Die ersten 200 Zeilen.
Всяка история си има начало.
Моята започва в един малък град, наречен Силвър Спрингс, Невада.
Майка ми беше бивша танцьорка.
С ударение на "бивша".
Това е баща ми! Той е тук заради бирата.
Честит рожден ден, Дона...
Така и не си духнах свещичките, но помня какво си пожелах.
Да се махна възможно най-далече от Силвър Спрингс.
СЪНИ ФИЛМС представя
ПОГЛЕД ОТ ВЪРХА
Е, това не се случи.
Хайде, миличка.
Майка ми, както винаги оптимист, живееше с четвъртия си мъж Пийт.
Какво стана? - Родни, синът му.
Точно тук ДНК тестът беше излишен.
Аз все още мечтаех за друг живот, отвъд Силвър Спрингс.
Срещнах Томи, от футболния отбор на гимназията.
Беше бог в целувките. Знаех, че заедно няма да имаме грешка.
Той беше помощник-управител в Биг Лотс - използва връзките си
и ми намери работа в отдел за чанти. - Това е най-хубавата чанта.
Найлон и специално покритие на... - Значи е подходяща за летене?
Ами аз, всъщност никога не съм се качвала на самолет.
Но ако се наложи, тя ще се върти около мен, сякаш е кутрето ми.
Тази година ще си пожелая нещо различно.
С Томи бяхме намерили изход.
Хванах те!
Дона, здравей. Не мислех, че ще се измъкнеш преди 8 ч.
Накарах Беки да ме покрива.
След като си тук... - Дай ми картичката.
Не, глупава е. Просто забрави. Всъщност е доста изтъркана.
Искаш ли да видиш как обличам роклята, която харесваш?
Дона, не я чети. - Падам си по изтърканите неща.
Късаш с мен?
В поздравителна картичка за рождения ми ден? Защо?
Ами, не правят картички за раздяла.
Мислех, че... Имахме планове.
Не ме разбирай погрешно, но ще взема някого другиго в Тусон.
Някого другиго?
Линда от отдела за столове.
Не. Всъщност Бренда от "барбекюто".
Виж, Дона, ти си страхотно момиче. Наистина.
Но с това повишение и прехвърляне в Тусон
трябва да променя някои неща. Бизнесът си е бизнес.
Дона, приеми го. Ти си момиче от малкия град. Мястото ти е тук.
Напуснах работата си в "Биг Лотс" и мислех да стана алкохолик.
Шегувам се.
Но тогава се случи нещо. - Стоях и гледах боклука пред мен.
Беше най-лошият миг в живота ми и се питах: "Какво ще правя?"
Изплаших се, защото още от малка всички около мен ми казваха:
"Ти си нищо и не заслужаваш нищо." Но онази нощ нещо ми прищрака
и аз просто разбрах стойността си.
От момиче в западен Тексас до най-известната стюардеса в света,
автор на "Животът ми в небесата". Защо избрахте летенето?
Много обичах онова заспало градче, нито една от мечтите ми
не беше там долу. Те ме чакаха горе. Независимо откъде сте
и за какво ви мислят, вие можете да бъдете това, което си поискате.
Но трябва да започнете веднага, на секундата.
Но как? - Започнете, като купите книгата ми.
Съгласна съм, но не ви давам моя екземпляр "Животът ми в небесата".
"Животът ми в небесата"
Последвах съвета на Сали. "Сиера Еърлайнс" не са най-големите,
нито най-добрите. Всъщност бяха най-малките и най-лошите.
Но всеки трябва да започне отнякъде.
Дона, защо искаш да си стюардеса?
Най-вече заради възможността да пътувам и заради тръпката.
Ние сме евтина авиолиния. Летим от Лафлин до Фресно.
И веднъж седмично до Бейкърсфийлд.
Разполагаме с пет самолета. Превозваме комарджии и пияници.
Ясно. Ще осигуря на комарджиите и пияниците най-добрите услуги.
Ще се влюбиш в униформата си. Мотото ни е: "Дълги коси, къси поли
и обслужване с усмивка."
Господине, моля, закопчайте си колана...
Нервна ли си?
Аз съм Шери. - Дона.
Добре дошла в "Сиера".
Мила, просто стой покрай мен. Ще сме пълни, но е фасулска работа.
Добре.
Багажното е затворено и кабината е в изправност.
Аз ще се погрижа за сигурността. Кажи на капитана, че сме готови.
Добре дошли на борда. Има три аварийни изхода.
Капитане, ние...
Капитане? Той добре ли е? - Не се тревожи за него.
Ще се оправи. Ще го сръчкам и ще се събуди.
Ако ли не, ще му дам едно одеяло и ще поема нещата в свои ръце.
Стив. Стив Бенч. Наричай ме втори пилот Стив.
Аз съм Дона Дженсън. На обучение съм.
Нервна ли си, Дона? - Не.
Малко. - Не се притеснявай.
Имал съм само два пропуска и няколко малки разбивания,
но ги отбелязвам като натрупан опит и се чувствам по-добре.
Шегувам се.
Знаех си. - Ако мога да ти помогна с нещо,
просто ела при мен. Става ли?
Постави ръце на коленете си.
Шефовете не биха искали да ги размахваме, ако се разбием.
Като скоростно влакче е.
Качвала ли си се на самолет преди? - Ами да. Имам предвид знаеш.
Понякога помага, ако не гледаш надолу.
Справям се чудесно.
Колесниците... - Загубихме ли ги?
Не, Дона, успокой се. - Спокойна съм.
Ще се разбием! Господи!
Ще се разбием! - Върни се!
Ще се разбием!
Благодаря ви. Летете отново с нас.
Приятно изкарване.
Как си? - Беше ужасно.
Не можех да вървя, разлях кафето.
Изправих пътниците на нокти.
Горе не беше много спокойно. Турбулентността беше силна.
Ще свикнеш. - Ще ме уволнят ли?
Никого няма да уволнят. Наистина.
Ще станеш професионалистка. Ще ходиш къде ли не.
Мислиш ли? - Аз съм пилот.
Работата ми е да знам кой къде отива.
Моля да изправите седалката си.
Госпожо, бихте ли вдигнали масичката си?
За да закопчеете коланите си, поставете...
Не след дълго летях с пълна скорост напред.
Дори обучих една нова стюардеса Кристин.
Уикендите ходихме на плаж на езерото Хавасу.
Невероятно е, че гаджето ти има собствена лодка.
Не се ли омъжиш за него, ще те убия. - Първо, не ме е помолил и второ...
Боже!
Какво? - Счупи ми се закопчалката.
Мисля, че в кутията от обувки има безопасни игли.
Спокойно. Остани по монокини. - Влияеш ми много лошо.
Благодаря.
Езерен патрул на два часа.
Здрасти, Шери! Хърб тук ли е? - Може да е вътре.
Да не се е изпишкал в езерото? - Взе ми сигналния пистолет
и не ми го върна. - Разрешавам ти да му дадеш урок.
Тед, това е Кристин. - Приятно ми е да се запознаем.
Кажи ми, ако имаш нужда от помощ.
Ще те имам предвид.
Съжалявам, помислих ви за Хърб.
Приличам ли на Хърб?
Не, мадам, нямате нищо общо. Ще съм благодарен, ако в сърцето ви
се намери малко прошка за мен. - Няма нищо.
Все пак кой си ти? - Никой. Имам предвид Тед.
Добре, Тед, аз съм Дона. Вече можеш да си отвориш очите.
Приятно ми е. Дона.
Закопчалката ми се счупи и търсех... - Не мърдай. Сега ще ти помогна.
Закопчалката, значи?
Какво ще правиш с тях? - Обърни се, моля те.
Добре. Нова ли си по този край? - Да.
Работя с Шери в "Сиера".
Готово е.
Благодаря ти. - Имайки предвид, че сте нова,
ще ви кажа, че е мой дълг да организирам за новодошлите
специална обиколка с моята лодка.
Готово. - Здравей.
Нещо против да дойда и аз?
Не, разбира се, ела.
Върви си. - Гледай си работата.
Красота, нали? - Благодаря.
Наистина е красиво.
Тед, ще ми намажеш ли гърба? - Да.
Благодаря. - Няма защо.
Как така стана полицай? - Не съм.
Аз съм студент. Студент по право или поне бях... в Охайо.
Семейството ми е от Кливланд. - Вече не си студент?
Прекъснах последния семестър. После се развявах няколко месеца
и сега съм тук. - Аз прекъснах гимназията.
Би ли ми намазал и раменете?
Защо прекъсна? - Ами бях...
Бях на път да стана голям адвокат. Трябваше да започна работа
в една престижна кантора и тогава си помислих: "Какво правя?"
Това ли искам? Животът ми бе свършил, преди да е започнал.
Исках да пътувам, да видя света, да ям, да пия и да се веселя.
Хрумна ми идеята да потърся това, което би ме направило най-щастлив.
Имаш ли нещо против да се видим другия уикенд?
Ще повярвате ли, че трябва да презаредим тук? Къде сме? Бедрок?
Как беше тоалетната? - Ужасна.
Обожавам това червило. - Шанел.
Щом стигнем в Ню Йорк, трябва да отида във "Витон".
Нови ли са тези обици? - Онзи в Рим.
Онзи в Лондон. - Хайде да се махаме оттук.
Имам нужда от обезпаразитяване. - По-добре да тръгваме.
Да тръгваме.
Не забравяй, че искаше да ходиш до магазина за "Тоблерон".
Знаете ли какво? - Какво?
Ние не сме по-лоши от тях. - Нима?
Не е нужно цял живот да работим в "Сиера" за някаква мижитурка.
Преди работих за "Пан Ам".
Цели три месеца. Униформите им бяха от естествена тъкан.
Какво се случи? - Те фалираха.
И ти започна работа в "Сиера"? - Имах нужда от работа,
а никой друг не наемаше. - Сега наемат.
"Ройълти Еърлайнс" организират конкурс.
Хотел "Мариот", Сан Франциско.
Това е голяма възможност.
Коя е навита?
"Никой не може да работи като стюард,
докато не демонстрира пред капитана на полета,
че е запознат с дейностите..."
Украсила си твоите "и" -та със сърчица. Колко сладурско.
Да, това е запазената ми марка.
Това и моите смучки.
Едно момиче трябва да може това-онова.
No comments yet. Be the first to leave one.