Die ersten 200 Zeilen.
ОМАР
Translation ZALMEN BEHAR
Къде е Тарек?
Как успя да дойдеш?
Взех обедния полет, сутрешния беше пълен.
През стената в Каландия. - Бизнес или икономическа класа?
Икономическа. Беше ужасно.
Отиди да играеш навън... а ти, учи.
Защо не прескочи стената при Ел Рам? - Има твърде много хора.
Ще ти дам кафето ако имитираш Марлон Брандо.
Не можем ли да пропуснем? - Не.
Стига де. - Не.
Хайде де!
Добре, заповядай.
Искаш ли Брандо на френски? - Няма нужда.
Добре.
Хайде, изпий го, че тръгваме.
Искам да отида. - Къде?
Много приказваш. Влизай вътре.
Вътре, казах!
Готови сме, момчета.
Ще информирам бригадите.
Поеми дъх...
погледни го в очите, вземи му пистолета и го атакувай!
Иди да купиш един пакет.
Аз ли съм само? Ти върви.
Ще се бунтуваш ли сега? - Какво ти става?
Имам седем сестри, всички несемейни.
Трябва всички да ги храня.
Не ме разбирай погрешно. Те са добри
Бог да ги благослови,
но нито една не е красива.
Защо никога не разказваш вицове? - Забрави. Не съм по вицовете.
Един виц, моля.
Обещаваме, че няма да се смеем. - Наистина не мога, кълна се.
Направи го за мен и Омар.
Добре заради теб. - Заради Омар не ли?
Само заради теб.
Един отива да си купи цигари.
Продавачът му дава пакет цигари и той чете...
това дето пише:
"Цигарите вредят на сексуалната потентност на човека"
Тогава той казва: "Дай ми по-добре тези, дето причиняват рак".
Сексуалната потентност, човече!
Смотаняци...
Първият го ударих в стомаха,
вторият в главата с моя лакът, и третият в лицето!
Неговите зъби ми съдраха кокалчетата!
Раните бяха толкова дълбоки, би могъл да засадиш лук в тях.
Сестрите ми да станат маймуни ако преувеличавам.
Харесваш ли Надя?
Иска ли ти се да пукна?
Луд съм по нея. Толкова, че не знам какво да правя.
Тогава млъкни. Ако Тарек чуе... ще полудее.
Тя също е луда по мен. Но няма да направя нищо по въпроса.
Закълни се в красотата на сестрите си. - Майната ти.
Имам любовни писма да го докажа.
Какво правиш тук?
Обичаш ли ме?
Има ли някой друг?
Какво ти става? Кой друг би могъл да има?
Ах... Имаш предвид Брад Пит!
Всъщност, дойдох да ти дам това.
Ела да ме видиш утре след училище. Ще бъда сама.
Вече ми липсваш.
Спри на място!
Спри на място!
Ръцете на тила! Не мърдай!
Вдигни си ризата и бавно се завърти.
Ръцете на тила!
Ела тук!
Стой, стой.
Къде отиваш? - На работа.
Къде беше?
В казиното. - Имаме си клоун тук.
Личната ти карта.
Къде беше? - При моята приятелка.
Ах, влюбено момче!
Какво е това?
Тя ли те одраска?
Обърни се, обърни се.
Виждаш ли онзи камък там? Застани върху него.
На камъка, казах.
Няма ли да приключи тази комедия?
Ако сте мъже,
оставете оръжията и се бийте с мен. - Стой там!
Виждаш ли камъка там?
Застани върху него, но този път на един крак.
Заповядай. - Благодаря.
Пази се. - Ти също.
Защо довечера?
Всеки изминал ден е още един ден на окупацията.
Точно така.
Какво е станало с носа ти?
Паднах от колело.
Може би бе прав да смени Диара с Карим Бензема.
Но да извади Марсело беше сериозна грешка.
Не знам как стана треньор, като беше само преводач на отбора.
Толкова си тъпа. - Внимавай!
Подай ми солта.
Поеми дълбоко дъх, прицели се и стреляй.
Ще го направиш ли вместо мен?
Вече го обсъдихме.
Омар открадна колата, аз го планирах, ти стреляш.
Аз мога да го направя. - Не. Това не е игра.
Не можеш да станеш борец за свобода само като гледаш.
Добре ли ти стои?
Къде е Тарек? - Къде е Тарек?
Още ли си толкова сериозен?
Скоро. - Всяка седмица казваш същото?
Този път е различно.
Реших да говоря с Тарек днес.
Къде ще ме заведеш на меден месец? - В Мозамбик?
Защо не в Бангладеш? - Вече си имат достатъчно бедствия,
не им е нужно още едно. - Без майтап!
Искаш сега да съм сериозен ли?
Мислех, че с училище няма меден месец. - Какво общо има училището с това?
Точно така. Какво ще кажеш за...
Париж?
Никога не съм била в Париж.
Била ли си някога извън тази дупка?
В Хеброн. - Е, това е като Париж.
Бил ли си някога извън тази дупка? - Не ми трябва. Тук имам теб.
Бъзикаш ли се с мен? - Никога.
Хареса ми последното ти писмо. Историята на куция човек, вярна ли е?
Наполовина.
Няма значение. Хареса ми. Толкова е тъжна...
Обикновено пишеше весели истории. Аз ли ти направих живота нещастен?
Имаш мигла.
Знаеш ли как хващат маймуни в Африка?
Ловците хвърлят бучки захар, за да станат зависими маймуните.
След това копаят тесни дупки, и слагат там бучки захар.
Маймуните идват, помирисват захарта и си вкарват ръката.
Но дупката е толкова малка, че когато стиснат в юмрук,
не могат да си извадят ръката без да пуснат захарта.
Така ловците се приближават,
и маймуните виждат, че идват.
Те хвърлят мрежите си и проклетата маймуна
въпреки това не пуска захарта.
За какво са им маймуните?
Дават им стипендии да учат в Швеция.
Ти си идиот. - Откъде да знам за какво ги хващат?
Тарек... - Да?
Какво? - Този хляб е стар.
Не е прясно изпечен на какъвто си свикнал.
Мисля си да се задомя. - И откъде ще вземеш пари?
Спестявах за нова къща.
Тайната полиция!
Кой беше с теб?
Кой беше с теб?
Кой застреля войника?
Кой беше с теб?
Кой застреля войника?
Кой застреля войника?
Кой беше с теб?
Носът...
Какво?
Носът ти...
Не мога да те чуя.
Не мога да те чуя.
Избърши си носа.
Аз също.
Скоро ще ме освободят, нямат доказателства.
Просто се дръж и ще бъдем заедно.
Ехаб Ел Абдала, Хамас. С кои си, коя групировка?
Салаам Алейкум.
Хасан Исмаил, от Бригадите Ал-Акса.
Откъде си?
В какво те обвиняват?
Просто искам да те предупредя, пази се.
Следващите няколко дни са решаващи. Предполагам, че знаеш.
Първо ще ти изпратят птиченце.
Затворник, които работи за тях. За да ти стане приятел.
Той ще ти каже всичките си тайни.
И ще му се довериш и ще му кажеш твоите.
Но той ще бъде със скрито у-во, за да запише твоето признание.
Пази се. Не казвай на никого какво си направил.
Докато не проговориш, не могат да те осъдят.
Слушай внимателно:
Ако си признаеш...
ще пречупят волята ти, ще те направят зависим,
ще те направят сътрудник. Затова бъди внимателен.
Никога не ставай сътрудник.
Няма връщане назад.
Няма изход...
и няма край.
Никога няма да си призная.
Точно така.
Точно така.
"Никога няма да си призная."
Това вече е признание, според нашите съдии.
Не знам какво искаш да кажеш. - Да, знаеш.
Говори с твоя адвокат.
Виж, не мога да направя нищо за теб.
Освен ако...
не поискаш да работиш за нас.
Помисли за това. Не бързай.
Във военния съд, който има юрисдикция тук,
това би било сметнато за признание.
Какви са последствията? - Ще те осъдят минимум на 90 години.
No comments yet. Be the first to leave one.