Die ersten 200 Zeilen.
Ще изляза да позвъня.
КООРДИНАЦИОНЕН ЦЕНТЪР ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИИ
Национална организация по трансплантация.
Мануела, от болницата Рамон и Кахал.
Имаме потенциален донор.
Направена е снимка на мозъка, роднините са съгласни.
Какви са му данните?
Мъж, 35 годишен.
Кръвна група?
Нулева, резус-фактор положителен, тегло 70 кг.
ЧЕРЕН ДРОБ
РЕЦИПИЕНТИ
* Нито капчица! *
* с Додоти *
* Винаги сух - с "Додоти"!*
- Мамо! - Да?
Филмът започва.
Идвам.
"Истинската Ева"
Що за мания, винаги да променят заглавието!
"All About Eve" трябва да е "Всичко за Ева".
"Всичко за Ева" звучи малко странно.
Какво пишеш?
Нищо особено.
За това ще получа "Пулицър".
ВСИЧКО ЗА МОЯТА МАЙКА
Хапни нещо! Трябва да качиш няколко килограма,
някой ден може да се наложи да излезеш на улицата, за да ме издържаш.
За това не са ми нужни килограми, а един здрав, прав и корав.
Кой те е научил така да говориш?
- Ти попита ... - Пошегувах се.
- А ти? - Какво аз?
Би ли могла заради мен да станеш проститутка?
Заради теб съм готова на всичко.
Яж!
* Маниаците за автографи! - * това не са хора.
* Това е някаква глутница койоти. *
* Но те са твои фенове. *
* Фенове? *
* Тези малолетни престъпници * и смахнати дегенерати.
* За какви фенове говорим! *
* Те никога не са ходили на кино,* не са видяли нещата отвътре.
* Е, някои от тях имат желание. *
* Поканих я тук, за да те види. * - Заповядай, Ева.
* Мислех, че вече сте ме забравили. *
* Нищо подобно. *
* Запознай се, Марго. * Това е Ева Харингтън.
* - Как си, мила? * - Здравейте.
Би ли искала да станеш актриса?
Достатъчно трудно ми беше да стана медсестра.
Бих писал роли за теб.
Като млада играех в любителска трупа.
Добре се справях.
Даже съм си запазила снимка.
С удоволствие ще я видя.
Ще я потърся по-късно.
Виж, Естебан.
Намерих снимката.
Представлението беше по текст на Борис Виан.
"Кабаре за интелектуалци."
Честит рожден ден!
- Вече? - Полунощ е, скъпи.
" Музика за хамелеони". Точно това си търсех!
Знам, че обичаш Капоте.
Почети ми на глас. Като в детството.
"Предисловие".
"Започнах да пиша на 8 години"
Виждаш ли? Не съм единственият.
"Не знаех, че завинаги свързвам живота си
с благороден, но безмилостен Господар.
Бог дарява не само талант, но и камшик.
Камшикът е за самобичуване."
Това убива всякакво желание за писане.
Не бъди жестока!
Предисловието е великолепно.
Как искаш да отпразнуваш рождения си ден?
Искам да посетя един от твоите семинари.
Защо?
Пиша разказ за теб, за конкурса.
Бих искал да видя една от ролите, които разиграваш на курса.
Трябва да се посъветвам с Мамен,
тя отговаря за това като психолог.
Добре, посъветвай се.
Идеята да пишеш за мен, не ми допада особено.
Мъжът ви почина, г-жо.
Не може да бъде!
Видях го в реанимацията, още дишаше.
Той е на апарат за изкуствено дишане.
Искате ли да съобщите на близките?
Нямам близки.
Само синът ми.
Божичко, как да му съобщя това!
Приживе обсъждали ли сте с мъжа си темата за ...
донорство на органи?
Не се ли е интересувал от този въпрос?
Приживе го интересуваше само животът.
Надявам се, интересувал се е и от живота на другите.
Не ви разбирам.
Колегата ми се опитва да каже:
органите на вашия мъж могат да спасят човешки живот.
Но ни трябва вашето съгласие?
Тоест, за него ще се намери донор?
Не точно, по-скоро обратното.
Сега да обсъдим показаната ситуация.
Гледай къде вървиш!
- За какво си мислеше? - Върти ми се една идея.
Една идея. Благодаря.
* Защо ме гледаш така? * Толкова ли ужасно изглеждам?
* Не, изглеждаш * по-добре от всякога.
* Това ли е господинът, * когото очакваш?
* Вие не сте г-н Хънтли! *
* Нито пък вие! *
* Трябва да й се изрежат ноктите. *
* Помогнете ми, докторе. *
* Кажете й да ме пусне. *
* Моля ви! *
* Пусни я. *
* Станете. *
* Облегнете се на рамото ми. *
* г-жо Дюбоа. *
* Благодаря. *
* Не ви познавам, *
* но винаги съм се * доверявала на непознати.
* Хайде, мила. * Лошото свърши.
* Не ме докосвай! * Никога повече не го прави, копеле!
* Внимавай какво говориш! *
* Стела, ела тук. *
* Никога няма да се върна * в тази къща.
* Никога! *
Искам да взема автограф от Ума Рохо.
- Автограф? В това време? - Какво общо има времето.
А ако никой не излезе?
Ще почакаме. Днес е рождения ми ден.
Вече дойде есента.
- Довиждане. - До утре.
На теб ти хареса Нина Круз, нали?
Не, не тя. Стела.
Преди 20 години в моето родно градче
аз играх Стела, в "Трамвай Желание".
А баща ти играеше Ковалски.
Трябва да ми разкажеш за баща ми.
Знам само, че е мъртъв.
- Няма да ми е лесно. - Досещах се.
Иначе отдавна би ми разказала.
Бих искал да те помоля за това, като за подарък.
Не съм сигурна, че това ще е хубав подарък.
Грешиш. Това ще е най-хубавия подарък.
Добре, вкъщи ще ти разкажа всичко.
Този артистичен живот е по-лош и от манастирски. Такси!
Един ден без наркотици и вече се мислиш за монахиня!
Точно така.
Улица Алфонсо, № 30.
Да вървим! Откажи се от това.
Не! Синът ми!
Днес ставам на 17, но изглеждам по- голям.
Децата които растат без бащи, само с майките си
изглеждат по-сериозни и зрели от връстниците си.
Но това ми отива. Нали съм писател.
ИНТЕНЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ
Лола, от болницата Рамон и Кахал.
Да?
В реанимацията имаме подходящ донор.
Направиха му снимка на мозъка,
но все още чакаме съгласието на майка му.
Какви са данните му?
Нямам ги. Това е синът на Мануела.
На Мануела? Нашият координатор?
Да, загинал е. Това е ужасно!
Мануела, много съжалявам ...
резултатите от енцефалограмата са лоши.
Трябва да вземеш решение. Незабавно.
СЪГЛАСИЕ НА РОДСТВЕНИЦИТЕ
ОПЕРАЦИОННА
СЪРЦЕ
Това е от болницата!
Трябва да ида там. Или да се обадя!
- Ще се обадя, само се успокой. - Спокоен съм.
ЛЕТИЩЕ Лакоруна
РАЙОННА БОЛНИЦА Лакоруна
СЛЕД ТРИ СЕДМИЦИ
Най-после сме навън.
Той изглежда чудесно.
Чак не ми се вярва!
В това наистина е трудно да се повярва.
Вече мога да дишам спокойно, както преди.
- Дори по-добре. - Имаш 18- годишно сърце!
Ако знаеш какви лакомства ще ти приготвя вкъщи!
Снощи мама ми показа една снимка от своята младост.
Половината снимка липсваше.
Не исках да й казвам, но тази половина ми липсваше и в живота.
Притеснявах се.
Мислех, че няма да ми се обадиш повече.
Обадих се веднага, след като се върнах в Мадрид.
Докато беше в Аржентина
ти се обаждах сто пъти ...
Сигурно грешно съм си записала телефона.
Не съм била в Аржентина. Ходих в Лакоруна.
Какво прави там?
Следвах сърцето на своя син.
Какво говориш! Как разбра?
No comments yet. Be the first to leave one.