Hellraiser: Deader

Добро утро, Лондон.

Днес е поредният блестящ облачен ден.

Искаш ли от тези?

Не, мерси.

Имам това, което ми трябва.

Как да бъдеш нарко-курва.

Благодаря, че ме направихте да изглеждам добре, момчета.

Отново.

По дяволите.

Ейми Клайн, мило от твоя страна да се присъединиш.

Закъсняваш с 20 минути.

И, какво стана с историята?

Не можах да я проверя.

О. Шегуваш ли се?

Ще изпратим някого.

Благодаря отново за приноса, Клайн.

Страхотна работа, Ейми.

Мерси.

Хей, Клайн.

Хубав репортаж.

Защо не ми покажеш какво си научила?

Искаш да ти покажа какво съм научила?

Тук?

Сега?

Може би по-късно.

А може би не.

Хей, Ейми.

Добро утро.

Четири и половина е.

Чарлз, Ейми е тук.

Чао.

Усещам онази уникална и вездесъща комбинация

от никотин и масло от пачуи, което може само да сигнализира пристигането

на възхитителната и световно-известна Ейми Клайн.

Да го духаш, Чарлз.

Знаеш ли, точно тази липса на уважение към висшестоящите

доведе до уволнението ти от "Ню Йорк Поуст".

Не ме уволниха.

Преназначиха ме.

Разбира се.

За твое щастие отворих врати когато чух,

че си се освободила.

И, между другото, така и не си спомням да си ми благодирила подобаващо

за преназначението.

Спомням си подобно преназначаване, засягащо теб, Чарлз.

Е, погледни от добрата страна.

Отново сме заедно в окопите, точно както едно време.

Не ми се разчувствай пред мен.

Ако става въпрос за мен и продълението на историята ми,

всичко е тук.

Тъкмо щях да...

Не става въпрос за нея.

Макар и да съм уверен, че работиш с присъщата си проницателност над

нещо, което ще се окаже отварящо очите разкритие.

Очаквам единствено великолепие в 5000 думи.

Или по-малко.

Но това, скъпа моя...

е по-добро.

Какво? Отново ли ни съдят?

Някой ни е пратил това по пощата преди около две седмици.

Какво е? Порно или нещо друго?

Нещо.

Ейми, с енциклопедичните си знания по всичкология,

чувала ли си някога за Дедърс?

Да, аз.

Задлъжняла съм с две заплати от кредитните карти.

Не, не "длъжници" (debtors), Дедърс.

Д-е-д-ъ-р-с. D-e-a-d-e-r-s.

Не, Чарлз, никога не съм чувала за Дедърс.

Гледай касетата.

Това е нещо, което трябва да видиш сам.

Не се плаши.

От страха се поучаваш.

Това е Ана.

Все още не е готова.

Не мисля, че вече е научила истината от него.

Уинтър.

Тук Катя ще ти даде възможност да я видиш.

Няма да е красиво.

Аз съм Марла.

Официален активист на мъртъвците.

Здрасти, аз.

Ето я и нея.

И трябва да ви покажа това.

Не се плашете.

Тук е.

Тази част не ми харесва.

Шшш.

Ставаш ли една от нас по своя собствена воля?

Да.

Добре.

Страх ли те е?

Да.

Добре.

От страха си се учим.

Кажи го заради мен.

Кожата ми не е истинска.

Очите ми не са истински.

Костите ми, сърцето, вените, нервите,

плътта и месото ми не са истински.

Продължавай.

Не съм...

истинска.

Не съм истинска.

Не съм...

По дяволите, Чарли.

Просто продължавай да гледаш.

Не съм истинска.

Не съм истинска.

Не съм истинска.

Не съм истинска.

Не съм истинска.

Не съм истинска.

Не съм истинска.

О, боже мой.

Обадихте ли се в полицията за това?

Просто гледай.

Това е извратено.

Кажи ми, че това са някакви специални ефекти.

Жива съм.

Добре съм.

Добре съм.

Какво по дяволите?

Какво казах точно.

Може би чудеса не се случват само в Лурд.

А кой каза, че там се случват?

Възможно ли е, по някаква случайност, да се заинтересуваш от това?

Имаш ли нещо освен тази касета?

Само обратен адрес на плика.

В Букурещ.

Румъния?

Много добре.

Това е мястото, където боклуците на европейската младеш се насочват,

за да си прекарат добре тези дни.

Амстердам ми напомня за 90-те.

Пръстът ми все още мери пулса ми,

въпреки че смяташ, че нямам такъв.

Билет, хотел, за бога.

Познаваш ме твърде добре.

Това не ми дава мира нощем.

Сега е моментът да кажа: "Внимавай".

Ейми.

Обади се, когато се установиш.

Върви. Махай се.

Махай се от тук.

Изгубили ли сте нещо?

Да. Аз...

Търся сестра си, Марла.

Не знаете ли фамилното име на сестра си?

Разбира се, че го знам.

Вижте, Марла ми е приятелка, а изчезна.

Само ми трябват 5 минути вътре

за да разбера всичко, което искам.

Е?

Ох.

Винаги ли мирише така вътре?

Как?

Добре.

Хей.

Пет минути.

Ъх.

Ехо?

Боже.

Аах!

О, не.

Аах!

О, мамка му!

По дяволите.

По дяволите.

По дяволите.

Аах!

Какво правиш тук?

Аах!

Аах! Аах!

Аах!

Който и да си.

Трябвало е да ме откриеш днес.

Всички имаме същата история.

Тя ни води тук.

Нямаше да си тук, ако мястото ни беше тук.

Мислех, че ако го видя и започна да вярвам в него,

може да помогне.

Да помогне на всички ни.

Започвам да усещам болка.

Очите ме болят.

Светлината наистина, наистина боли.

А не знам как да се върна.

Вече просто не искам да съм тук.

Искам да сложа край.

Но не мога.

Той ще извади на показ собствените ти демони

и ще те поиска да се присъединиш към него.

Но недей, защото няма връщане назад.

И, най-вече, не отваряй кутията.

За него е нужно да отвориш кутията, но недей.

Сега зависи от тебе да спреш това.

Моля.

Върви до централната станция на метрото.

В южната част, чакай последния влак.

Кажи на Джои, че те пращам аз.