Crooked House

ЧУДНОВАТИЯТ ДОМ по Агата Кристи

Превод и субтитри Gushifly

УНАКС ТИЙМ (Copyright) 2017

Смъртта на една легенда.

С мъка страната научи тази седмица за смъртта на Аристид Леонидис.

Роден през 1871 г. пристига от Гърция на 23 години, без стотинка в джоба

и отваря първия си ресторант още същата година.

Не след дълго и първият хотел е готов за дейност.

Първата му съпруга Марсия де Хавиланд умира млада.

Но г-н Леонидис не беше сам в края.

Надживя го младата му и красива вдовица Бренда.

Тук г-н Леонидис е с най-голямата си внучка, София.

Приятел или враг, никой не може да оспори,

че Аристид Леонидис беше колос на своето време.

Чарлз Хейуърд Частен детектив

Добро утро, г-це Акройд. - Добро утро, г-н Хейуърд.

Г-н Хейуърд? - Имаме клиент. Тя чака вътре.

Тя? - Не се представи.

Здравейте.

Здравей, Чарлз.

Извинявай, че те изненадвам, но не бях сигурна, че ще ме приемеш.

Съжалявам да чуя новините, г-це Леонидис.

Исках да бъда инкогнито в Египет.

Изненадах се, когато си тръгна тактично.

Заради това. - Откритие?

Това е семеен въпрос. Какво да направя за теб, г-це София?

Мисля, че дядо ми беше убит.

Убит?

Почина от сърдечен удар, но подозирам, че е измама.

Какво те кара да подозираш това? - Аз го намерих.

Лекарят се държеше странно.

Не подписа смъртния акт, а щеше да има аутопсия.

Добре. - Искам ти, Чарлз,

да дойдеш до къщата и да погледнеш заради мен,

преди полицията да се замеси със заплащане, разбира се.

Ще е малко неетично да поема случая, София.

Сигурен съм, че разбираш. - Искаш ли да знаеш защо тръгнах?

Не исках да се замесваш със семейството ми.

Бедният дипломат не е това, което имаха предвид за теб.

А сега не искаш да се замесвам с тях.

Сега нещата са много различни. - Не и за мен.

Вярвам, че убиецът може още да е в къщата.

Изплашена съм, Чарлз. - Ти - изплашена?

Да. - Трябва да отидеш право в полицията.

Г-це Акройд, г-ца Леонидис си тръгва.

Поне си помисли.

Г-ца Леонидис, срещал сте я и преди? - За кратко в Кайро.

Хайде, г-н Хейуърд, помислете за рекламата.

Не може да си позволите да откажете тази работа.

Какво точно те интересува в смъртта на Леонидис, Чарлз?

Член на семейството се обърна към мен.

Не знам на какво си мислиш, като си играеш на детектив.

Трябва да бъдеш тук в Скотланд Ярд, като баща си, добър колкото него.

Кажи пак. Какво искаш?

Преглеждащият лекар забеляза прекалено свиване на зениците.

Проведе някои тестове и заключи, че причината за смъртта му е есерин.

Това е... - Известен още като физостигмин.

Използван в капки за лечение на глаукома

или инжектиран директно в кръвта

може да причини сърдечен удар.

И баща ти се накланяше така.

Леонидис беше диабетик.

Възможно е есеринът да е сменен с инсулина му.

Това ли бяха капките му? - Да.

А размяната да е била случайна.

Може. Няма много по този случай, а семейните адвокати ще ни разкъсат,

ако опитаме да образуваме такъв. - Ами пресата?

Веднага щом Ярдът промълви "убийство", тя ще е навсякъде.

Тези хора обичат уединението си, както и парите си.

Този член на семейството е, той или тя?

Тя. - Над подозренията?

Добре, два дни и викам хрътките.

Още не съм решил да поема случая. - Тогава какво правиш тук?

Не разбирам защо семейство като това ще говори с мен.

Нямам власт да...

Леонидис имаше много влиятелни приятели, както и врагове.

Беше противоречива фигура.

Вземи тези бележки в офиса си, помисли и чакай обаждането ми.

Благодаря, Чарлз. - За какво?

Заведе ме да танцуваме тази вечер.

Чарлз Хейуърд.

Всичко наред ли е?

Знаете ли нещо за къртиците? - Боя се, че не.

Имам арсенал и от други оръжия, разбира се.

Капани, отрови. Понякога използвам бодлива зеленика.

Боде ги и ги кара да кървят. Къртиците са хемофилици.

Малки и кървящи. Като някои европейски особи.

Въпреки, че намирам пушката най-добре да изразява чувствата ми.

Вие ли сте детективът на София? - Да, Чарлз Хейуърд.

Извинете, портите бяха отворени. - Да, очаквахме ви.

Едит де Хавиланд. Покойната ми сестра беше първата съпруга на Аристид.

София мисли, че има буржоа, който живее по този покрив.

Колко драматично. - Жозефин!

Жозефин!

Жозефин! - Жозефин, бавачката те вика. Ела.

Добре, лельо Едит.

Ела сега, добро момиче.

Махни се от мен. - Продължавай.

Не знам какво бихме правили, без старите ни бавачки.

Предани са. Сама избрах тази преди години.

Здравей, Чарлз. - София.

Откъде се познавате двамата?

Запознахме се в Египет, когато бях там със Сотбис.

Той спаси живота ми. Нали, Чарлз?

Конят й хукна по път за пирамидите, а аз успях да го спра.

Извинете?

София никога не е бягала в живота си с кон или каквото и да е.

На Чарлз му харесва да мисли, че ме е спасил.

Милото момче.

Леля Едит дойде да се грижи за баба,

а когато тя почина, счете за свой дълг да отгледа момчетата.

Да ги спаси от влиянието на дядо.

Биеха се като котка и куче, леля Едит и дядо.

Каза му, че е мазен чужденец, който краде пари от работата си,

а той, че е тесногръда ксенофобна снобка.

Всъщност, мисля си, че тя тайно го обожаваше.

Ето го и самият него.

Знам какво си мислиш.

Красива дъщеря на граф и джудже имигрант,

необещаващ успех брак, но баба се влюби в него.

Имаше нещо екзотично и жизнено у него, което я привлече.

Беше ли щастлив брак? - Много щастлив.

Приятелите им не можеха да общуват, а родителите й да го понасят.

Тогава защо не го спряха? - Никой не можеше да спре баба.

Тук ли го намери? Ще дойдеш ли с мен?

Донесох му закуска. - Това обичайно ли е?

Да. - Добро утро, дядо.

Обичаше да го правя. - Защо?

Имахме специална връзка. - Дядо?

Специална връзка? Какво имаш предвид?

Нищо. Просто се разбирахме добре, това е всичко.

Това беше банята му.

А това смъртоносният шкаф.

А там? - Стаята на жена му.

Бренда. - Да.

В кабинета ми каза...

Каза, че си изплашена.

Ние сме странно семейство, Чарлз.

Има много безпощадност, различни видове от нея.

Това е толкова обезпокоително. Различните видове.

Какво имаш предвид? - Точно каквото казах.

Ако ти трябва нещо, знаеш къде да ме намериш.

Благодаря ти, София.

Ти ли си детективът?

Ти трябва да си Жозефин, сестрата на София.

Как си? - Много добре, благодаря.

Значи откриваш тайните на хората? - Това е идеята.

Това ли е твоята къща на дървото? - Моята и на Юстас.

Той е по-големият ми брат.

Харесва ми тетрадката ти. Какво пишеш в нея?

Неща, които знам, а аз знам много.

Дядо ми е мъртъв и сега аз съм най-умната в къщата.

Искаш ли да ми кажеш друго? - Още не.

Виж, чета детективски истории.

Добрият детектив ще отдели време да събере доказателства

и да разпита всички, преди да разреши случая.

Защото убиецът никога не е този, който подозираме отначало.

Магда е готова за теб. - Магда?

Не обича да я наричам "мамо." Казва, че я състарява.

Няма такова място като у дома.

Тези обувки са неподходящи. Твърде незначителни за случая.

Извинявам се, г-н Хейуърд. - Няма проблем.

Боже. Пих много червено вино снощи.

Причинява ми главоболие. Бургундито ми пасва по-добре.

Може би трябва да вземете аспирин. - Аспирин?

Алкохол, скъпи.

Лекувай злото със зло.

Ами ти? - Малко ми е рано.

Сладък си.

Изчакай докато имаш три деца.

Значи сте актриса?

Очевидно не сте стъпвал в театър, иначе щяхте да познавате работата ми.

Трябва да призная, че съм по-скоро кинолюбител.

Разбирам, не ми пукаше особено за филмите.

Въпреки, че имам отличен сценарий. Съпругът ми го написа за мен.

"Разобличаване." Първата му художествена творба.

Изпълнена със страст. Главната героиня - аз,

е отлична тайнствена героиня.

Казват, че трябва да играя в комедии заради носа ми.

Предполагам, този убиец ще ни даде предварителна публичност.

Продължете. - Наистина ли е от значение?

Искам да кажа, че въпреки всичко, си имаме Рут Елис под този покрив.

Тя застреля любовника си, а не съпруга си.

Но беше обесена заради това и правилно.

Казвате, че искате да видите Бренда Леонидис обесена?

Изкривявате думите ми.

Може би трябва да поговоря със съпруга ви?

В библиотеката е. - Благодаря за отделеното време.

Това ли е всичко? - За днес, да.

Добре. Умирам от глад.

Надявам се, че не ви прекъсвам.

Чарлз, нека те представя на баща ми - Филип Леонидис.

Радвам се да се запознаем, сър. Чарлз Хейуърд.

Познавах един Хейуърд. Помощник-комисар в Скотланд Ярд.

Нещо като легенда в силите на реда. - Баща ми.

Справяше се доста добре, докато не беше убит.

Не откриха ли кой го направи? - Не.

Това не е особено голяма препоръка. - Татко.

Г-н Леонидис,

колкото и неуместно да намирате посещението ми тук,