Aimee & Jaguar (Aimee & Jaguar)

Това е хубаво.

Хванах го! - Добре!

ЕЙМИ и ЯГУАР

Translation ZALMEN BEHAR

Берлин винаги е бил един от най-важните европейски градове... център.

И точно тук в тези стаи вие сте в центъра на центъра, така да се каже.

Правителствените постройки са толкова близо, че можете да срещнете Канцлера за закуска.

Блясъка на следващия милениум минава през тези прозорци.

Оттук, моля.

Тапета ще бъде премахнат, и стените ще се измажат.

Руди, махни си ръцете от това!

Руди, къде си?

Снимките и стола са мои. Другото може да изгорите.

Взехте ли всички мои неща? - Да, не се безпокойте, госпожо Вуст.

Ще бъде с вас след секунда.

Ето така.

Прекрасна пола.

Един последен поглед?

Ще свикнете, госпожо Вуст. Настанете се,

после ще слезем долу да се запознаете с другите. Харесвате ли да играете на карти?

Госпожо Вуст? Къде е тя? Госпожо Вуст?

Къде отивате, Госпожо Вуст? Бъдете разумна.

Стоите тук! - Трябва да се махна.

Къде отивате? - Не, не, не!

Стойте тук! Бъдете разумна! Къде отивате?

Къде отивате, Госпожо Вуст?

Илзе?

Да, така е, аз съм Илзе.

През ноември 1943-та, с моята приятелка Фелице

отидохме да слушаме Деветата симфония на Бетовен.

Въздушната битка в Берлин беше в третата си седмица, но живота е противоречив.

Войната не ме интересуваше изобщо тази вечер.

В главата ми бяха само Фелице и нейния елегантен парфюм.

Нещо не е наред ли?

Илзе?

Казах й, че няма да мога да гледам децата тази вечер,

защото трябва да гледам моя болен баща.

Значи това са господин и госпожа Вуст.

Не. - Не?

Не е господин Вуст.

Красива.

Много красива.

Не и по средата на действието! Никой да не напуска сцената!

Къде са ми очилата? - Не можем да ги намерим сега.

Не мога да тръгна без тях! - Жени!

По време на сирената, Фелице успя да види отблизо госпожа Вуст,

за която работих през тази година. Тя беше неотразима.

Ваши ли са? - Да, благодаря.

Ернст! Ернст! Ето!

Почти никога не ги нося, но... - Да, да.

Благодаря. - Благодаря. Хайде.

Моля, използвайте страничните изходи...

Недей да таиш големи надежди.

Тя го прави с всеки, но винаги остава със съпруга си.

Прекрасни очи.

Да, особено, когато наоколо маршируват младежите.

Фелице Шрагенхайм? Госпожице Шрагенхайм?

Вашия баща беше добър доктор.

Пазете се.

Боже мой.

По-бързо! По-бързо!

Вземи.

Хайде.

Изпратиха 50-те най-добри фотографи да заснемат най-красивите сгради.

Те ще унищожат всичко.

Вземи. За нашите английски приятели.

Луда ли си? Какво е това?

Последните списъци на транспорти от Унгария. Нека Шмидти да ги фотографира.

До утре. - Фелице.

Изгубила си всякакво чувство за опасност. Това не е добре...

за никой от нас.

Никой не би могъл се да замаскира толкова добре, колкото Фелице.

Тя работеше за Нацистки вестник, пишейки безбройни стихотворения

и никога не оставяше някой с лъскава дълга коса, като мен, да се измъкне.

Понякога си мислех, че Фелице се състой от много личности.

Когато се разбирах с едната, някоя от другите ме предаваше.

Тя беше трудна за удържане, и единствено с нейната баба

беше блага като агне.

Аарон, устните ти са сини. изпий това. Ще ти помогне.

Не мога да повярвам.

Бабо! - Защо не ме слуша? Казах й толкова пъти:

"Стой в къщата. Не излизай по улиците. Не идвай тук".

Бабо!

Половината Берлин гори. Не казвай, че не си била в убежището!

Сядай! - В леглото ли беше?

Беше ли на концерт? - Какво общо има с това?

Тогава недей да говориш за опасност! - Не. Илзе и аз...

И не с пълна уста!

Съжалявам, Илзе. Знам. Бабите винаги са проблем.

Когато беше дете, искаше да се спусне с шейната си наопаки по една урва.

Нали така, Фелице? - Беше само веднъж.

Освен това беше идея на сестра ми.

Тя e в Англия сега! А ти къде си? - На луната! Нищо няма да ми стане там.

Илзе, защо някои хора са луди, а други не? - Не зная.

Ами нейния годеник? - Кой?

Нейния годеник? Тя e сгодена.

Какъв е той? Кой е?

Може ли да я издържа? Как изглежда?

Хубав, висок, черна коса...

Кога ще я отведе оттук?

Скоро, бабо. Много скоро.

Госпожо,

бихте ли нали остатъците от картофите?

Илзе, ще се грижиш за нея, нали?

Имах такъв прекрасен сън за теб тази сутрин. Бих дала всичко...

...за да целуна

твоите нежни ръце...

...и може би над твоята шия.

Над твоята шия... и дори още нещо.

Е, госпожо Шрадер? Още ли сте цяла?

Свалихме 41 самолета, но моята тоалетна я няма вече.

Как е моята уводна статия? - На бюрото е, пред вас.

Моята скъпа госпожо Шрадер, какво щях да правя без вас?

Около 5,000 апартамента за една нощ.

Тотален хаос в Главната квартира на Партията.

Нервите на всички са изпънати докрай.

Ако хората знаеха какво става там. Всеки действа както може.

Искате ли? - Не, благодаря.

Но Гьобелс е гений.

Снощи той каза, че великите хора остават своя знак.

И когато изчезнат, техния знак остава. Какво ще кажете?

Гениално.

Наглеждайте това. - Добре.

Ти си толкова красива.

Имах такъв прекрасен сън за теб тази сутрин. Бих дала всичко...

"... за да целуна твоите нежни ръце, и може би над твоята шия...

както се целува една роза". Не е лошо, нали, Илзе?

"Единствено искам да бъда насаме с теб, прегръщайки те и отново да ти казвам... "

Бернд! Еберхард!

Не беше в планините, глупак такъв! Беше в зоопарка, зоопарка, зоопарка!

Тогава няма да играя повече. И ще разваля замъка ти!

Стига вече! Ако чуя още една дума от вас,

ще ви изпратя при човекоядците

в Бавария!

Разбрахте ли? - Мамо, кой е Генералът?

Тихо!

"Искам да намеря звезди за теб и за мен.

Да ти кажа ли защо?

Обичам те.

Ти си толкова красива. Ягуар. "

Никой досега... Имам предвид...

Никой не ми е писал по този начин.

Кой би могъл да бъде това?

Ернст?

Какво не е наред?

Ще изляза да купя малко грис.

Грис? Сега? - Да.

Сега!

Искаш ли да видиш нещо? Ето, погледни.

Как можеш да пишеш такива писма?

Написах само едно. Как реагира тя?

Нещо драматично? Хайде, кажи ми!

Илзе, това беше само за забавление. Само забавление. Нищо повече.

Дали е "забавление", че тя може да подуши евреите?

Дали е "забавление", че евреите били виновни за всяка бомба, която пада?

Тя наистина ли казва това? - Тази сутрин.

Какво съвпадение. - Защо?

Имам среща с нея. - Имаш какво?

Може би тя действително може.

Какво? - Да подуши евреите.

Фелице, нещо изобщо може ли да те спре?

О, да. Много неща.

Какво носиш там?

О, не!

Тюренгер? Моя любим колбас Тюренгер. Истински ли е?

Да, от офиса на вестника е.

Това е за теб.

Остатъка е за баба и твоите родители.

Ще се видим по-късно.

За бога! Илзе. Той ще бъде тук след 5 минути.

Къде са ми очилата? - Там.

Къде? - Ей там.

Нервна съм. Боже! Толкова съм нервна!

Илзе, как изглеждам? Добре? - Разбира се. Както винаги.

Хм? - Привлекателна както винаги.

Бернд! Еберхард! Луди ли сте?

Почистих тази стая преди 10 минути!

Вземете си войниците! Къде са ви обувките? - Сложих си ги.

Слез от канапето! Махнете се тук! Еберхард, обуй си обувките!

Ние си играехме. - Вън!

Излез от там. Илзе! - Да?

Не! Не! Кой направи това?

Не съм аз. - Аз също.

Това беше подарък от Гюнтер. Той ще ни убие, всички нас!

Няма значение. Вземете си палтата и заминавайте!

Но не в зоопарка пак! - Да, хайде...

Спрете! На кой е това?

Мое.

Ето. Сложи го отвън. Довиждане, скъпи мои.

Забавлявай се, скъпи. Дай целувка. Ти, също. Довиждане.

Когато идваше нейния любовник, г-жа Вуст приличаше на тийнейджърка.

Тя чистеше и лъскаше цял ден,

така, че нищо да не възпрепятства нежната й среща.

Романтична докрай, тя си мислеше, че писмото на Фелице беше от него.

Тя трескаво чакаше момента, когато щеше да хвърли

зажаднялото си сърце в неговите крака.

Неразбираемо! Толкова много грижи за един мъж.

Виж какво. Те просто не го разбират.

Само се говори за храна. Ние нямаме това...

Здравейте. - ... или нямаме онова.