

Имах първата хубава идея от години и тогава ти позвъни.

Вече я няма. Малко говненце такова.

Как е странният ти баща? В него има нещо особено.

Така ли? - Никога не съм го харесвал.

Майка ти още ли си пада по Уорхоп? - Какво?

Между другото, това е жена ми. - Хубава е.

В началото не би я харесал. Надута крава.

Но постепенно осъзнаваш, че е най-добрият човек на света.

Естествено, затова ме напусна.

Заповядай.

Постарай се да не вдигаш шум, особено като правиш секс.

Няма такава опасност. - Боже, двама загубеняци в една къща!

Това е дъщеря ми.

Прави секс с нея, ако искаш. Явно всички са го правили.